Да си го кажем направо – може да ни е роден език, но това не значи, че ни е лесен. Българският език крие много уловки в себе си и дори да считаме, че го владеем до съвършенство, пак можем да сбъркаме някъде.
Днес ще се опитаме да ви представим някои от най-често допусканите грешки, както и да ви обясним същността им и как да не ги повтаряте. Време е за час по български език, събран само в няколко минутки.
Пълен/кратък член
Когато гледаме коментарите на потребители из фейсбук, ни се струва, че много от тях пишат пълен и кратък член на магия. Всъщност има изключително лесно правило, по което можете да проверявате кога какъв член се пише. Основното такова гласи, че когато думата е подлог (или казано по друг начин: вършител на действието), значи е с пълен член. Ако ви е трудно да определяте частите на изречението обаче, можете лесно да се ориентирате по друг начин: заменете въпросната дума с „той“ или „него“. Ако се заменя с „той“, значи е с пълен член, ако се заменя с „него“ – кратък.
Ето пример:
Камъкът (той) си тежи на мястото.
Хвърлих камъка (него) в реката.
ДАЛИ-ИЛИ-ЛИ
Когато в изречение употребявате две или три от тези т.нар. двойни съюзи, винаги пишете запетая пред втория.
Например:
Или днес ще излезем, или утре.
Дали ще изляза днес, или утре, няма значение.
И/Й
Колкото и да не ни се вярва, това е една от най-често допусканите грешки: няма дума, която в множествено число да завършва на „й“. Затова забравете за всякакви форми в множествено число от рода на рекламаций, плантаций, приватизаций и други. Всички те се пишат рекламации, плантации, приватизации и т.н.
Винаги ли има запетая пред „че“?
Много хора са запомнили от училище, че пред „че“ се пише запетая. Убегнало им е обаче, че невинаги запетаята се поставя точно пред самия съюз.
- Един от случаите е, когато имате сложните съюзи „в случай че“, „макар че“, „въпреки че“, „само че“, „при условие че“, „при положение че“, запетаята се поставя пред целия съюз.
Например:
Съгласих се да се видим, макар че ми беше лошо.
В случай че ми се обадят за интервю, ще отида веднага.
- Не се пише запетая пред „че“, когато пред него има едносричен неударен съюз, т.е.:
Не зная дали е професионалист в работата си, но че е нахален, не мога да отрека.
- И последно: запетая пред „че“ не се поставя, когато пред съюза стои частицата „не“:
Не че не ми се излиза, но съм много уморена.
ОТКЪДЕ/НАКЪДЕ/ДОКЪДЕ/ДОКОЛКО
Това са наречия, които се пишат слято. Изключение прави „до колко“, където „колко“ се употребява като допълнение към съществителното име.
Ето два примера:
Доколко мога да ти вярвам?
До колко часа е удобно да звънна?
Как се пише „предвид“?
Ето още една дума, която много хора бъркат. Забравете за всички форми „в предвид“, „на предвид“ и всякакви подобни. Думата се пише по един-единствен начин: „предвид“. Точка.
ВЛЯВО и ВДЯСНО; ВПОСЛЕДСТВИЕ
И тези думи са подвеждащи. Може да ви се струва, че се пишат разделно, но всъщност се пишат слято. И това е правилото.
Разбира се, има още много примери за непознаване на езика. Кои са грешките, на които вие попадате най-често? Ще се радваме да напишем втора част на материала, за да помогнем на повече хора да овладеят българската граматика.
Автор: Станислава Симидчийска
