background img
мар. 25, 2011
14456 Views

Най-редките птици на Земята

Автор:
Какапо

Какапо е най-редкият и странен папагал в света. Той е единственият папагал, който не лети, а предпочита да ходи нощно време. Достига дължина до 60см. и тегло до 3,5кг. Птицата живее в Нова Зеландия – остров, на който не е имало бозайници в продължение на милиони години. Бил е свят на птици и влечуги, където папагалите Kакапо не са имали нужда от защитни механизми против хищниците. Това ги прави много уязвими, когато на острова започват да се появят нови животни.

С появата на европейците през 19-ти век и домашните и селскостопански животни с тях, папагалите от вида започват бързо да изчезват и от няколкостотин хиляди сега са останали единици. В момента в Нова Зеландия има 62 папагала Какапо, които са разпределени на 6 острова, на които няма хищници.

Бразилски голям потапник

Бразилският голям потапник е една от най-редките птици в Южна Америка и изобщо в света. Смята се, че са останали едва 200-250 от тях. Една от основните причини за това е бързо изчезващата им естествена среда – пълноводни и бързотечащи реки с буйни и чисти води, в които се храни с риба.

Потапникът се среща на няколко места в Бразилия, а през 2002г. е забелязан и в Аржентина, където в продължение на 10 години не е била открита нито една птица от вида.

Коледна фрегата

Коледната фрегата се среща само на Коледния остров в Индийския океан. Тя е една от петте вида фрегати и е най-рядката от тях. Птиците от този вид обичат да летят, не ходят и не плуват. Известни са като “пиратите” на птиците, защото безмилостно нападат други птици и им крадат храната. Агресивното поведение на фрегатите е допринесло и за името им, което идва от ранните бойни кораби. Те се разпознават лесно по заострените крила и раздвоената опашка. Възрастните достигат до един метър на дължина.

Тези фрегати обикновено се срещат по двойки и по последни данни на острова са останали не повече от 2000 двойки. Основната заплаха за вида е изчезването на естествената им среда, поради изсичането на горите и намесата на човека. Друга заплаха за тях са жълтите луди мравки, които вече заемат около 18% от територията на острова и продължават да се множат. Жълтата луда мравка е в списъка със 100-те най-унищожителни видове в света, като не само напада птичите гнезда, но и променя цялостната екология на острова.

Горска кукумявка

Горската кукумявка е била смятана за изчезнала в продължение на 113 години. През Ноември 1997г. Памела Расмусен, Бен Кинг и Дейвид Абът преоткриват вида в Шахада, Махаращра. Останали са около 200 такива птици, разпръснати в различни части на Индия.

Причината за изчезването им са изсичането на дърветата, горските пожари и използването на пестициди и отрови.

Червенокрак ибис


  

През втората половина на 20-ти век поради унищожаване на околната среда, агрокултурна модернизация и лов, популацията на червенокракия ибис, който някога е бил широко разпространен в Япония, Китай, Корея и руския регион Усури, спада драстично. В резултат на това в Русия не е забелязван червенокрак ибис от 1963г., а в Корея – от 1979г. В Япония последните 5 птици са заловени и отглеждани в програма за развъждане, но поради лоши обстоятелства последната от тях загива през Октомври 2003г.

За да спаси вида от изчезване, Китай започва проект за развъждането им. За 26 години първоначалните 7 ибиса стават над 600 и в момента популацията на червенокракия ибис наброява около 1000 птици.

Японски жерав


   

Японският жерав изпълнява един от най-красивите танци в природата. Жеравите живеят по двойки и танцът заздравява връзката между мъжкия и женски. Тялото им е бяло с черно по врата и крилете. На главата си имат червена “шапчица”, която могат да “надуят” и да изразят агресия.

Японският жерав е най-застрашеният вид жерави. Останали са само 1500 от тези красиви птици. Основната причина за изчезването им отново е унищожаването на естествената им среда.

Голяма индийска дропла


  

Голямата индийска дропла е висока и дългокрака птица, която до преди е била широко разпространена по целия индийски подконтинент, където са 6 от общо 22 вида дропли. По данни от 2008г. в света са останали по-малко от 1000 големи индийски дропли. Основната заплаха за тях са ловът и унищожаването на естествената им среда.

Оранжевокоремчест папагал


  

Оранжевокоремчестият папагал е малка, ярко оцветена птица, която допреди е била разпространена в Австралия, но днес се среща само по крайбрежието на Тасмания, където са останали по-малко от 200. Причината за изчезването им е разширяването на градските зони, развитието на агрокултурата и паша на селскостопанските животни. Увеличаващият се брой вятърни турбини на миграционния път на птиците също представлява заплаха.

Бразилски пуяк


Бразилският пуяк е черна птица, която се е срещала в горите на Североизточна Бразилия, но вече е изчезнала в дивата природа. Причината за това са ловът и обезлесяването. Последната птица от вида е видяна и убита през 1984г. Останалите птици в плен са чифтосвани с други видове и са останали едва няколко чистокръвни бразилски пуяка.

Райски папагал

Райският папагал е бил необикновена средно голяма птица, местна за границата между Куинсланд и Нов Южен Уелс в Австралия. Някога широко разпространени в гористите местности, за последно папагал от този вид е видян през 1927г. Големи и продължителни експедиции през годините са търсели доказателства за това, че видът е оцелял, но и до ден-днешен не са открити.

Арата на Спикс


 

Арата на Спикс е единственият представител на рода папагали Cyanopsitta. Видът е изключително застрашен и вероятно е изчезнал в дивата природа. Последните оцелели птици в плен са включени в програми за развъждане. Арата на Спикс се е срещала в Бразилия и има много ограничен хабитат, поради зависимостта си към местно мравчено дърво, в което гнезди. Към 2010г. са останали около 85 такива папагала в плен.

Качулат ангъч

Качулатият ангъч е птица, потънала в забрава от 1964г., когато за последно са видени мъжки и две женски във Владивосток, Русия. От тогава в Китай и Северна Корея няколко пъти се твърди, че са били забелязани такива птици, но това така и не е потвърдено. През 1983г. са раздадени три милиона листовки с лика на птицата в Русия, Япония, Китай, Северна Корея и Южна Корея, но без резултат.

Калифорнийски кондор


  

Калифорнийският кондор е най-голямата птица в Северна Америка. Популацията му спада драстично през 20-ти век, докато не остават само 22 кондора в света. Последните свободни птици са заловени през 1987г. за да бъде съхранен вида. Така между 1988г. и 1991г. в дивата природа няма нито един калифорнийски кондор на свобода, докато през 1992 не започват да бъдат пускани обратно. По данни от 2007г. в света има 279 калифорнийски кондора, като 130 от тях са на свобода в Калифорния, Аризона и Мексико.

Някои права запазени!

Категория:
Животни

Comments to Най-редките птици на Земята

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

9 − 8 =

Здравей, ако искаш да получаваш известия по имейл за най-нови публикации в Iskamdaznam.com

Powered by WordPress Popup

Menu Title