На пръв поглед XVIII век в Русия изглежда като епоха на модернизация, европеизация и държавен възход. Петър I строи флот, създава нова армия, основава Санкт Петербург и превръща Русия в империя. Екатерина II говори на езика на Просвещението, поддържа кореспонденция с философи и реформира администрацията. Но точно в тази епоха крепостничеството в Руската империя не отслабва, а в много отношения се задълбочава. Това е един от големите парадокси на руската история: държавата се модернизира във военно и административно отношение, но социалната зависимост на селяните става по-тежка.
Изходната точка: крепостничеството вече съществува, но не е в крайния си вид
Важно е да се подчертае, че крепостничеството в Руската империя не се появява през XVIII век. То вече има правна основа от XVII век. Но през XVIII столетие системата се разширява, институционализира и става по-полезна за имперската държава и за благородниците. В Русия крепостничеството е узаконено сравнително късно – през 1649 г. – но именно при Петър I зависимостта е „разширена и усилена“.
Това уточнение е решаващо. Когато казваме, че крепостничеството в Руската империя се засилва през XVIII век, не означава, че преди това селяните са били свободни. Означава, че зависимостта им става по-универсална, по-административно регистрирана и по-полезна за държавата и за земевладелците. Тоест XVIII век е не толкова раждането, колкото ускореното втвърдяване на системата.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
