Снимка: flic.kr/p/aDUTnM
Кликнете върху снимката за по-голям размер.
]]>Снимка: flic.kr/p/aDUTnM
Кликнете върху снимката за по-голям размер.
]]>
Кликнете върху снимката за по-голям размер.
]]>
Снимки: Suren Manvelyan
]]>
Провинция Гуанси в Китай се слави като може би най-красивото място в света, с най-невероятните реки и планини, които можете да видите на планетата.
Кликнете върху снимката за по-голям размер.
]]>
През 1999г. 10-годишният Грегъри получава пълна стипендия за колеж Рандолф-Мейкън на стойност 70 000 долара. Младежът завършва с пълни отличия бакалавър по математика. Две години по-късно се среща с Бил Клинтън и Михаил Горбачов, след което изнася реч пред ООН и е номиниран за Нобелова награда.
През следващите години той е номиниран още три пъти за наградата за хуманитарната си дейност в Източен Тимор, Сао Пауло, Руанда и Кения.
Кърни е роден през 1984г. в Хаваи и като малък е диагностициран с Хиперкинетично разстройство с нарушение на вниманието, но родителите му отказват да му дават предписаното лекарство. Завършва училище като шестгодишен, а 4 години по-късно става най-младият абитуриент в света, завършвайки антропология в Алабама. Като 16-годишен преподава в университет и завършва още няколко висши образования.
През 2006г. участва в играта „Златна треска“ на AOL и печели два пъти – веднъж 100 000 долара, а след това и голямата награда от 1 милион.
Пикасо е роден на 25 Октомври 1881г. в Малага и още в най-ранно детство проявява интерес към изкуството. Когато става на 7, баща му, който е консервативен художник и учител, започва да го обучава на маслена живопис. Осем години по-късно първата маслена картина на Пикасо, „Първото причастие“ е изложена в Барселона.
На следващата година печели златен медал в Малага за картината „Наука и милосърдие“ и получава почести на национална изложба по изкуствата в Мадрид.
Нарастващият интерес към модерното изкуство успява да го отчужди от семейството му, защото баща му от години се опитва да го научи, че единственият начин да стане художник е да копира класиците и рисува човешкото тяло по модел.
В зората на 20-и век Пикасо съосновава кубизма и вниманието му вече е насочено предимно към формите, които обикновено са геометрични фигури.
Дългият живот на художника се оказва доста плодотворен. За своите 91 години Пикасо оставя на света около 50 000 произведения – картини, скулптури, рисунки и скици.
Още 3-годишен, Моцарт се научил да свири на клавесин, а на 6 вече пишел първото си музикално произведение. Две години по-късно излиза и първата му симфония, а след 4 – първата опера.
Роден през 1756г. в Залцбург, Австрия, не минава много преди музикалният талант на легендарния композитор да бъде открит. Едва на 5 години, Моцарт изпълнява на пиано в университет Залцбург, а на следващата свири пред австрийската императрица. Когато става на 14 тръгва за Италия, където се учи от известния композитор Падре Мартини.
През следващите години от живота си Моцарт пътува често из Европа със семейството си, което едва свързва двата края. Вече на 25 години, композиторът е издал много музикални произведения, но започва да чувства празнота от това, че никой не признава гения му, макар той да е убеден, че е най-великият композитор на времето си.
Умира през 1791г. едва на 36 години. Обстоятелствата около смъртта му остават неясни и до ден-днешен, като някои смятат, че може би е бил отровен.
Уилям Хамилтон
Роден в Дъблин през 1805г. Хамилтон още като малък бил изпратен при чичо си, който веднага забелязал колко му се отдават езиците. Така едва на 13 години бъдещият математик вече знаел 13 езика, сред които санскрит, персийски, италиански, арабски, древносирийски и индийски.
2 години по-късно Уилям изучава работата на френския математик Лаплас и открива грешка в трудовете му по небесна механика. С помощта на първия кралски астроном Джон Бринкли, той усилено изучава математика и астрономия и след като завършва колеж, на 22 години става професор по астрономия и е избран за директор на астрономическата обсерватория на Дъблинския университет.
Хамилтон допринася за някои важни математически теории, които намират приложение в квантовата механика и триизмерното пространство в математиката. Най-големият математик на Ирландия е посветен в рицар през 1835г. и работи до сетния си час през 1865г.
Роденият през 1898г. Уилям Сидис може би е бил най-умният човек живял някога с IQ между 250 и 300. Едва на 18 месеца той четял вестник „Ню Йорк Таймс“, а като станал на 8 вече се бил научил сам на латински, гръцки, френски, руски, немски, турски, иврит и арменски. Дори изобретил собствен език, който нарекъл вендергуд.
Година по-късно баща му се опитва да го запише в университета Харвард, но му отказват, защото бил прекалено малък. Все пак на 11-годишна възраст той става най-младият човек, успял да влезе в престижния университет. На следващата година той вече давал лекции в математическия клуб и на 16 завършил с отличие.
През следващите няколко години Сидис се показал като ексцентрик и заявил, че иска да има идеален живот, което за него означавало пълна изолация. В интервю казва, че се е обрекъл на безбрачие и никога няма да се ожени, както и че жените не го привличат. Работи известно време като учител, но не издържа на ограниченията и това, че всички ученици са по-големи от него.
През 1919г. е арестуван след парад на социалистите в Бостън и е осъден на 18 месеца затвор, но родителите му успяват да убедят съда да го остави на техните грижи в санаториум за една година. По време на престоя си там, Сидис е заплашван, че ще бъде изпратен в лудница, ако не се промени.
Остатъка от живота си геният прекарва изолиран от всички и далеч от семейството си, работейки много различни неща. Умира през 1944г. от мозъчен кръвоизлив.
Шакунтала Деви е родена през 1939г. в Бангалор, Индия и още на 3 години се захласва по числата, когато с баща си правят трикове с карти. Тя обаче не разчитала на ловките и бързи движения, а запомняла картите наизуст. Наричана още Човешкия компютър тя показва изключителна дарба да прави сложни изчисления на ум. През 1980г. прави впечатляваща демонстрация като умножава две произволно избрани 13-цифрени числа само за 28 секунди. Толкова време е отнело да се продиктуват числата, а тя разбира се ги е сметнала много по-бързо. Това нейно постижение влиза в книгата с Рекордите на Гинес. Успява също така да извади 23-ия корен от 201-цифрено число за 12 секунди, побеждавайки най-бързия компютър по онова време.
През 1956г. Боби е само на 13 години, но влиза в историята с партията си срещу Доналд Бърн, която е наречена Партията на века. През следващата година печели осем турнира в САЩ, а на 15 години става най-младият гросмайстор в историята и най-младият кандидат за световната титла.
Следващите години Фишер участва в множество турнири, които печели до един, обикновено с рекорден брой победи. През 1972г. след напрегната игра побеждава руснака Борис Спаски и става единственият американски световен шампион в шахмата. След тази партия постига рекордния рейтинг от 2785 точки, който е ненадминат и до нес.
За съжаление 2 години по-късно, по времето на Студената война Боби Фишер губи титлата си поради политически причини. Мачът му срещу Анатолий Карпов е определен да се играе в Хавана, но правителството на САЩ отказва да пусне младия си гросмайстор в Куба. По този начин Карпов става първият и единствен шахматист, който печели световната титла по шахмат без дори да е играл за това. Обезсърчен, Боби спира да играе професионално за следващите 20 години и политическите игри, които провалят кариерата му стават причина той по-късно да страда от психически отклонения. През 1992г. побеждава отново Спаски в неофициален мач в Югославия, което отново му навлича неприятности с американското правителство, което търси данъци от печалбите му. Това го принуждава никога повече да не стъпи в родната си страна.
Фишер живее в Европа известно време, след което се мести в Япония, където през 2004г. е арестуван на летището в Токио заради невалиден паспорт. След като прекарва известно време в затвора, най-накрая той успява да получи исландско гражданство и е изпратен в Исландия, където не може да бъде екстрадиран в САЩ. Там прекарва остатък от живота си и умира на 18 Януари 2008г.
Роденият в Корея през 1962г. Ким Унг Йонг проговаря на 2 месеца, а до 2-рата си годишнина вече четял корейски, японски, немски и английски. За научаването на нов чужд език му трябвал само месец. Като става на 4 решава сложни диференциални и интегрални уравнения по телевизията и през следващите три години е гостуващ студент по физика в университета Ханянг. През 1970г. е поканен в Америка от НАСА, където работи през следващите години. Освен всичко друго, той бил много надарен поет и художник.
Ким е записан в книгата с Рекордите на Гинес като човекът с най-високият коефициент на интелигентност – 210.
Запознайте се с Джейкъб – той има IQ 170, което е повече от това на Айнщайн. Само за 2 седмици момчето успява сам да научи алгебра, геометрия, тригонометрия и висша математика. Той със сигурност се цели високо и миналата година прави собствена разработка по теорията на относителността. Майка му не е сигурна дали в изчисленията на сина й има някакъв смисъл и изпраща видео до Принстънския университет. Там професорът Скот Тремейн признава, че Джейкъб е изключително надарен и е удивително, че работи по най-трудните проблеми в теоретичната физика.
Малкият гении е диагностициран със синдром на Аспергер, което лека форма на аутизъм, но е разбираемо вкъщи никой да не разбира за какво говори, имайки предвид, че майка му е била скъсана по математика.
]]>
Интегралната схема на Килби
Килби търсил по-компактен начин за това и използвал германиева пластинка, върху която монтирал всички компоненти. На следващата година компанията представя първата в света интегрална схема. Няколко месеца след Килби, друг американец, Робърт Нойс, изобретява подобна схема и след няколко години заедно с Гордън Мур основава компанията Intel.
13 години след изобретяването на интегралната схема, американската компютърна компания Intel представя на света първия микропроцесор – номер 4004. Оказва се, че до появата му се стига след преговори между Intel и японската компания за производството на калкулатори Busicom.
Робърт Нойс
Поради невъзможността на новооткритата компания да покрие нуждите от по-голям брой различни чипове, те разработили универсален чип, който да бъде програмиран за изпълняване на различни операции. Понеже поръчката била външна, американците поискали изключителни права върху чиповете, които произвеждали за Япония и поради финансовото положение, в което се намирала Busicom тогава, закупили новия чип от тях за 60 000 долара.
Съоснователят на компютърния гигант Intel, Робърт Мур още през 1965г. забелязал нещо много интересно. В течение на 8 години той наблюдавал как броят компоненти в една интегрална схема се удвоявали всяка година и базирайки се на това дал прогноза, че тенденцията ще продължи поне още десетина години. От там идва и Законът на Мур, който се отнася до непрекъснатото усъвършенстване на производството на интегрални схеми. За негова изненада обаче, това явление не траело 10 години, а повече от половин век, та чак до днес, като прогнозите са да продължи до 2020г.
Всички сме чували за Джон Атанасов – изобретателят на първия електронен цифров компютър в света. Една нощ през 1937г. той бил обсебен от идеята за създаването на такъв компютър и в един крайпътен бар в Илинойс след няколко бърбъна се почувствал уверен в идеите си. С помощта на студента по електроинженерство Клифърд Бери и заем от 650 долара, той създава компютъра ABC (Atanasoff-Berry Computer). За съжаление през 1941г. започва Втората световна война и Атанасов прекъсва работата си и не успява да патентова изобретението си.
ABC тежал 320кг. и се състоял от над 300 електронни лампи, 1.6км кабели и бил с размерите на голямо бюро. Машината имала достатъчно изчислителна мощ за решаването на сложни алгебрични уравнения – днес това го правят и обикновените калкулатори. От тогава насам компютрите се усъвършенстват с все по-бързи темпове, а с тях се увеличават способностите и сложността на изкуствения интелект.
През 1951г. Марвин Мински и Дийн Едмъндс създават първата изкуствена невронна мрежа, която насочва дигитален плъх през лабиринт. Четири години по-късно програмистите Алън Нюел, Хърбърт Саймън и Дж. К. Шоу създават първата програма с изкуствен интелект, подражаваща човешката способност за решаване на различни проблеми. След тях Артър Самюел написва първия компютърен шах, който за отрицателно време успява да се научи как да победи създателя си. Последните 60 години са изпълнени с много такива имена, които допринасят изключително за развитието на технологии, които днес приемаме за даденост.
Като много други неща в историята, и терминът „робот“ за първи път се използва в научната фантастика. Чешкият писател Карел Чапек е първият, който говори за роботи в пиесата си „R.U.R.“ от 1920г. Там той разказва за изкуствени хора, наподобяващи андроиди, които постепенно започват да променят поведението си и придобиват емоции и чувства. Те се усъвършенстват до такава степен, че стават неразличими от хората.
Идеята за автоматизирани машини, наподобяващи животни и хора не е никак нова и присъства още при древните цивилизации. Най-ранните данни за подобни изобретения включват изкуствените гълъби на Архит, птиците на Мо Дзъ и Лу Бан, автоматизираната пиеса на Херон и много други. Те обаче били повее като играчки и на хиляди години от истинските интелигентни роботи.
През вековете много учени и изобретатели се захласвали по идеята за автоматизирани машини, като самият Леонардо да Винчи прави няколко детайлни скици на средновековни роботи. Няколко века по-късно човечеството преживява две световни войни, които допринасят за появата и развитието на много нови технологии. Първите роботи, демонстриращи комплексно поведение са дело на Уилям Грей Уолтър от Бристол, който през 1948 и 1949г. създава Елмър и Елзи – те усещали светлината и можели да си взаимодействат с чужди обекти.
Уилям Грей Уолтър
Истинският модерен робот обаче е представен 5 години по-късно. Изобретателят Джордж Девол и инженерът Джоузеф Енгелбергер се виждат на по питие през 1956г. и обсъждат надълго и нашироко труда на Айзък Азимов. Именно писателят въвежда термини като „роботика“ и „позитронен“, както и „Трите закона на роботиката“.
Очевидно вдъхновени от мисленето на Азимов, двамата откриват първата компания за комерсиални роботи, които нарекли с името „Unimate“, a Енгелбергер останал в историята като бащата на роботиката. Първият им робот е закупен от General Motors и не приличал на тези, които сте виждали във филмите. „Unimate“ бил използван за разнасяне на горещи отливки през охлаждаща течност до работници по производствената линия. Макар експериментален модел, той се оказал голям успех и предизвикал невиждан бум при големите корпорации, които масово започнали да изкупуват роботи на цени от по 100 000 долара.
Роботът Unimate
С разрастващия се пазар и големите инвестиции в роботиката, през следващите години се появили роботи, които можели да извършват най-различни операции, а интересът на учените към самостоятелно опериращите машини нараствал с всяка изминала година. Машините започнали да приличат на хората и основните усилия вече били насочени към копирането на човешкото поведение и мисъл.
Роботът iCub
През последните 50 години компютърните технологии се развиват до толкова, че позволяват създаването на все по-комплексни и близки до човека роботи. Модели като ASIMO, iCub и iQue вече могат да ходят и да се движат като хората и имат интелекта на малко дете. Способни са да научават нови думи и предмети и постоянно да обогатяват речника си. С всеки изминал ден те стават все по-интелигентни и ни приближават към апокалиптичните сценарии от филми като „Аз, роботът“ и „Изкуствен интелект“.
Произхождайки от Закона на Мур, през 90-те години американският автор и учен Рей Курцвейл публикува няколко известни труда, в които говори за ерата на интелигентните машини. Изучавайки подобренията в компютърния шах, той успява да предрече, че до 1998г. компютърът ще може да победи най-добрия играч. През Май 1997г. шампионът Гари Каспаров е победен от компютъра Deep Blue. Курцвейл е убеден и в разрастването на Интернет, който по онова време е използван от едва 2.6 милиона души. Може би най-интересните му размисли обаче засягат бъдещето на хората и машините.
Каспаров срещу Deep Blue
Така наречената сингулярност описва предстоящ момент, когато изкуственият интелект ще надмине човешкия. Това обаче не означава просто по-умни машини. От последвалите събития ще зависи съдбата на човешката раса.
Сингулярност е термин, който за първи път е използван от научнофантастичния автор Върнър Виндж през 1983г. Той пише:
Идеята е, че когато успеем да създадем по-умни от нас машини, това би означавало, че те ще могат да се подобряват, създавайки дори по-интелигентни версии на себе си. Тогава експоненциалният растеж на изкуствения интелект ще следва Законът на Мур и човечеството ще навлезе в ера на технологично развитие, което е извън всички представи.
Изображение: fav.me/d2lmsjv
Сингулярността се отнася не толкова за развитието на свръхинтелект, макар това да е в основата на идеята, колкото до момента, в който ще сме неспособни да предвидим какво следва. Представете си, как би се почувствал един първобитен човек в нашето време. Той няма да има никаква представа как би изглеждал света след десет години. По същия начин и машините ще са способни да създават неща, които са извън въображението ни.
Единственото, което можем да предвидим е, че растежът би продължил с невиждани темпове. Щом компютрите надвият човешкия мозък и придобият самосъзнание, те ще започнат да подобряват интелекта си и ще извършват мисловни процеси стотици и хиляди пъти по-бързо от нас. Учените спорят по въпроса дали това развитие има граница, но дори и да е така, машините ще бъдат толкова интелигентни, че ще извършват една година човешка мисловна дейност за секунди. Тогава не е толкова трудно са си представим, че една програма ще е способна да се самоусъвършенства стигайки до безброй заключения и възможни изходи.
Интересно е, че подобен развой на събитията и развитие на технологиите биха могли да са от полза и за човешкия ум. Някои учени смятат, че тогава ще можем да използваме свръх модерната технология, за да подобрим собствения си интелект, променяйки структурата на мозъка или пък осъществявайки директна връзка с машините.
Къде обаче е границата и как ще разберем дали сме я преминали? Дали ще са просто някои подобрения в основните човешки способности или ще можем да изключваме емоциите си, виртуалната реалност ще е неразличима от действителността, ще контактуваме помежду си само с мисълта си и ще се превърнем повече в роботи, отколкото в по-развити хора?
В един такъв свят разбира се, няма причина да смятаме, че по-висшият изкуствен интелект, способен да съществува като самостоятелна и саморазвиваща се система, ще има какъвто и да било интерес към нас. Дори тогава човекът би бил излишен, защото не би имал какво повече да предложи.
Истинският въпрос е дали подобно нещо ще се случи наистина. Само защото някои прогнозират така, това не означава, че са прави. Дебати се водят постоянно, като има много противници и поддръжници на теорията за технологична сингулярност. Основните аргументи срещу нея са, че всъщност не се наблюдава по-голям технологичен напредък и развитие през последните години – дори обратното.
За това говори Джонатан Хюбнър – физик от Центъра за въздушна отбрана към Пентагона в Чайна Лейк, Калифорния. Той изучавал броят на значими открития на глава от населението. Използвайки за източник книгата „История на науката и технологиите“, Хюбнър стигнал до заключението, че пикът на изобретенията е бил през 1873г. и от тогава насам технологичното развитие се забавя.
Стойността, която Хюбнър определя за настоящето е 7 значими технологични открития на милиард човека за година – също както е било през 17-и век. Така до 2024г. се очаква скоростта на технологичното ни развитие да е същата като през 9-и век.
Джонатан предлага две възможни обяснения: икономиката и размерът на човешкия мозък. Или не си струва инвестирането в иновации, които няма да имат добра печалба, или вече сме научили почти всичко, което можем да научим и откриването на нови неща става значително по-трудно.
Изображение: fav.me/d29lepf
Бен Джоунс от Северозападния университет в Илинойс е съгласен с Хюбнер, сравнявайки проблема с този на Червената кралица от „Алиса в Огледалния свят“ – трябва да тичаме все по-бързо и по-бързо, за да останем на същото място. Той обаче смята, че причините са други.
Неговата теория е, че първите изобретатели са избирали по-лесните и сигурни идеи – един вид са откъсвали ябълките, които са били по ниските клони на дървото. Така през следващите векове учените трябва да полагат все повече усилия за решаването на по-трудни проблеми. Огромният обем от информация, който постоянно се увеличава пък означава, че човек трябва да учи и отделя много повече време, за да достигне до настоящия момент в технологичния напредък и да е способен да изобрети нещо ново.
Оказва се, че не е трудно да оборим тези твърдения. Нормално е изобретенията и пробивите в научната сфера да ни се струват все по-малки и незначителни – все пак сме стигнали до квантовата физика, та дори и отвъд Слънчевата система. По-малките открития лесно могат да останат незабелязани в така сложните и обширни сфери на модерната наука.
Разбира се има много различни доводи, както в подкрепа, така и против теорията за неизбежната сингулярност и никой не може да докаже със сигурност дали това ще се случи ли не.
Според Курцвейл компютърните системи ще достигнат капацитета на човека през 2020г, а 9 години по-късно ще разкодираме човешкия мозък, прекрачвайки границата на въобразимото – идеи като връзка човек-машина вече ще са напълно възможни и ще навлезем в невиждан технологичен подем, когато бъдещето ни и развоя на събитията са изключително неясни.
Изображение: fav.me/d15y8vw
Независимо дали ще изберем да му се доверим или не, едно е сигурно – дали ще е след 10 или след 100 години, човечеството ще бъде изправено пред избор, който ще определи бъдещето ни. И ако действително доживеем до технологична сингулярност, три са най-очевидните възможности.
1. Позитивна сингулярност – преход към по-висше и интелигентно общество. Това ще позволи на всеки човек да изпита впечатляващ напредък и да преживее драматично самоусъвършенстване отвъд познатите граници. Тук човекът все още успява да си съперничи с машините.
2. Негативна сингулярност – апокалиптичен сценарий на самоунищожение, породено от изключителния технологичен прогрес, при който човекът вече е излишен. Безсилни сме пред свръх еволюцията на изкуствения интелект.
3. Бягство – оттеглянето на човечеството към по-традиционна форма на общество за няколко хилядолетия. Такова, което ще ограничи технологиите, които биха могли да доведат до горните два варианта. С още няколко хиляди години опит човекът вероятно ще може да се справи с притежаването на подобна сила.
Изображение: fav.me/d1tm5qi
Какво ще се случи обаче, ако навлезем в позитивна сингулярност? Не е ли това най-добрата ни възможност? Доста може да се поспори по този въпрос. Трудно е да си представим какво можем да очакваме в един такъв на пръв поглед фантастичен свят. Ще можем ли да заменим телата си с по-добри, запазвайки най-същественото – човешката душа?
Ако съдбата на органичния човек е да бъде заменен от изкуствени същества, които са по-способни от еволюиралите маймуни, можем ли поне да ги създадем така, че да се мислят за хора?
Или както предлага Теяр дьо Шарден, всички ще се обединим в едно цяло, притежаващи знания и възприятия присъщи само на боговете? Това обаче не прави ли машините следващите хора? Тези, които ще искат да ни достигнат и ще се боят от нас, да не ги нараним или изоставим?
Във всеки случай идеята за сингулярност е увлекателна и макар да предполага някои доста лоши изходи за нас, също така ни вкарва в работилницата на Създателя, където всичко е възможно.
]]>
flic.kr/p/9MD9ua
]]>
flic.kr/p/8qDKGq
]]>
Алекс Ларенти прави масаж на възрастен лъв.
]]>
flic.kr/p/bbKgh4
Въпреки недостъпните територии, които обитава – скалистите планини в Централна и Южна Азия на 5000 метра надморска височина – снежният леопард е застрашен от изчезване вид и макар на свобода да има около 5-6 хиляди индивида, броят им продължава да намалява.
Кликнете върху снимката за по-голям размер.
]]>