Топ 8 българи в западната развлекателна индустрия

8. Владимир Койлазов и Петър Митев

Двамата са известни като създателите на V-Ray технологията, която е толкова революционна, че се използва с други водещи софтуерни продукти като  3ds Max, Maya, Blender и Cinema 4D. V-Ray е отговорна за специалните ефекти на филми като „Аватар“ и „Трон“ и е широко използвана от дизайнерите по света.

7. Виктор Антонов

С неговият мрачен стиймпънк стил, Виктор е най- известен на нас (а и на света) с отличната си работа по либимата на милиони компютърна игра Half Life 2, където играчът има чувството, че извънземни контролират крайните столични квартали и са превърнали София в полигон за някакъв междупланетен социален експеримент, което не е толкова далеч от реалността, сега като се замислихме.

Виктор Антонов е художествен директор на играта и има заслуга за много от оръжията, возилата и екипировката на т.нар. Combine Soldiers – нещо като жандармеристи без уважение към правата на цивилните, ако въобще има друг вид.

6. Валентин Василев

Скулпторът заминава за Америка с желанието да разшири творческите си хоризонти. Големият пробив е един от най-касовите филми на всички времена – „Титаник“ (1998) на Джеймс Камерън. Валентин Василев е автор на почти всички архитектурни детайли около камината на кораба и сцените с наводняването на коридорите.

Василев работи и по любимия ни „Двестагодишния човек“ (1999). Също така е автор на някои от ония странни извънземни в „Пристигащия“ (1996) с Чарли Шийн. Нали ги помните – онези, дето колената им се свиваха наобратно и тичаха из пустинята.

Чарли Шийн с катинарче. Шедьовър.

5. Емил Симеонов

Той главен аниматор за „Златният компас“ (2007), когато филмът печели „Оскар“ в категорията за визуални ефекти. Rаботил e и по втората и третата част на „Трансформърс“, oт неговите ръце са създадени двата малки робота – Уили и Брейнс, които живеят с главния герой Сам Уитуики.

Българинът е работил по двайсетина филма, сред които „Покахонтас“ (1995), „Синдбад – Легенда за седемте морета“ (2003), „Ван Хелзинг“ (2004), „Пърси Джаксън и боговете на Олимп“ (2010) и др. Като своя любим проект той обаче определя „Принцът на Египет“ (1998).

Но въпреки тези страхотни негови постижения, ние най-много го уважаваме за анимацията на Тулио от „Пътят до ЕлДорадо“ (2000) – един от любимите ни филми, въпреки че не можа да изкара и половината от бюджета си и според сценаристите през XVIв. испанците са говорили с местното индианско население на английски.

4. Любомир (Любо) Христов

Любо завършва анимационна режисура във ВИТИЗ и след като заминава за Лондон се научава сам да си служи с компютър. Не му отнема много време да стане художествен ръководител в Холивуд. Дори си създава собствено студио и се захваща с голямото кино.

„Лигата на необикновените“ (2003), „Константин“ (2005), „Страшен филм 4″ (2006), дори „300″ (2006) и „Войната на боговете“ (2011) – всички тези филми и още много съдържат визуални ефекти, създадени от неговата компания. Почти всяка година Любо работи по касов филм, пред който всички зяпаме с възхищение.

3. Пенка Кунева

Помислете за няколко любими заглавия от последното десетилетие, които са оставили траен отпечатък върху крехката ви тийнейджърска психика. Пенка Кунева е работила поне над две от тях като оркестратор или музикален аранжьор.

„Матрицата: Презареждане и Революции“, „Ангели и демони“, „Трансформърс“ 2 и 3, „Стюарт Литъл 3″ , „Карибски пирати: На края на света“, „Тексаско клане“, „Той не си пада по теб“, дори онази симпатична анимация „9″ с човечетата, направени от зебло и, за съжаление – „Кодът“, онзи смотан филм с Антонио Бандерас и Морган Фрийман, дето го снимаха в България.

А като почнем с игрите, леле майко – Starcraft 2, Dragon Age 2, The Sims, Gears of War… Част от музиката на последната игра от поредицата „Принца на Персия“ е композирана от нея.

2. Антони Христов

Роден в София през 1961 г., месец преди дипломирането си от софийската художествена гимназия през юни 1981 г. емигрира от България – от „непоносимост към комунизма“, както сам се изразява.

Антони Христов е сред водещите аниматори в студио „Пиксар“. В „Търсенето на Немо“ (2003) е артдиректор на сцените. Във „Феноменалните“ (2004) e художник на продукция. Като дизайнер на сцените работи по „Колите“ (2006) и е художествен директор на „Уоли“ (2008).

А пък IMDB ни светна, че в началото е работил по анимации като „Земята преди време 2″, „Фърнгъли: последната дъждовна гора“ и „Астерикс при индианците“, които бяха хит сред видеокасетките на нашето панелно детство. Ще ни извините, ако не се придържаме към официалния превод на заглавията, но тогава всички филми бяха пиратски.

"Едно време то не бяха фойерверки, то не бяха касетки... А сега? Торенти..."

1. Георги Боршуков

Специализира компютърна графика в Бъркли и на 26 години вече е част от екипа на „В какво се превръщат мечтите“ с Робин Уилямс. Филмът печели „Оскар“ за специални ефекти. Едно блестящо начало, но това, което следва, е дори по-удивително.

През 2001 Георги получава специален сертификат за техническо постижение за (поемете си въздух): „разработване на система за генериране на изображения, позволяващи хореографирано движение на камерата чрез реконструирани чрез компютърна графика дакери“. Или на езика на всички диви фенове – „булит тайм“.

Да, до голяма степен благодарение на разработките на Георги Боршуков „Матрицата“ се превърна в революционен филм, след който екшъните и научната фантастика се промениха из основи. Всички ние, които сме черпили вдъхновение от сцената с клечащия под дъжд от куршуми Киану Рийвс, поклон!

В заключение ще признаем, че има още много българи, които заслужават да са в тази класация – например Румен Петков – режисьор на толкова епизоди на „Джони Браво“, „Лабораторията на Декстър“, Създател е и на много популярни български анимационни поредици – някои от по-дъртите членове на редакционната колегия си спомнят щъркела Чоко и жабата Боко и „Планетата на съкровищата“, която даваха по „Сънчо“ петнайсет години преди на Дисни да им хрумне подобна идея.

И не е задължително да са емигрирали, въпреки че помага. Например Борислав Славов (Glorian) – композиторът на музиката за игрите на българското студио Black Sea Studios, чиито последен проект беше съвместно с Ханс Цимер по нашумялата Crysis 2.

Или пък Цветомир Георгиев (по-известен по форумите като Alfred Hitchcock), който прави дизайна на много триизмерни герои от „Трансформърс“ 3, „Планетата на маймуните“, „Зеления фенер“, „Сблъсъка на титаните“, „Пърси Джаксън“…

Отдавна трябва да ни е ясно, че българите са талантливи професионалисти, които работят в сътрудничество с хора от цял свят и създават красиви неща, които ни вдъхновяват.

Автор: Денимир Велчев

Вижте още: