Още

    Геномното редактиране на живи хора започна да дава резултати

    Лекарите и учените, които започнаха първия експеримент през миналата година в редактирането на генома на жив човек, предпазливо говорят за първоначалните успехи. Пациентите със Синдрома на Хънтър, които бяха лекувани с новия метод, показаха подобрение, но повишаването на нивото на ензима, което и трябваше да създаде този ефект, те не можаха да покажат. Резултатите бяха представени на конференция в Атина, а списанието Science и изданието STAT написаха накратко за това.

    В клетките на черния дроб при Синдрома на Хънтър не се синтезира един от ензимите – идуронат-2-сулфатаза, и следователно се нарушава разграждането на глюкозаминоглюканите – вещества, необходими за прикрепването на клетките в тъканите. Поради липсата на ензим, те не се разграждат във времето и се натрупват в организма, причинявайки страдание на различни органи и системи.

    Хората със Синдрома на Хънтър са склонни да се изкривяват, имат груби черти на лицето и голяма глава. Заболяването засяга нервната система и мисленето и може да бъде свързано с аутизъм, хиперактивност и обсесивно-компулсивно разстройство. Пациентите често имат обструкция на горните дихателни пътища, ринит, ингвинална и пъпна херния и други симптоми. Този синдром е свързан с Х-хромозомата.

    Да се излекува Синдромът на Хънтър в момента е невъзможно. Състоянието на пациентите се опитват да облекчат с ежеседмични вливания на изкуствен аналог на ензима – Elaprase, но той буквално за денонощие изчезва почти изцяло от тялото. Това лечение струва повече от 100 хиляди долара годишно и не подобрява, например, симптоматиката на нервната система.

    shutterstock

    През есента на 2017 г. калифорнийската биотехнологична компания „Sangamo Therapeutics” започна клинични изпитания на ново лечение, което предполага „поправяне” на дефектния ген – т.е. бе направен първият опит за излекуване на генетичното заболяване. В този случай се използва технологията „цинкови пръсти“. Това е един от методите за геномно редактиране, който сега се прилага заедно с по-добре познатата и обща CRISPR технология. В този случай неутрализирани вирусни частици, носещи кодиран инструмент за редактиране на генома, влизат в тялото с помощта на нормално интравенозно капене. След това, с притока на кръв, те се изпращат в чернодробните клетки, където протеинът първо се синтезира от тях и започва да работи. Този протеин е нуклеаза, съдържаща „цинкови пръсти“ (структурни компоненти, стабилизирани с цинкови йони), които могат да са разпознати. В този участък слагат копие на работния ген идуронат-2-сулфатазен, който се вмъква в тази област и ДНК отново се съшива.

    По-рано вече стана дума за първия такъв експеримент с жив човек, участникът беше 44-годишен мъж. Този проект се занимава, наред с други неща, с един и същ пациент, Брайън Мадо, който заедно с друг субект получава ниски дози от лекарството. Нивото на глюкозаминогликаните в тялото им се наблюдава в продължение на четири месеца. Няма съществени промени в техните случаи. Другите двама пациенти получават по-висока доза от лекарството и тук за първи път се наблюдават значителни резултати. След четири месеца нивото на глюкозаминогликани в тялото на един от тях намалява с 39%, а в другия – с 63%.

    Опитите да се демонстрира повишаване на нивото на ензима в кръвта, отговорен за това понижение, не води до нищо. Количеството му е толкова ниско, че не може да бъде открито. Заслужава да се отбележи, че всички пациенти продължават да получават седмично вливане на изкуствен ензим Elaprase, тъй като е необходимо да се поддържа тяхната нормална жизнена активност.

    Обаче измерванията на нивото на ензима в кръвта са извършени по-късно от 24 часа след вливането на Elaprase, тъй като през това време, както бе споменато по-горе, той има време да изчезне напълно; следователно се предполага, че ще бъде възможно да се открият резултатите от влиянието на протеина от нов ген.

    Изследователите смятат, че проблемът може да бъде липсата на чувствителност към метода за откриване на протеини и че най-важното наблюдение сега е забележимо намаляване на нивото на глюкозаминогликани в организма на пациентите. Следващият етап от проекта ще бъде да се работи с още по-високи дози от лекарството (пет пъти по-високи от предходната). В бъдеще учените се надяват да предпишат лечение с този препарат на пациенти от най-ранна възраст, когато необратими промени в тялото им все още не са настъпили.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови

    Изтеглете 
    мобилно приложение за Android и iOS

     
    close-link