background img
Ное. 14, 2011
7020 Views

По пътя на парите

Автор:

Хората са единствените същества, които използват пари. Учудващо, но животните и растенията успяват да съществуват и без тях. В нашето общество обаче, печеленето и харченето на пари се е превърнало в основната връзка помежду ни. Всичко в нашия живот е обвързано по един или друг начин с парите. Всичко, което притежаваме се измерва с тях, както и качеството ни на живот. Затова е трудно да си представим, че парите и паричната система, каквито ги познаваме днес, всъщност са били по-различни.

Пиер Тлока, като много инуити в Северозападна Канада, е ловувал, за да се изхранва. През 1970г. голяма компания иска да прокара петролопровод през ловните му земи. Когато го попитали дали това ще му навреди, той отговорил:

[quote]Да. Белите хора винаги имат пари в банката, но аз нямам. Единствената банка за мен са дивите животни в природата, с които се храня. Това е моята банка. Това са моите спестявания.[/quote]

Думите на Пиер ни връщат 11 000 години в миналото, когато това е било начин на живот за цялото население. Още преди появата на земеделството, хората са разчитали преди всичко на животновъдството. Освен за храна, добитъкът е служил и за търговия – най-старата разменна монета в историята. С култивирането на растенията разменната система се развива, а с нея и възможностите за търговия. Принципът е много прост – имаш нещо, което някой друг иска, например хляб, и му го даваш в замяна на нещо, което ти искаш, например месо. Разбира се, ние знаем, че тези две неща имат различна стойност, но тогава системата е работила.

С развитието на древните общества обаче, хората започнали да виждат разменната търговия като прекалено тромава. „Само ако имаше нещо специално, което да се разменя за всяка една стока, това щеше да направи нещата много по-лесни и бързи.“ – казали си те. Това нещо се оказали парите.

Преди появата на монетите обаче, парите били под много различни форми. В Средиземноморието и Близкия Изток например, хората използвали жито, ечемик и добитък. Раковини и бронзови и медни копия на тях пък са използвани най-дълго от всяка друга форма на парите – от 1600г.пр.Хр. в Китай до 20-ти век в Африка.

Жителите на остров Яп изумяват с парите си, които представлявали огромни каменни колела с диаметър 3-4 метра. Така наречените Рай камъни са използвани до 60-те години на миналия век като символ на богатство и се разменяли между селата като подаръци, заплащане за къщи и лодки, уреждане на бракове и разрешение за риболов в чужди води.

Историята е пълна с подобни примери. Какво точно са парите е трудно да се определи, но се оказва, че това би могло да е всяко нещо, което хората приемат в замяна на продукт или услуга.

Първите монети

Хиляди години след бронзовите и медни отливки на раковини от китайците, през 6-ти век пр.Хр. се появяват първите същински монети от злато и сребро. Много различни хипотези има за точния им произход, но се смята, че първите са били от лидийците (днешна Турция). Именно в този регион гръцката история и митология разказва за царете Мидас и Крез, които били известни със златото и богатствата си. Дори Херодот описва хилядите златни и сребърни съдове и статуи, които Крез притежавал.

Годините минавали и монетите се разпростирали из Гърция, носещи емблемите на различните градове. Влиянието и богатството на Атина растели и красивите сребърни монети от мините на Лаврия били широко разпространени. Били наричани „совите на Минерва“, защото от едната си страна носели лика на сова. В Рим обаче, монетите били изсичани в храма на друга богиня – Юнона Монета. От там идва и наименованието им – монети.

Историята ни учи, че когато има власт, има и пари. Във възхода на империята през 5-ти век пр.Хр. Атина принуждава всички съюзници да използват монетите на Минерва и всички граждани трябвало да предадат чуждите монети, които в последствие се претопявали. Това било изключително печелившо за атиняните, тъй като за да получат пари, хората трябвало или да предлагат услугите си или да ги вземат назаем и да плащат лихва за тях. Това важи както за хората, така и за държавите. По същия начин днес САЩ печелят от другите страни, които използват долара като основна валута.

Когато римляните се налагат над Италия и Гърция и по-голямата част от познатия тогава свят, те стават по-богати отколкото някога Гърция е била. Успяват да развият сложна банкова система и налагат данъци из цялата Римска империя. Плащало се дори за използването на обществените тоалетни. Някои римляни стават толкова богати, колкото днес са мултимилиардерите.

Макар древна Гърция и древен Рим да са били доста различни, те показват как в повечето общества е тенденция влиятелно малцинство да контролира голяма част от парите и земята. Значителна промяна, като например война или революция, може да направи хората по-равни за известно време, но нарастването на разликата между богатото малцинство и бедното мнозинство неизбежно води до колапс на цялото общество. Така дори една от най-могъщите империи в света се разпада. Рим се напълнил с хиляди бедни и бездомни хора, които не успявали да се прехранват и искали безплатен хляб. През следващите няколко века нашествия на франки, вандали, хуни, готи и други племена от Източна Европа и Азия превземат границите на империята и тя се разпада.

Средновековието

Парите се създават по различни начини. Владетелите секат монети за себе си, които да харчат. Банките ги използват, за да дават заеми на клиентите си и да печелят от лихвите. Местни групи пък създават собствени пари като алтернативна валута, която разменят за стоки и услуги, предлагани между самите тях в групата. Във всеки случай този, който създава парите печели от това.

В средновековието увеличаването на парите означавало изсичането на повече монети и пускането им в обръщение чрез харченето им. Влиянието и богатството на един владетел зависело отчасти от това дали неговите пари са широко използвани в неговата и чуждите страни. Така през 13-ти век френският крал Луи IX издал указ неговите монети да се използват при всички плащания в кралството – също като атиняните през 5-ти век пр.Хр. Той печелел от разликата в стойността на монетите и разходите за тяхното производство. Този държавен налог върху правото за сечене на монети важи и днес.

Владетелите увеличавали печалбата си като намалявали количеството злато или сребро, използвано в монетите, като по този начин обезценявали монетната система. Хенри VIII прави точно това. Освен, че имал шест съпруги, заместил папата като глава на църквата в Англия и си присвоил манастирите, той накарал всички да обменят сребърните си монети за нови такива, които всъщност били медни, но покрити с тънък слой сребро. С времето обаче среброто се изтъркало и хората разбрали, че монетите са медни и са били измамени. Подобни трикове се срещат често из историята, но всичко придобива съвсем други мащаби с появата на хартиените и електронните пари.

Хартиените пари

Когато се връща от Китай през 1295г., Марко Поло пише в книгата си нещо изключително интересно. По време на пътешествието си той забелязал, че народът там търгува с някакви странни хартийки. Първоначално китайците гледали с недоверие към новата валута, но Кублай хан задължил всички да използват хартиените пари, а неподчинилите се били осъждани на смърт. Владетелят не зависел от златото и среброто за парите си и това му дало изключителната власт да контролира икономиката на страната си, каквато никъде в Европа не съществувала.

Пътеписите на Марко Поло насърчили европейските банкери също да използват банкноти. Търговците вече не носели със себе си товари от различни монети, а само „разменна полица“, която получавали от банките. Тази хартийка инструктирала агента на банкера в друг град да плати на търговеца определена сума в съответната валута.

Банкерите давали от тези хартийки, които обещавали плащане и на тези, които оставяли монети, злато и сребро за съхранение в банката. След време хората започнали да разменят помежду си банковите полици, като по-удобен начин за директно плащане. През следващите векове това се превърнало в основната парична система, а хартийките – в пари. Така се появили банкнотите (bank-note – банка-бележка).

Въпреки всичко обаче, банкнотите продължили да бъдат свързвани със стойността си в злато и сребро или монети. През 16-ти век един йезуитски свещеник казал, че търговците и банкерите „имат толкова много трикове за нечестно забогатяване, че вече не можем да видим какво се случва в крайна сметка.“ До тогава тези трикове се свеждали главно до прикриването на лихвените заеми, понеже било грях според християнските учения. Времената обаче се променили, а с тях и ученията, така че банкерите вече можели открито да предлагат заеми. Тогава научили нов трик – как да създават пари от нищото и след това да ги дават назаем.

С хартиените пари в обръщение, хората рядко искали от банките да им се изплати златото, което са депозирали. Така банкерите осъзнали, че могат да дават повече заеми под формата на банкноти, отколкото имали злато, за да покрият стойността им. Лихвите от заемите били много по-големи от разходите по печатането на парите за тях, така че печалбите били огромни. Случвало се обаче клиентите да се усъмнят, че банката разполага с прекалено много пари и всички по едно и също време искали да им бъде върнато златото. Такова обаче нямало и това водело до колапс на банката, а клиентите губели всичките си пари. Всъщност това е явление, което наблюдаваме и днес.

Първата централна банка

През 1694г. война между Франция и Англия задвижила събитие, което се превръща в повратна точка в историята на парите. Крал Уилям III се нуждаел от огромни суми, за да продължи войната, а парламентът не одобрявал вдигането на данъците. Така с помощта на шотландеца Уилям Патерсън те основали банка и убедили краля да взема заем от тях. Като правителствена банка, тя била кръстена „Английска банка“ (Bank of England), макар да е частно притежавана.

Банката се чувствала сигурна, получавайки лихвите по заемите, защото правителството прибирало данъци, с които щели да платят. Така отпускали все повече пари, с единственото условие да бъде плащана лихвата. Това пък насърчило правителството да тегли все по-големи кредити. Така и други страни последвали примера и затъвали в големи национални дългове. Данъкоплатците трябвало да плащат много по-високи данъци, защото правителството дължало пари.

Всичко се срива

Сънародникът на Патерсън, Джон Лоу, се превръща от престъпник и убиец в знаменитост. През същата година той извършил убийство и бил осъден на смърт. Успял да избяга и прекарал следващите години в Шотландия, Италия, Холандия, Германия, Италия и Франция, където залагал, изучавал банкови схеми и правел пари. Междувременно се опитвал да прокара идея, която успява да осъществи в Париж през 1715г.

След смъртта на Луи XIV страната била затънала в дългове, а финансовата ситуация била пълен хаос. С одобрението на Орлеанския дук, Лоу основава банка, която започва да печата собствени банкноти. Тя е толкова успешна, че 4 години по-късно той е избран за министър, а банката му вече се казва „Banque Generale“ и оперира чак в Северна Америка. Тя се превърнала в истинска сензация на своето време и милиони европейци залагат златните си монети срещу книжни пари. Предприемачът обаче не се спрял до тук.

Лоу убеждавал клиентите си да си купят акции на Компанията за развитие на Мисисипи, която по-нататък се оказала и една доста голяма пирамида. Поставени лица се обаждали на инвеститорите, обяснявайки им колко богати са станали и им изплащали печалбата със същите пари, които печатали. Едва ли е било голяма изненада, когато се оказало, че парите в обръщение са толкова много, че всъщност нямат абсолютно никаква стойност и са просто хартийки. Научавайки това, всички се втурнали да ги продават и през 1720г. цялата система се срива, милиони хора губят парите си, а Джон Лоу едва се спасява и успява да избяга във Венеция.

Английската банка също движела подобна пирамида с фалшиви акции и когато същата година хората започнали масово да купуват, това вдигнало цената стотици пъти за няколко месеца. Хората се уплашили и започнали да продават дяловете си, а банката разбира се нямало с какво да ги обезпечи и отново милиони хора останали без пукната пара, а правителството подало оставка.

70 години по-късно Франция си спомня името на Джон Лоу, когато между 1789г. и 1796г. правителството печата толкова много пари, че стойността им става по-малка от разходите за печатането им. По-късно тези две събития стават причина финансисти и капиталисти да се откажат от хартиените пари, което забавя цялото развитие на френската икономика.

В историята на парите има много подобни сривове. Най-известният такъв е може би този на стоковата борса на Уол Стрийт през 1929г., последван от световната икономическа депресия през 30-те години, а след това и от Студената война. Тогава много инвеститори купуват акции с пари назаем и с покачването на цените се превръщат в милионери, поне на хартия. За да върнат заемите си, те продължават да купуват, надявайки се, че цените ще продължат да се качват и когато продадат дяловете си ще останат на печалба. Само за няколко дни инвеститорите виждат колебания в цените на акциите и започват масово да продават, което води до загуби на стойност 16 милиарда долара. Хора скачат от прозорците на небостъргачи, стотици американски банки банкрутират, а хиляди хора губят парите си.

Наскоро нещо подобно се случи отново и доведе до нова световна икономическа криза, чиито последствия изпитваме сега. Всъщност в историята парите не само са отразявали промени в политиката, икономиката, науката и религията, но и са допринасяли за тях. Това продължава и до днес, само че с напредъка на технологиите и компютъризацията, в днешно време по-голяма част от парите съществуват само в компютрите. Поради това става все по-трудно подобни сривове в световната икономика да бъдат проследени и обяснени на обществото.

Истината е, че днес повечето хора си нямат и представа как действа паричната система и знаят толкова, че да движат собствените си финанси или тези на семейството си. Като граждани на държавата и на света, ние трябва разбираме по-добре как работят парите и да наложим тяхната цел в услуга на цялото общество.

Историята на парите ни учи на едно – управляващи, правителства, банкери, търговци и останалите в системата – всички те управляват парите, така че да служат на собствените им интереси, а не на нас, обикновените граждани. Банките създават пари от нищото и трупат огромни печалби, докато обществото затъва в дългове, които никога не може да изплати.

Докато съществува сегашната парична система, в света никога няма да има равнопоставеност и винаги ще има богато малцинство, което има повече пари, отколкото някога биха били нужни и бедно мнозинство, което е на ръба между мизерията и нищетата, живеещо само, за да служи на целите на малцинството.

Article Categories:
Избрани · История

Comments to По пътя на парите

  • Чудесна статия, но такива статии искам да пишете. Последните месеци се оляхте със снимки и галерии и аз спрях да следя сайта ви тотално.

    Marush Denchev декември 4, 2011 19:04 Отговор
  • Браво!

    Никола декември 8, 2011 20:56 Отговор
  • Много хубава статия!Браво!

    Кристиан декември 29, 2011 18:39 Отговор
  • да подредено и интригуващо но е пропуснато нещо.Споменава се за това как на християните им е било забранено да взимат лихви но е изпуснато да се уточни че еврейската религия пък не забранява подобни действия и за това те идват на помощ на християните и започват да им раздават заеми с баснословни лихви и всъщност именно така забогатяват евреите които са богати и до ден днешен тоест са голяма част от така нареченото „богато малцинство“,не го казвам защото съм антисемит или расист някакъв а защото това е гигантски момент в историята на финансовия отрасъл

    Лекс юни 13, 2012 22:06 Отговор
  • това че , евреи управляват света е неоспорим факт но, най лошото е това че, водят човечеството към изтребление малко по малко .
    Незнам само какво може да се направи за жалост

    Niki май 9, 2013 20:18 Отговор

Leave a Comment

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title