Конституционната революция в Иран (1905–1911) е едно от най-значимите събития в модерната история на страната. Тя поставя началото на парламентаризма, гражданските права и идеята за национален суверенитет. В контекста на европейския натиск, вътрешната криза на Каджарската държава и нарастващото недоволство от корупцията и чуждото влияние, иранското общество се мобилизира за първия си голям политически проект: създаването на конституция и парламент. Този период е белязан от ожесточени дебати за ролята на шариата, модерността и националната идентичност, както и от раждането на иранския национализъм.
Първият парламент
Началото на революцията е поставено през 1905 г., когато търговци, духовници и интелектуалци организират протести срещу корупцията, високите данъци и чуждите концесии, предоставяни от каджарските шахове. Поводът е наказването на търговци в Техеран, но причините са дълбоки: икономическа криза, зависимост от Русия и Великобритания и липса на правова държава.
През 1906 г. протестите прерастват в масово движение. Хиляди хора се укриват в двора на британското посолство в Техеран — символичен акт, който показва недоверието към шаха и търсенето на защита от произвола. Под натиска на обществото Мозафер ед-Дин шах подписва указ за създаване на парламент (Меджлис) и за изработване на конституция.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
