Мая е от онези фотографи, които са преди всичко планинари. От 3 години обикаля планините на България във всички сезони и документира различните им лица. Изучава природата в процеса на ходене и претворява красотата й със своята камера. Чрез фотографиите си е повлияла на много хора да започнат да ходят на планина или да се доближават все по-често към нея. Още нейни фотографии може да разгледате на страницата и във Flickr, както и да следите редовно нейните попълнения във Facebook и на личния й сайт.

Благодарим на Мая, че така любезно ни предостави тези невероятни снимки.

Още тийнейджър, Христо обикаля цяла България, докато не остава планина и връх, през който да не е оставил следите си. Така през 1962г. родината няма какво вече да му предложи и той прекосява границата. С невероятна сръчност и логичност, Христо започва да проправя нови пътеки и маршрути, които никой друг не е дръзнал да опита. Без да се спре нито за миг, нашият алпинист гледа от все по-високо. През 1976г. покорява алпийския Матерхорн, където в продължение на цяла седмица, заедно с Трифон Джамбазов, са принудени да останат в изчакване на силна снежна буря.

Връх Матерхорн

Следват няколко седемхилядници – Ленин, Ношак, Комунизъм, Корженевска. Те обаче са нищо в сравнение с постижението на Христо от 30 Април 1981г. В 13:45 часа той стъпва на четвъртият по височина връх в света – Лхотце (8516м.). Тогава става първият българин, изкачил осемхилядник. Мечтата на Христо обаче била друга. Когато се изкачва на Лхотце, той е само на ръка разстояние от покрива на света – Еверест.

Към връх Лхотце

Изминават три години, през които Христо има само една мисъл, само една мечта – да остави следа на най-високият връх на планетата. Така на 20 Април 1984г. българинът започва поход, който ще го превърне в легенда. В 5:45 часа сутринта, Христо тръгва заедно с шерпът Ринджи по най-трудния маршрут към Еверест и без кислород. През онзи ден се случват поредица от събития, които ще се окажат съдбоносни за него. Първоначално Христо е трябвало да се катери заедно с Иван Вълчев, но отказва и така в последния момент се решава с него да е Ринджи. Макар шерпът да е в много добро физическо състояние и да е добре подготвен, той се затруднява при отвесните скали. Двамата по план е трябвало да бъдат третата двойка, отправила се към върха, но те са много бързи и изпреварват останалите групи.

Еверест

Ето, че Христо и Ринджи са вече на 8200 метра височина, но пред тях стои 90-метрова отвесна скала. Българинът се изкачва без проблем, но шерпът не успява. Това вероятно е повратният момент, който ще коства на Проданов прекалено много. Той твърде дълго се опитва да помогне на Ринджи да се изкачи и губи много сили и енергия в опитите си, преди да се реши да продължи сам.

В 18:15 часа по радиостанцията се чува гласа на Христо Проданов – той е на върха! Първият българин изкачил Еверест и четвъртият в света, който успява да го направи сам! И ако това не е достатъчно доказателство за уменията, непоколебимия дух и смелостта на този велик човек, той изкачва Еверест през Април, при нечовешки условия, по най-трудния и жесток маршрут, сам и без кислород.

И така, Христо е на върха. Там остава 33 минути, прекалено дълго – вече е тъмно. Решава да се върне по същия опасен маршрут и то по собствените си стъпки – нещо, което никой друг алпинист не е правил. По пътя надолу силна буря принуждава Христо да чака на открито на 8700м. височина без спален чувал, храна и вода. Температурата е -42 градуса, а мястото се нарича „Зоната на смъртта“. Сигналните ракети в пистолета му се оказват негодни. Следват три драматични денонощия, през които цяла България трепери и се надява българинът да е жив.

Започва спасителна операция – всички, които се намират близо до Еверест се отправят към върха. Според думите на Христо, той най-вероятно се намира някъде до Голямата сива кула на 8700м. височина. Людмил Янков е един от смелите алпинисти, които веднага тръгват да го търсят. За рекордно кратко време успява да стигне почти до върха и не се подчинява на заповедта да прекрати търсенето поради лошите условия. Изминава разстоянието от 1330 метра на един дъх – безпрецедентна саможертва и героизъм. Янков прави нечовешки усилия да открие приятеля си и е на ръба на силите си, но в крайна сметка времето и падането на нощта го принуждават да спре на височина 8500м. – драматично близо до Проданов.

Това са думите, които милиони българи си повтарят в очакване да чуят, че Христо е спасен. За жалост обаче е твърде късно. На 22 Април 1984г. в 19:45 часа по радиостанцията гласът на Христо Проданов се чува за последно. Той остава да спи завинаги под върха, в прегръдката на бялата смърт.

Днес се навършват 28 години от смъртта на Христо Проданов. Въпреки, че така и не се завърна, той завинаги остави следа в сърцата на всички българи и ще бъде запомнен като един голям човек, който заплати с живота си, за да осъществи мечтата си.

Той беше най-смелият, най-достойният – не се отказа пред нищо и се превърна в легенда. Благодарим на този невероятен човек за това, че ни показа какво е кураж, несломим човешки дух и борбеност. Благодарим ти, Христо!

Този приятел е най-дребния от всички тук, но пък е единственият оцелял от разреда клюноглави. Макар най-близките му живи роднини да са влечугите и змиите, туатарът идва още от Мезозойската ера, от която е наследил някои доста интересни качества.

Разбира се, той може да прилича на влечуго, но краката и мозъкът му всъщност са като тези на амфибия. Туатарът има три клепача на всяко око и така нареченото теменно око, чиято функция вероятно е била да засича циклите на деня и нощта. Гръбнакът пък наподобява този на риба, а ребрата приличат на птичи. Бодливата опашка и бронята на гърба обаче го изпращат директно редом до крокодилите. Това създание е аномалия сред останалите влечуги и е застрашен вид, който се среща само на 30-ина острова около Нова Зеландия.

Комодски варан

Технически гущерите и змиите са от един разред, разликата е в краката. Този обаче може да се похвали, че е най-големият в света. Кралят на гущерите е смъртоносен хищник, който достига до 3 метра дължина и може да тежи цели 70кг! Това лошо момче ловува през деня и не оставя никакъв шанс на плячката си с мощния си захват, силната опашка и пълната със смъртоносни бактерии уста.

Комодският варан е толкова огромен, че в миналото никой не вярвал на приказките на очевидци, които разказвали за огромни дракони на остров Комодо. Това била причината животните да са класифицирани доста късно, едва през 1912г.

Мрежест питон

Знаете ли, че питоните са отлични плувци и това им е позволило да населят много острови от Индо-Австралийския архипелаг? Мрежестият питон е най-голямата змия на планетата и е брутален убиец, който се увива около плячката си я задушава, а след това я поглъща цялата. Обикновено достига до 6-7 метра на дължина, но са улавяни и рекордьори дълги над 10 метра и тежащи 170кг. За да добиете по-добра представа за големината на това животно, ще ви кажем, че той се храни с елени, глигани, маймуни, крокодили а понякога дори и тигри.

Тук трябва да споменем и анакондата, която може би много от вас знаят като най-дългата змия, но това не отговаря на истината. Легенди и филми са изградили много грешна представа за анакондата, която в действителност достига до малко над 6 метра дължина. Макар да има твърдения за 10-12 метрови екземпляри, такива никога не са били измервани. Именно поради тази причина анакондата остава малко по-назад от питона.

Кожеста костенурка

Най-голямата костенурка достига до почти 3 метра дължина, а размахът и е дори още по-голям. Кожестата костенурка е уникална с това, че за разлика от останалите видове, няма твърда черупка. Вместо това гърбът и е покрит с набраздена и твърда кожа, която им помага да бъдат по-бързи във водата. Всъщност кожестата костенурка е най-бързото влечуго на Земята и може да плува с 35км/ч. до 1200 метра дълбочина.

Кожестата костенурка се храни предимно с медузи и е учудващо как с такава диета успява да поддържа огромното си тегло – един екземпляр е бил претеглен 916кг. За съжаление замърсяването на околната среда се оказва пагубно за тези уникални животни. Те често бъркат полиетиленовите торбички за медузи и загиват при поглъщането им. Разбира се това, че яйцата им са деликатес в Малайзия, Тайланд и Карибите изобщо не улеснява оцеляването им.

Соленоводен крокодил

Шампионът при влечугите е този звяр. Соленоводният крокодил достига до 6-7 метра дължина и може да тежи над 1000кг. Това го превръща в най-голямото влечуго, оживяло до днес. Този свиреп гигант има толкова здрава захапка, че буквално разтрошава черепите на жертвите си и може без проблем да глътне цял човек. Най-голямата популация на соленоводни крокодили е в Австралия, където хабитатът им е маркиран, така че хората да не се доближават до тях.

Крокодилите принадлежат към разред, който предхожда дори динозаврите. Те могат да плуват по море, както предполага и името им, и са забелязвани чак в Японско море. Смята се, че соленоводните крокодили са интелигентни животни и могат да се учат по-бързо дори от лабораторните плъхове. Те са достатъчно умни, за да се научат да проследяват промените в миграционния път на плячката си през различните сезони. Според книгата с Рекордите на Гинес, най-големият улавян крокодил е бил дълъг 7 метра и е тежал 2000кг.

Кийт Ууд – 160 години

През 2008г. Кийт Ууд от Питсбърг се явява в съда по обвинения за пет нападения над жени. Въпреки, че неговата ДНК е открита на местопрестъпленията, той отказва да се признае за виновен и твърди, че е невинен. Шансът кръвта да не е Ууд е 1 към 56 квинтилиона и съдът решава, че това е достатъчно, за да го осъди на 160 години затвор.

Райън Бранд и Джефри Коли – 265 години

Най-дългата присъда в историята на щата Джорджия е издадена през 1996г., когато Райън Бранд и Джефри Коли са осъдени последователно седем пъти на доживотен затвор плюс 265 години за всеки. Адвокатът им силно критикува присъдата, защото двамата не са нито убийци, нито изнасилвачи, а са заловени за въоръжен грабеж. Двамата обирджии едва ли са смятали, че ще получат такава присъда, когато са отказали сделка за 40 години в затвора.

Шолам Уайс – 845 години

През 2000г. Шолам Уайс е осъден на 845 години затвор и близо 250 милиона долара глоба за пране на пари и доказани 78 случая със застрахователни измами и изнудвания. Той е ограбил стотици пенсионери, като е прибрал всичките им спестявания и си е спечелил място в списъка с най-издирваните на ФБР.

Неговият съучастник, брокерът Кит Паунд, пък получава 740 години затвор, но доживява да излежи само 4 години от присъдата си. Преди 2 години Уайс поиска да намалят присъдата му от 845 на 800 години. Може би смята, че последните 45 ще са трудни?

Дарън Андерсън – 2200 години

С богато криминално минало, включващо изнасилване и въоръжен грабеж, през 1994г. Дарън Беналфорд Андерсън от щата Оклахома получава невероятната присъда от над две хилядолетия. Когато се опитва да обжалва присъдата си, той отново губи и е осъден допълнително на няколкостотин години за всяко престъпление.

През 1997г. Дарън отново обжалва и този път късметът му се усмихва (или не съвсем) – присъдата му е намалена и изтича през 12 744 година.

Двама иранци – 7109 години

През 1969г. двама иранци са осъдени на по 7109 години затвор. Броят на годините е пропорционален на броят извършени от тях престъпления. Едно доказателство, че правосъдието в Близкия Изток може да бъде бързо и безмилостно.

Хуан Корона – 25 доживотни

През 1971г. Калифорния е разтърсена от сериен убиец, чиято цел били работници от местните ферми. Мексиканецът Хуан Корона се превърнал в най-известният и брутален сериен убиец в историята на САЩ по онова време. Изчезващите работници започнали да привличат внимание и не било трудно да се свържат с Корона, който обикновено бил виждан с тях за последно. Когато полицията обискирала дома му, там били открити окървавени оръжия и дрехи, както и списък с 34 имена на работници и дати. Хуан Корона получава 25 доживотни присъди – по една за всяко убийство, за което е осъден.

Боби Джо Лонг – 28 доживотни

През 1984г. броят на убийствата в Хилсбъро рязко скочил. От около 30-35 убийства на година, броят започнал да се увеличава с всяка седмица. За това бил отговорен Боби Джо Лонг. В продължение на 8 месеца той изнасилвал и убивал жертвите си, които след това захвърлял в необичайни пози.

За изнасилването на повече от 50 жени и убийството на поне половината от тях, Джо Лонг получава една присъда от 5 години, четири от 99 години, 28 доживотни и една смъртна присъда.

Дъдли Уейн Кайзер – 10 000 години

През 1981г. Дъдли Уейн е осъден на рекордните 10 000 години затвор за бруталното убийство на жена си. Освен това получава две доживотни присъди за убийството на тъща си и студент, който случайно е бил на неподходящото място. Съдията първоначално иска смъртна присъда, но това не става и той се подсигурява, че Уейн ще остане в затвора завинаги.

Присъдата от години е в книгата с Рекордите на Гинес като най-дългата в историята на Щатите.

Габриел Марч Грандос – 384 921 години

През 1972г. 20-годишният Грандос от Палма де Майорка получава нечуваната присъда от близо 400 хилядолетия. Какво ли толкова е бил извършил испанецът, за да получи толкова тежко наказание? Бил е сериен убиец? Изнасилвач? Не – просто пощальон. Грандос е осъден за това, че не е доставил около 40 000 писма, което в очите на правителството било измама в особено големи размери. Това и до ден-днешен остава най-дългата присъда в историята.

Лошият късмет на Маклийн

Уилмър Маклийн искал на всяка цена да избегне Американската гражданска война през 1860-те. Съдбата обаче имала други планове за него. Въпреки усилията му да стои настрана от войната, Маклийн някак си все се озовавал точно в самия център на бойните действия.

Когато войната започнала, домът на Маклийн скоро се оказал в непосредствена близост до Битката при Бул Рън и бил превърнат в щаб-квартира на генерал Бюрегард от конфедерацията. Като по чудо Маклийн оцелял след обстрела, на който била подложена къщата му.

Смятайки, че всичко вече е приключило и е в безопасност, Уилмър не подозирал, че ще преживее и втората битка при Бул Рън. И този път оцелял, но решил да не рискува и се преместил във Вирджиния, където за негово нещастие го последвал и мрачният облак на войната. Домът му отново станал център на събитията, когато Юлисис Грант се предал на генерал Робърт Лий и мирният договор, който сложил край на войната, бил подписан във всекидневната на Маклийн. Злощастникът по-късно казва: „Войната започна в двора на къщата ми и приключи във всекидневната.“

Атентатът срещу Франц Фердинанд

Събитията тук се разиграват непосредствено преди началото на Първата световна война и се смятат за повода за войната. Гаврило Принцип успява да убие австро-унгарския престолонаследник и жена му, но съвсем не както било планирано.

Първоначалният заговор включвал шестима атентатори, за да бъде по-сигурен успехът. Те се били наредили по протежението на улицата, по която преминавал Фердинанд с колата си в Сараево, където бил поканен за откриването на болница. Всеки от шестимата имал по една бомба, която трябвало да хвърли. Първият по линията обаче се изплашил и не предприел действия, защото зад него имало полицай.

Следващ бил 19-годишният Неделко Чабринович. Той без да му мисли метнал бомбата под колата на престолонаследника, но не изчислил, че взривът бил с 10 секунди закъснение и ударил задната кола. Тълпата се разбягала панически и останалите конспиратори изпуснали шанса си. За да не бъде заловен, Чабринович глътнал хапче цианид и за по-сигурно се хвърлил в реката. Предполагаме, че бил изключително разочарован, когато се оказало, че хапчето било старо и не успяло да го убие, а реката била дълбока само 10 сантиметра и след секунди бил задържан от полицията.

По-късно Фердинанд решил да посети ранените си сподвижници в болницата. За да избегне центъра на града, шофьорът трябвало да мине по друг маршрут, но генерал Оскар Потьорек забравил да го информира. По път за болницата шофьорът направил грешен завой и се озовал точно пред очите на един от конспираторите – Гаврило Принцип, който стоял близо до едно кафене и очевидно се бил отказал от плана. Можете да си представите колко изненадан останал Принцип, когато му се открила такава възможност. Той тръгнал към колата, която в този момент вече давала на заден, но двигателят й угаснал. Убиецът се приближил до задната врата и стрелял два пъти, ранявайки смъртоносно Франц Фердинанд и Софи, които починали още същата сутрин.

Самърфорд и светкавиците

Казват, че светкавицата никога не удря два пъти на едно и също място. Британският офицер Самърфорд едва ли е бил съгласен. Докато се биел в земите на Фландрия по време на Първата световна война през Февруари 1918г. светкавица го съборила от коня му и го парализирала от кръста надолу. Самърфорд бил принуден да напусне армията и заживял във Ванкувър.

Шест години по-късно, докато ловил риба покрай реката, светкавица ударила дървото, под което седял Самърфорд и парализирала дясната му страна. Две години бившият офицер се възстановявал докато възвърне отчасти движенията си. Един летен ден през 1930г. той се разхождал в парка, когато за трети пъти го ударила светкавица. Този път обаче бил перманентно парализиран. Две години по-късно Самърфорд умира, но това съвсем не сложило край на срещите му със светкавиците. Няколко години след това надгробната му плоча била поразена и разрушена от светкавица.

Франо Селак се изплъзва от смъртта 7 пъти и печели лотарията

Роденият през 1929г. Франо е хърватски учител по музика, който става известен с множеството си срещи със смъртта.

През 1962г. той пътувал с влак до Дубровник, когато железницата излязла от релсите и се озовала в ледена река. При катастрофата загинали 17 души, но Селак успял да се отърве само със счупена ръка и натъртвания. На следващата година хърватинът се качил на самолет от Загреб за Риека, но вратата на самолета се отворила и пътниците били изхвърлени във въздуха. 19 от тях загинали, но Франо като по чудо оцелял, след като се приземил върху купа сено.

През 1966г. Франо Селак се возел на автобус, който катастрофирал и потънал в река, но късметлията за пореден път успява да се отърве без сериозни наранявания. Едва ли е учудващо, че не закъснял и поредният инцидент с превозно средство, когато 4 години по-късно автомобилът му избухнал в пламъци, като подобно нещо му се случило и три години след това. И при двата случая той се отървава абсолютно невредим.

Следват двадесетина години затишие в изпълнения с екстремни ситуации живот на Франо. Спокойствието му било нарушено отново през 1995г., когато бил ударен от градски автобус и пак останал цял. На следващата година се мята с колата си в пропаст, докато се опитва да избегне насрещно движещ се камион. Изумително, но се приземява на едно дърво и вижда как колата му избухва на 100 метра под него.

Най-сетне през 2003г. изглежда всичките му премеждия се отплащат когато печели 1 милион долара от лотарията. Преди две години обаче пенсионираният учител по музика решава, че парите не могат да купят щастие, раздава цялото си състояние и заживява нормално.

Изгубената книга

Британския актьор Антъни Хопкинс, който изгря като звезда на Холивуд с ролята си на Ханибал Лектър, бил много развълнуван, когато през 70-те години получил главна роля във филм базиран на книгата „Момичето от Петровка“ от автора Джордж Файфър. Няколко дни по-късно Хопкинс отишъл в Лондон, където искал да си купи книгата, но не успял да я открие в нито една книжарница. Докато чакал метрото на път за вкъщи, той забелязал някаква книга, която очевидно била захвърлена на една пейка. Невероятно, но това била именно „Момичето от петровка“.

И сякаш това не било достатъчно голямо съвпадение, а две години по-късно, по време на снимки във Виена, Хопкинс бил посетен от Джордж Файфър, който споменал, че няма копие от собствената си книга, защото бил дал последната на приятел, който я изгубил някъде в Лондон. Актьорът веднага направил връзката и подал на автора книгата, която бил намерил. „Тази ли е? С твоите бележки по страниците?“, попитал той.

Кетцалкоатъл и Кортес

При пристигането си в Мексико през 1519г. испанският завоевател Ернан Кортес бил сметнат от ацтеките за превъплъщение на езическия бог Кетцалкоатъл. Според легендата богът бил победен от велик воин и след това бил толкова опозорен, че избягал в изгнание при Маите, а години по-късно сам се запалил на кладата и изчезнал. Ацтеките вярвали, че някой ден Кетцалкоатъл ще се завърне като бял човек с мощна огнена пръчка, с която ще завладее цялата им империя.

За късмет на Кортес, оказало се, че той пристигнал в Мексико същата година, в която Маите били предсказали завръщането на бога. Не е чудно, че завоевателят бил пуснат свободно в столицата и не срещнал особени трудности при превземането на империята, а след това и на цяло Мексико.

Точно зад теб

Баща пуска снимка на семейството си в опит да открие дъщеря си, която не е виждал от 10 години, без да подозира, че е точно зад него.

Майкъл Дик обикалял улиците на Съдбъри и преровил градския регистър в търсене на 31-годишната Лиса. След като търсенето му не пожънало успех, той решил да направи един последен опит, като отишъл в местния вестник, който публикувал историята му. Дори му направили снимка, заедно с другите му две дъщери. За негово щастие Лиса разбрала от приятели за историята във вестника и се свързала с баща си.

Едва по-късно, когато огледала по-добре снимката във вестника, Лиса забелязала невероятното съвпадение. Когато снимали баща й, тя преминавала с майка си точно зад него.

Снимка: http://flic.kr/p/abnS31

Кликнете върху снимката за по-голям размер.

flic.kr/p/8dPuq4

Кликнете върху снимката за по-голям размер.