Обградени сме от символи, които изглежда инстинктивно разбираме, но рядко се питаме откъде са произлезли. Често, историята на обикновените символи е по-сложна, отколкото бихте помислили.
Сърцето
Символът на сърцето е открит в рисунки от последната ледникова ера, но вероятно е получил днешното си значение през Средновековието.
Някои смятат, че е базиран на семенната кутийка на растението силфий, което е било популярно противозачатъчно, преди да изчезне. Градът-държава Кирена дори е сякъл монети с изображението на силфий, силно наподобяващо формата на сърце. Това вероятно е допринесло за свързването на символа със секс и любов.
Според други, символът е бил вдъхновен от божественото. Той произлязъл от средновековния символ на Святото сърце, което представяло саможертвата на Исус Христос. Католическата църква учи, че символът е бил разкрит във видение на Св. Маргарита Мария Алакок през 17-и век, когато се появил обвит в тръни. Историците обаче посочват, че символът е бил известен и е използван много преди това.
Има я и теорията, че символът е базиран на погрешното разбиране за човешкото сърце, което едно време е било виждано като орган с три камери, обла горна част и заострена долна.
Символите за мъж и жена
Стандартното обяснение е, че тези символи произлизат от гръцката митология – щитът на Марс и огледалото на Венера. Почти няма доказателства за връзката между тези обекти и днешните символи, а истинската история е доста по-сложна.
В древната астрология и алхимия, различни небесни обекти са били свързвани с различни земни метали. Слънцето, Луната, Марс, Меркурий, Венера, Юпитер и Сатурн са отговаряли съответно на злато, сребро, желязо, живак, мед, калай и олово. Тази система е учил ботаникът от 18-и век Карл Линей, който е роден преди разработването на модерната система за отбелязване на химическите елементи с букви от гръцките или латинските имена на елементите, която се появява през 1814г. Преди това, химиците често използвали същите символи, използвани и от средновековните алхимици.
Линей решава да заимства символи за своите ботанически текстове от химическата система. За първи път официално използва символите през 1756г в дисертация на тема хибридни растения. Взема старите астрологически и алхимични символи за Сатурн, Юпитер, Марс и Слънцето, за да отбележи дървесни, тревисти вечнозелени, двугодишни и годишни растения, а със символите за Марс, Венера и Меркурий отбелязва мъжки, женски и хермафродитски белези.
Скоро след това други ботаници и зоолози започват да използват същите символи, тъй като те били удобни и се помнели лесно.
Доларът
Разпознаваем навсякъде, символът за долар всъщност е символ за испанския долар. Доминирането на миньорския бизнес в Централна и Южна Америка позволява на испанския долар да се превърне в истинска международна валута. Задминава дори по-старите талери по популярност.
Испанското пезо започва да се използва масово за търговия в Европа, Америка и Далечния Изток. Търговците започват да заместват думата „пезо“ със съкращението „ps”- буквите, които по-късно започват да бъдат изписвани една върху друга. През 1770-те съкратената версия на тази абревиатура вече се пише като „$“, което е прието от новите Съединени Американски Щати като символ на тяхната валута.
Има много други теории за произхода на символа. Според някои, той идва от наслагването на буквите “U” и “S” и е бил също така символ на народа, свободната икономика и свободното мислене. Друга теория гласи, че символът за долар е свързан с монограма, използвана от богатите сребърни мини в Потоси – “PTSI”. Има я и версията, че произлиза от португалския символ цифрао (с две вертикални линии), британския шилинг или испанските думи за „роб“ и „пирон“.
Питанката
Има много претенденти за обяснение на питанката. Най-популярната теория е, че тя идва от латинската дума „quaestio”, означаваща „питане“, която е била изписвана съкратено като „qo” и в последствие се е превърнала в символа, който познаваме днес.
Други смятат, че питанката идва от невма, използвана в музиката през Средновековието, наречена „punctus interruptus“. Има и теории, че е произлязла от Египет и изобразяването на котешка опашка.
Най-скорошната теория е от 2011г и е базирана на древносирийски ръкописи от Библията от 5-и век, които са известни с щедрото използване на точки с неясно значение. Д-р Чип Кокли от Кеймбридж смята, че вертикалното двоеточие е поставено над определени въпроси, които на пръв поглед не приличат на такива. Например, „Какво правиш?“ очевидно е въпрос и без питанката накрая, но „Тръгваш си?“ вече няма да е въпрос в този случай.
