През 1915 г. Съглашението търси бърз начин да разклати Османската империя, да помогне на притисната Русия и да отвори нов стратегически коридор към Черно море. Вместо това се ражда Битката при Галиполи – кампания, която започва с големи надежди, но бързо се превръща в кървав урок по подценяване на противника, лошо планиране и погрешна вяра, че решителният удар може да замени подготовката.
Това не е просто история за един неуспешен десант. Това е история за поредица от решения, взети под напрежение – от кабинети в Лондон до тесните води на Дарданелите и стръмните брегове на полуострова. Кампанията комбинира военноморска авантюра, амфибийно настъпление, логистичен хаос и ожесточена османска отбрана. Именно затова тя остава една от най-изучаваните операции на Първата световна война.
Руският зов за помощ и началото на Битката при Галиполи
На 2 януари 1915 г. британският Военен съвет се събира спешно, след като великият княз Николай Николаевич настоява за облекчение на положението на руската Кавказка армия, застрашена при Саръкамъш. Британците вече са нанасяли удари по османски позиции в Месопотамия, Аден, залива Акаба, Александретския залив и Дарданелите, но нищо от това не променя ситуацията в Кавказ.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
