Името Ашурбанипал (668–627 г. пр. Хр.) звучи като ехо от една отминала епоха на власт, култура и безмилостни войни. Той е последният велик цар на Асирийската империя – владетел, който съчетава бруталната сила на завоевател с интелекта на учен и меценат. При него Асирия достига своя разцвет, но и поставя основите на собственото си падение.
Историята на Ашурбанипал е едновременно триумф и трагедия – история на човек, който мечтае да владее не само земи, но и знание.
Възходът на младия цар
Ашурбанипал е син на Есархадон, цар на Асирия, и внук на Сенахериб – владетели, които укрепили империята след тежки войни. Още като млад той бил подготвян за управление. Получава необичайно за времето си образование – умеел да чете и пише клинопис, познавал шумерски и акадски езици, и проявявал интерес към литература и история.
Това го отличавало от предшествениците му, които били главно воини. Самият Ашурбанипал по-късно гордо се нарича „цар, който знае изкуството на писаря“ – рядка титла за древен владетел.
Империята при Ашурбанипал
След смъртта на баща му през 668 г. пр. Хр. Ашурбанипал заема трона в Ниневия – столицата на Асирия. По това време империята се простира от Египет до Персийския залив, но стабилността ѝ е застрашена от вътрешни конфликти и въстания.
Първите години от управлението му са белязани от поредица от успешни военни кампании. Той потушава бунтове в Египет, Вавилон и Елам, а имената му будят страх дори сред далечни народи. Под негово командване асирийските армии превръщат враговете си в прах – градове като Суса и Тива са разрушени до основи.
Но зад тази военна мощ стои владетел, който осъзнава, че властта не се гради само върху сила. Ашурбанипал укрепва административната система, насърчава търговията и строителството, и превръща Ниневия в блестящ културен център.
Библиотеката на Ашурбанипал
Най-великото постижение на Ашурбанипал не е завоевание, а културен подвиг. В своя дворец в Ниневия той създава първата известна библиотека в света – съкровищница от знание, която ще вдъхнови човечеството векове наред.
Библиотеката съдържала над 30 000 глинени плочки, изписани с клинопис. Сред тях били записите на епоса за Гилгамеш, митове, закони, астрономически таблици, медицински текстове и религиозни ритуали. Ашурбанипал изпращал писари из цялата империя, за да копират редки произведения и да ги донесат в Ниневия.
Той разбирал, че знанието е сила, която надживява меча. Макар днес много от плочките да са повредени, откриването им през XIX век от археолозите Хормузд Расам и Остин Хенри Лейърд променя начина, по който светът гледа на древния Близък изток. Благодарение на тях днес можем да четем произведения, създадени хилядолетия преди нашата ера.
Между жестокост и просвещение
Ашурбанипал е противоречива фигура. Войните му се отличавали с безпощадност – той гордо описвал в надписите си как хвърля телата на враговете в реките и разрушава техните градове. Но същевременно бил покровител на науката и изкуството.
Във времето му Асирия е най-могъщата държава на света, но величието ѝ се гради върху страх и насилие. Докато Ниневия сияе с великолепие, народите, които империята покорява, се готвят за мъст.
След смъртта на Ашурбанипал през 627 г. пр. Хр. започват вътрешни борби за власт. Само няколко десетилетия по-късно Вавилон и мидийците унищожават Асирия и превръщат Ниневия в руини.
Наследството на Ашурбанипал
Въпреки падението на империята, наследството на Ашурбанипал оцелява. Неговата библиотека се превръща в първия опит за систематично съхранение на човешкото знание. Тя е предшественик на великите библиотеки на Александрия и Пергам.
Днес част от плочките от библиотеката на Ашурбанипал се съхраняват в Британския музей – свидетелство за едно време, когато царете не само воювали, но и събирали мъдрост.
Историята му напомня, че дори в най-жестоките епохи се раждат хора, които разбират истинската стойност на знанието. Ашурбанипал остава последният велик цар на Асирия – владетел, който знаел, че мечът може да завладява земи, но само знанието завладява вечността.
