Най-странните експерименти

Затворът в Станфорд

  Филип Зимбардо бил любопитен по въпроса защо затворите са изпълнение с толкова насилие. Дали заради характерите на самите затворници или причината е в корозивния ефект от затворническата система?

За да разбере, Зимбардо създава фалшив затвор в мазето на психологическия отдел в Станфорд. Той вербувал нормални мъже като доброволци – хора без криминални досиета и определени като нормални от психологическите тестове.  На случаен принцип ги разделил на две и едната половина трябвало да бъдат затворниците, а другата пазачите. Планът му бил след две седмици да провери как тези примерни граждани се отнасят един с друг.

Социалните условия във фалшивия затвор се влошавали с голяма скорост. През първата нощ затворниците се разбунтували, а пазачите, чувствайки се заплашени от неподчинението на затворниците, започнали да отвръщат на нападенията. Те измисляли изобретателни начини да дисциплинират затворниците, като провеждали случайни проверки, намалявали времето в банята, обиждали ги, будели ги през нощта и ги лишавали от храна.

Затворниците започнали да се огъват. Първият се отказал само след 36 часа, крещейки, че се чувства сякаш „изгаря отвътре”. През следващите шест дни още четирима го последвали. Бързо станало ясно, че експеримента се превръща в нещо повече от игра.

Дори Зимбардо започнал да изпитва психологическите ефекти на ситуацията. Той започнал да изпитва параноичен страх, че затворниците му планират бягство и се опитал да убеди истинската полиция да му помогне. За щастие Зимбардо се усетил навреме. Били минали само шест дни, но щастливите колежанчета вече се били превърнали във враждебни затворници и садистични пазачи.

На сутринта Зимбардо съобщил на всички, че могат да се приберат. Затворниците били облекчени, но пазачите не били въодушевени. На тях има харесвала новата власт и не искали да се отказват.