Името Дечко Узунов е сред онези редки ориентири, които равномерно осветяват цял век българско изкуство. От ранните му експерименти, през изтънчените акварели и психологически наситените портрети, до монументалните стенописи и сценографията — творчеството му обхваща почти всички жанрове и техники. Узунов не просто следва европейските тенденции; той ги пречупва през националното усещане за светлина, ритъм и форма. Затова и днес, когато говорим за зрялост и широта във визуалните изкуства у нас, неизбежно се връщаме към Дечко Узунов.
Кратък житейски контур: от Казанлък към сцената на столичната култура
Роден в началото на XX век в Казанлък — град с богата занаятчийска и художествена среда — Дечко Узунов рано среща визуалния ред на природата и човешките лица. Обучението му в художествена среда и последвалите европейски влияния (модернистични течения, декоративни търсения, сецесионни линии) подготвят една зрялост, която скоро ще личи в акварелите и портретите му. В София авторът се утвърждава като централна фигура на художествения живот — с изложби, преподаване, участия в журита и колективни прояви, които оформят културния климат десетилетия наред.
Естетика и почерк: как да „разпознаем“ Дечко
Когато стоите пред платно или лист на Дечко Узунов, търсете три неща:
- Светлина като материя
При акварела Узунов борави с прозрачността не като с ефект, а като със субстанция. Водата не „разрежда“ цвета, а го превръща в дишаща кожа на формата. Леките гранулации, широките „мокро-в-мокро“ полета и пестеливите акценти изграждат образ, който се разгръща органично — почти музикално. - Линия с характер
Линията при Узунов е вярна, сигурна, но не фотографска. Тя е психология. При портретите, например, контурът е средство да се „улови“ характерът — очите, устните, шията и ръцете говорят колкото и цветовете. Няма излишна тежест: всичко е в услуга на присъствието, не на демонстрация. - Колорит на мерка и мяра
Независимо дали става дума за градски пейзаж, натюрморт или фигурална композиция, колоритът на Дечко Узунов се движи в умно премерени хармонии. Има топло-хладни контрасти, но без шум; има дълбочина, но без патетика. Изчистената палитра е белег на майсторство.
Акварелът: „тихата“ сила на Дечко Узунов
Ако трябва да се посочи поле, в което авторът оставя школообразуващо влияние, това е акварелът. В ръцете му техниката престава да бъде учебен жанр и се превръща в равноправна територия на голямата живопис. Градски къщи, морски брегове, розови масиви, цветя във ваза — всички тези теми при Узунов звучат убедително, защото композицията е ясна, светлината — „жива“, а щрихът — дисциплиниран. Той демонстрира, че акварелът може да съчетае свобода и контрол, без да изгуби спонтанността, която го прави пленителен.
Портретът: психология, не поза
В портретите на Дечко Узунов зрителят среща хора, не „пози“. Художникът се интересува от аурата — от мигновението, в което личността се „показва“ най-пълно. Погледнете внимателно вниманието към очите и устните, към жеста на ръцете; забележете как фонът е съкратен до най-нужното, за да не отнема внимание от човека. Този метод е емпатичен, но и аналитичен: дълбоката човешка наблюдателност на автора превръща портрета в разговор между художник и модел.
Стенописи и сценография: мащаб и синтез
Много художници се „свиват“ пред монументалното; Дечко Узунов — напротив — се разгръща. В стенописите му композицията става архитектура; фигурите са вписани в ритми, които следват логиката на пространството. В сценографията пък той мисли театрално: плоскости, цветове, костюми и светлина образуват синтез на изкуствата, в който живописта не доминира насила, а съучаства. Този опит с мащаба обогатява и платната му: композиционната яснота, овладяната празнота и разпределението на акцентите носят именно монументална дисциплина.
Учител и обществен авторитет
Освен творец, Дечко Узунов е и педагог, и организатор — личности от такъв мащаб формират вкус, критерии и етос. Преподавателската му дейност и участието в културни институции влияят пряко върху поколения художници. Идеята, че високото майсторство е едновременно техника и морал — дисциплина, постоянство, уважение към предмета и зрителя — е негова жива педагогика. Когато днес млад художник търси „компас“, често несъзнателно следва траектории, които Дечко Узунов вече е очертал.
Дом-музей „Дечко Узунов“ и живата памет
Софийският дом-музей „Дечко Узунов“ (филиал на СГХГ) пази атмосферата на автора — рисунки, акварели, документи, мебели, книги. Това пространство е важно, защото показва не само творби, а условията на живот и работа: дневна светлина, работно място, библиотеки, малки предмети, които оформят ежедневието. Така зрителят разбира, че изкуството се ражда не от „вдъхновение“ като мълния, а от дълъг ритъм на труд, наблюдение и ред.
Как да гледаме Дечко днес: няколко ключа
- Застанете по-дълго. Акварелът се „отваря“ с време — прозрачните слоеве, преливките и лекият „дъх“ на хартията се виждат най-добре, когато око и светлина свикнат с тях.
- Търсете композицията. При портретите и пейзажите линията и петното са в елегантен баланс. Опитайте да „прочетете“ скелета: как е разпределена тежестта, къде е паузата.
- Обърнете внимание на границите. При Узунов много неща се случват точно по ръба между светло и тъмно, между плътно и прозрачно — това е неговият „подпис“.
- Мислете за контекст. Десетилетията политически и културни промени у нас не са фон, а предизвикателство, през което художникът пренася мярката си. Тъкмо устойчивостта на тази мярка прави името Дечко Узунов символ на професионална честност.
Значение за българското изкуство
В историята ни има виртуози на четката, както и експериментатори на формата. Дечко Узунов е рядък синтез: майстор на техника и мярка на стил. Той показва, че националната идентичност в изкуството не е лозунг, а естетическа отговорност — умението да превърнеш местната светлина, пейзаж и характер в универсално убедителни образи. Днес, когато глобалният визуален шум е огромен, урокът му е особено актуален: яснота, дисциплина и човечност.
Практически ориентир за колекционера и зрителя
- Рисунка и акварел: търсете автентична хартия, естествена прозрачност на слоя, липса на „дописвания“ с гуаш.
- Произход (provenance): документи за собственост, каталожни номера от изложби, кореспонденция с институции — това е капиталът на едно произведение.
- Състояние: акварелите са чувствителни към светлина и влажност — правилното съхранение (UV стъкло, стабилна влажност) е част от стойността.
Заключение: мярката като свобода
Най-големият урок на Дечко Узунов е, че свободата в изкуството не е тип „всичко може“, а компетентна смелост. Умът владее ръката; ръката уважава материала; материалът служи на човека. Затова работите му остаряват благородно: те не разчитат на ефект, а на истина в гледането. В акварела — светлина; в портрета — човек; в стенописа — общност. Именно тази вярност към същественото прави името Дечко Узунов жива мярка за качество в българското изкуство — и ориентир за всеки, който търси не само стил, а стойност.
