Константин Великов Каварналиев е български офицер, посмъртно произведен в генерал-майор, чиято съдба се преплита с най-драматичните битки на България в края на XIX и началото на XX век. Роден е на 15 ноември 1866 г. в Шумен в търговско семейство. Завършва Военното училище и стъпва в кариерата като юнкер, а скоро и като млад офицер показва хладнокръвие и талант в полето. Участва в Сръбско-българската война още като много млад, където командва рота от 5-и пехотен Дунавски полк и се отличава при Банкя, Сливница, Цариброд и Пирот. За храбростта си е произведен в подпоручик и награден с Военен орден „За храброст“ IV степен.
След войната Каварналиев продължава да се издига. През 1888 г. завършва сред отличниците във випуска си, служи в артилерията, а по-късно специализира в Белгия и Италия. Преминава през редица командни и щабни позиции, като началник-щаб в бригади и дивизии, и командир на полк. В началото на Балканската война оглавява отново 5-и пехотен Дунавски полк, а в Междусъюзническата война е назначен за командир на 3-та бригада от 3-та пехотна Балканска дивизия. Натрупаният опит, дисциплината и твърдият характер го подготвят за изпитанието, което ще го обезсмърти.
Юни 1913: Дойранската отбрана на полковник Каварналиев
В хода на Междусъюзническата война гръцката армия, с личното участие на крал Константинос I, натиска към Кукуш и Дойран. След тридневни ожесточени боеве около Кукуш българските части се изтеглят организирано, за да избегнат обкръжение и да заемат по-благоприятни позиции северно към Дойран. Там полковник Константин Каварналиев разполага едва с два непълни полка – 32-ри и 42-ри – общо приблизително 3000 бойци срещу няколкократно превъзхождаща ги сила от около 42 000 противникови щика. Силите са неравни, резервите – ограничени, а поддръжката от тила изостава.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
