Близо година след издигането на Берлинската стена, 18-годишният Петер Фехтер става една от първите жертви на източногерманската гранична полиция. Заедно със своя приятел Хелмут Кулбеик той измисля план да прескочи стената край Цимерщрасе. Планът е да скочи от прозорец в ивицата на смъртта (разстоянието между основната стена и паралелната ограда, която наскоро са започнали да строят), да претича през нея и да се покатери по двуметровата ограда с бодлива тел и да прескочи в Западна Германия близо до Чекпойнт Чарли.
Когато двамата стигат до стената, пазачите откриват огън по тях. Хелмут успява да премине, но Фехтер, все още на стената, е прострелян в таза пред погледа на стотици хора. Той пада обратно в ивицата на смъртта в Източна Германия, където остава пред очите на множество свидетели, включително журналисти. Въпреки виковете му, никой от източната страна не се опитва да му помогне, а от западната не могат да преминат. Западната полиция му хвърля превръзки, но той не успява да ги достигне. Петер умира от кръвозагуба след около час. В резултат на това, стотици в Западен Берлин се събират на спонтанен протест и крещят „Убийци“ към граничния патрул.
Отказът от лекарска помощ за Петер Фехтер се дължи на взаимен страх: западните германци са заплашени от разстрел, макар втория лейтенант на мястото да получава изрични заповеди от американското командване в Западен Берлин да стои и да не предприема нищо. Командващия патрула в Източна Германия също заявява, че се е страхувал да се намеси. Тялото на Петер е прибрано от източногермански войници час след смъртта му.
