Хората градят невероятни неща. Има голяма вероятност тази сутрин на път за работа да сте минали край нещо, което би накарало нашите предци да говорят за вещерство и магия. Но никога не се замисляме какво създават хората точно под носовете ни, понеже няма логика някой да построи нещо внушително и да го пази в тайна. Оказва се, че логика има и причините са много.

Следващият път, когато погледнете през прозореца си, може изобщо да не подозирате, че гледате право в нещо като…

1. Първото метро на Ню Йорк

През 1860-те улиците на Ню Йорк Сити не били много привлекателно място. Престъпността и пренаселването правели очевидна нуждата от алтернативен метод за транспорт.

Алфред Илай Бийч, издател на “Scientific America“, бил сред първите, които започнали да търсят решението под земята. Макар това да изглежда като нещо нормално днес, превръщането на жителите на най-големият град в света в подземни създания вероятно е изглеждало доста откачена идея. Нещата станали още по-откачени, когато Бийч представил плановете на метрото: то използвало същия принцип като на онези засмукващи тръби, които сте виждали по филмите.

Прототипът на Бийч се състоял от единичен 100-метров тунел с диаметър 2.4м, който щял да се простира по дължината на Бродуей, от улица Уорън до улица Мъри. Цилиндричните мотриси щели да бъдат контролирани от 48-тонен вентилатор, които щял да изтласква по 22 пътници наведнъж между двете дестинации.

Иноваторът обаче срещнал една голяма пречка: легендарния корумпиран политик Уилям Туийд „Шефа“. Тъй като Туийд имал интерес да държи надземните транспортни компании в бизнеса и да точи пари от тях, Бийч знаел, че всяко предложение за алтернативна подземна система щяло да бъде отхвърлено. Затова той кандидатствал и получил разрешително да инсталира пневматични пощенски тръби под Бродуей.

Използвайки това разрешително, Бийч вложил $350 000 от своите пари, за да финансира изграждането на прототип на метро. Строежът се извършвал предимно през нощта, тайно, а бил завършен само за 58 дни. Щом била завършена, луксозната станция разполагала със стенописи, пейки, статуи и езерце със златни рибки, за да забавлява пътниците докато чакат.

Рискованият ход на Бийч изглеждало сякаш щял да му се отплати, когато прототипът отворил за ентусиазираните граждани, поне докато не се сетите, че няколко месеца е разигравал Туийд. Бийч или е смятал, че ще промени мнението на Туийд, или пет пари не е давал за него, но е грешал. Проектът потънал бързо, заедно с мечтите ни да ни изстрелят през гигантска подземна тръба.

2. Тайното копие на Крайслер Билдинг

В началото на 20-ти век в Ню Йорк размерът определено е имал значение. Корпорациите са издигали високи небостъргачи, за да придобият известност и да се възползват от рекламата. Общо взето най-богатите компании в Америка се състезавали кой ще издигне най-големия пенис в Манхатън.

През 1929г две от най-големите корпорации започнали да се надпреварват в усилията си да създадат най-високата сграда на острова. В единия ъгъл била Крайслер Билдинг, сияещ фар на надеждата за безспирната автомобилна индустрия на Америка. В другия ъгъл била сградата, която днес е на Уол Стрийт 40, спонсорирана от Банката на Манхатън. Уилям Ван Елен, архитекта на Крайслер Билдинг, минал през няколко чернови, преди да стигне до финализираната версия на проекта с височина 246м. Само месец след обявяването на дизайна, Ван Елен научил, че неговият бивш партньор, Х. Крейг Северънс, бил нает да разработи сградата на Уол Стрийт 40 с единственото условие да построи нещо „по-високо от Крайслер Билдинг“.

Двете страни започнали да правят дизайни като луди в една архитектурна надпревара, която трудно би се адаптирала във филм. Когато двете сгради били почти завършени, изглеждало сякаш и двете ще заковат 256 метра. Тогава Северънс решил да покаже на момчетата как се прави и захвърлил чертежите, които били използвали досега, за да побере още три етажа и 26 метра в сградата на банката – ход, който щял да я направи най-високата сграда в света. Но докато той и момчетата се хвалели и си вадели тениски и чаши с надпис „най-високата сграда в света“, Ван Елен бил намислил нещо. Нещо тайно. И високо.

Той тайно построил 38-метрово копие в огромните вентилационни шахти, изградени в случай на пожар. На 23 октомври 1929г, след като проектът на Северънс бил достигнал пълната си височина и не можел да стане по-висок, Ван Елен извадил гигантския си среден пръст и го турил на върха на Крайслер Билдинг, надминавайки сградата на Уол Стрийт 40 и грабвайки титлата.

Това разгорещило дебат относно колко уместен е този ход. Критиците моментално заклеймили копието като срамно украшение. Много архитектурни умове обаче хвалели сградата, със или без копието. На следващата година всички се съгласили, че на никой вече не му пука, понеже била направена още по-висока сграда – док за цепелини.

3. Завод 2 на Боинг

През 1940-те Завод 2 на Боинг е бил една от най-големите, най-важни сгради в света. Там се произвеждали много от военните самолети, които Съюзниците използвали, за да спечелят Втората световна война. Така Завод 2 станал известен като „сградата, която спечели ВСВ“.

Но като за толкова важна сграда, тя изобщо не изглеждала внушително. И точно това била целта.

Проблемът с това да разчиташ на една огромна сграда, за да спечелиш войната е, че врагът ти може да пусне бомбите си от колкото високо си поиска, защото няма да има нужда да се прицелва, нито да е трезвен.

В разгара на войната консервната фабрика е произвеждала по 12 B-17 Летящи крепости на ден. Площта от 165кв/км и локацията във Вашингтон означавали, че заводът щял да бъде първото ударено нещо от Японците, ако били решили отново да се изходят на американска земя.

Разбира се първо щяло да им се наложи да го открият. Боинг се обърнали към Джон Дитли, дизайнер на декори от Холивуд. С неговата магия искали да направят огромна, много очевидна сграда по-малко огромна и по-малко очевидна.

Струвало $1 милион ($15 милиона днешни пари), но когато Дитли приключил, той успял да накара най-голямата мишена на Америка да изчезне под цял квартал, разположен върху покрива на завода. Онова, което от въздуха изглеждало като нормален квартал – пълен с къщи, улици, дървета и дори хълмове – отблизо било огромен декор, създаден от шперплат, телена мрежа, зебло и много боя. Камуфлажът бил толкова детайлен, че фалшивите пътища имали табелки с имената на улиците.

Декорът е разглобен след войната, а материалите са предложени на служители от Боинг срещу символична цена. Така днес има домове, които са били построени с части от фалшиви домове, които някога са скривали сградата, която е спечелила войната.

4. Тайният град Арас

След големите загуби в битката при Сома през 1916г, британските генерали се нуждаели от нова нападателна стратегия. Затова насочили вниманието си към град Арас в северна Франция.

Първата причина била географска: градът се намирал близо до фронта на войната, а това било важно. Но истинската причина, поради която Арас привлякъл вниманието им, била историята на града. Той бил древен и построен върху мрежа от подземия, тунели и мазета. Околностите пък били нашарени от големи подземни пещери, изкопани през Средновековието заради въглища. Във война, която се водила предимно в окопите, британците разбрали, че това може да е в тяхно предимство.

Копачите се заловили за работа да свързват подземната мрежа и след месеци вече имали обширни лабиринти, където можели да се поберат 25 000 войници и да излязат откъдето си искат, тъй като се движели под краката на неподозиращия враг.

Освен това тунелите и пещерите не били обикновени – това бил напълно функциониращ подземен град. Имало спални помещения, кухни, параклиси, електрически станции и болница с капацитет за 700 ранени. Свързаните тунели били достатъчно големи, за да може войниците да вървят към битка в едната посока, а в другата да биват отнасяни ранените на носилки. Имало дори по-големи тунели, по които минавала железопътна релса.

На 9 април 1917г от тайния град било извършено изненадващо нападение над немските линии, при което британските войници бликали от дупките като лава от вулкан. За два дена войските успели да постигнат забележителна победа и навлезли толкова навътре във вражеската територия, колкото иначе щяло да им отнеме години.

5. Храмовете на Даманхур

На повече от 30 метра под земята лежи необикновена тайна, изсечена директно в подножието на Алпите в северна Италия и достъпна само от малка къща.

Според Оберто Айрауди – който предпочита да го наричат Фалко – от 10-годишен той изпитвал паранормални видения от „минал живот“ сред невероятно красиви храмове. Това звучало като безсмислиците на някой откачен, но Фалко си поставил за цел да пресъздаде виденията си.

Една нощ през август 1978г Фалко и някои лекомислени негови другари започнали да копаят в планината. През следващите 14 години те работели на 4-часови смени, използвайки прости ръчни инструменти и скици, които Фалко вадил от виденията си. Започнали да се носят слухове, че нещо се случва под къщата и през 1992г полицията се появила на прага на врата. Когато Фалко не ги пуснал, те заплашили да използват динамит. Осъзнавайки, че ченгетата или са сериозни, или са злодеи от филм на Disney, Фалко и неговите даманхурианци се подчинили и превели полицаите през тайната им врата към планината.

Отнело им час, за да разведат ченгетата навсякъде.

В скалите се извивал лабиринт, свързващ седем огромни, богато украсени храма, някои с тавани по 7.5 метра. Очаровани от това, което виждали, властите наистина се оказали злодеи от Disney и конфискували храмовете от името на правителството. Казали на Фалко да продължава да краси, но трябвало да спре да копае, тъй като не разполагал с разрешително за това. Италианското правителство по-късно нарича храмовете „Осмото чудо на света“ и не е чудно защо.

Тунели и тайни стаи водят на километри в планината. Всяка стая е изградена точно според това, което вероятно е било най-шантавият сън, което едно 10-годишно дете е можело да получи.

Ние не можем дори да си сглобим нощно шкафче от IKEA, без да ни чуят всички съседи, а тези хора собственоръчно са изградили чудо на света. С ръчни инструменти.

Фалко може да е бил вдъхновен от нещо по-висше, но наистина шантавото е, че е направил всичко това с приятели, които са работели безплатно, от сърце. Всички бихме предложили да помогнем на приятелите си, но сме сигурни, че бихме хвърлили чука и длетото след първата 4-часова смяна.

6. Тайните градове на проекта Манхатън

В края на 1942г инженерният корпус на САЩ поръчва 240кв.км. земя на северозапад от Ноксвил, Тенеси. Достатъчно земя, за да се построят четири града с размерите на Манхатън. Сякаш това не било достатъчно, за да започнат местните да задават въпроси, но след това там построили три огромни завода. И като казваме огромни, имаме предвид, че един от тях е бил най-голямата сграда в света по онова време.

Скоро след това 75 000 души се изсипали, за да работят там, а строители започнали да издигат град, за да ги подслонят. До този момент все още никой не знаел какво се случва. Дори хората, които работели в гигантските заводи, не знаели. Най-зловещото било, че градът не бил отбелязан на никоя карта.

Най-шокиращото пък било как всички научили за случващото се: от вестника, ден след като САЩ пускат първата атомна бомба в Япония.

Градът в Тенеси, който после е кръстен Оук Ридж, не бил единственият таен град. Докато той бил изграждан в Тенеси за работниците, които произвеждали материалите, нужни за изграждането на бомбите, строителите (на които не било казано какво строят) издигали друг таен град в Лос Аламос, Ню Мексико. Този нов град, известен за военните с името „Обект Y”, бил дом за учените и инженерите, замесени в проекта.

Освен това близостта до пустините на Ню Мексико е от полза в случай, че имаш нужда да взривиш атомна бомба.

Всичко на всичко проектът Манхатън дал работа на над 130 000 души, много от които живели в тайни градове и нямали представа какво правели. Ако сте завършвали висше с наука по време на войната, първите ви години след колежа са били като от сериала „Изгубени“.

Във филмите, крадците и обирджиите обикновено са чаровни престъпници, които винаги са една крачка пред полицията. В истинския живот, те често са немарливи наркомани, които биват заловени минути след обира.

Има случаи обаче, в които истински бандити или група бандити успяват да надминат дори филмовите си колеги с толкова хитри, смели или откачени схеми, че можем само да им се възхищаваме.

1. Мотористи с брадви обират бижутерски магазин посред бял ден

На сутринта на 6 ноември 2012г, банда от шестима апокалиптични мародери влетели на втория етаж на лондонски МОЛ с моторите си и ограбили бижутерски магазин, след което си тръгнали през главния изход. Те били облечени целите в черно и размахвали брадви и бухалки, с които изпотрошили магазина. И всичко това посред бял ден, насред голям търговски център.

Само за няколко минути, мотористите отмъкнали часовници, диаманти и обици за $3.1 милиона. Охраната на търговския център влязла в действие и затворила достъпа до цялата сграда, тъкмо навреме, за да попречи на бандата да се върне и да открадне нещо друго.

2. Обир на изкуство за $30 милиона с коли бомби и бягство с моторница

Хората изпаднали в шок и ужас, когато две коли внезапно избухнали в пламъци до Националния музей на изкуствата в Стокхолм, а през това време вътре връхлетял мъж с MP5, който взел на мушка охранителите.

Мъжът се свързал с двама съучастници, които вече били в музея и заедно задигнали картина на Рембранд и две на Реноар на обща стойност $30 милиона. Тримата крадци изтичали отвън до чакаща моторница, с която се измъкнали. Явно никой не е видял проблем в това музеят да се намира директно на брега.

Полицията, разсеяна от пламналите автомобили, не забелязала случващото се в музея, за да се намеси на време, но крадците за всеки случай разпръснали пирони около входа на музея, за да забавят полицаите.

Властите открили лодката изоставена в езеро, но им трябвали още няколко години, преди да върнат картините. Десетина престъпници и дилъри са вкарани в затвора за участието им в обира.

3. Обир по време на концерт на Джъстин Бийбър

През май 2012г, на стадион FNB в Йоханесбург, хиляди тийнейджърки се събрали да гледат Джъстин Бийбър. Когато дошло времето мениджърите на събитието да преброят пачките от продажби на билети обаче, оказало се, че трезора бил празен.

Група предприемчиви обирджии успели да пробият 60см подсилен бетон, да се спуснат в трезора насред стадиона, пълен със стотици полицаи, десетки камери и хиляди потенциални свидетели, и отмъкнали близо половин милион долара.

Властите смятат, че обирът е бил извършен от малка група, която се е сдобила с фалшиви пропуски на охраната, за да получи достъп до бекстейджа.

4. Крадци отварят ресторант, за да пробият пода на банката над тях

Служителите на банка на втория етаж в сграда в Челембра, Индия, отишли на работа сутринта след новогодишната нощ на 2008г и открили голяма дупка насред пода на трезора. Били откраднати 5 милиона рупии и 80 кг злато.

Обирджиите пробили пода от помещението под банката, което били наели уж за да откривали ресторант. Дори напълнили мястото с мебели и строителни материали и окачили табела, че отваряли скоро. Всичко това им отнело два месеца и похарчили 50 000 рупии за наем,.

5. Банкови обирджии изчезват пред 200 полицаи

Четирима (вероятно петима) мъже влезли в банка в Буенос Айрес и държали всички вътре като заложници в продължение на седем часа. Докато обирджиите изпразвали 140 депозитни кутии на стойност $8 милиона, отвън 200 полицая се готвили да ги посрещнат.

Междувременно, крадците в банката пеели песни на заложниците и дори освободили трима от тях в замяна на пица и безалкохолно. Полиците накрая решили, че им е писнало и щурмували сградата, но вътре открили единствено заложниците.

След претърсване на банката, те открили в мазето огромна дупка в стената, закрита от метален капак. Дупката водела към един от множеството подземни тунели на Аржентина и излизала в реката, където крадците се качили на лодка и избягали.

6. Розовите пантери крадат всички диаманти по света

Розовите пантери са банда международни крадци на бижута, които честно казано правят всички останали в този списък да изглеждат като пълни аматьори. Групата е съставена от 60 до 100 члена и са откраднали диаманти и други скъпоценности на обща стойност $500 милиона през последните 2 десетилетия.

За първи път се появяват през 1993г, когато задигат диаманти за $800 000 от бижутер в Лондон. От тогава, Интерпол са ги свързали с обири на над 100 магазина в 20 държави по света.

Групата се беше покрила през последните години, като някои от членовете са арестувани тук и там, но наскоро година отново е изплувала. Първо, трима от Розовите пантери са избягали от затвора преди няколко години, като бягството на единия от тях е било особено зрелищно – бандитите влетели в двора на затвора с автомати и извадили стълба, по която да премине оградата затворника.

По-късно същата седмица, по време на филмовия фестивал в Кан, един от Розовите пантери влязъл в хотел Карлтън на Френската Ривиера само с шал на лицето и пистолет, след което отмъкнал от хотела диаманти, скъпоценни камъни и часовници за $136 милиона.

Полицията все още не е направила арести, нито е открила крадените вещи, но фактът, че най-големият обир на бижута в историята става няколко дни след излизането от затвора на един от Розовите пантери, би трябвало да им говори нещо.

Историческите книги са пълни с ужасяващи детайли за убийства, опожарени градове и крале, оженили се за братовчедките си – представете си тогава какви неща са изрязани от тях. Или вместо това, прочетете за тях тук.

1. Зомбита са бродели по улиците на Италия по време на Високия Ренесанс

Повечето хора не си представят зомбита, когато чуят за Високия Ренесанс. Макар Флоренция да е била добро място за изкуството, в същото време Италия е изпитала нещо много близко до сценарий на зомби филм по време на първата голяма епидемия от сифилис през 1494г.

Преди да ги има антибиотиците, болестта не е била толкова „тайна“ и хората са я носили доста очевидно по лицата си. От сифилиса, плътта буквално се отделяла от лицето и болните умирали до няколко месеца. Не било необичайно болните да се разхождали без ръце, крака, очи и носове. Ако описанията са точни, това означава, че половината хора по онова време са изглеждали като статисти от „Живите мъртви“.

2. При изригването на Везувий главите на хората буквално експлодирали

Италианският връх Везувий е известен най-вече с изригването си, заличило целия римския град Помпей, останал погребан под прах за следващото хилядолетие и половина. Може би не знаете, че боговете всъщност са били милостиви с Помпей, сравнено с ужаса в Херкулан – по-малък град, разположен по-близо до Везувий.

В Херкулан се стоварил целия Ад, когато супернагорещени реки от разтопена скала, кал и газ залели града и хората започнали да избухват. Сериозно. Човешкият череп е пълен с много течности, които, ако нагреете супер бързо, реагират като хамстер в микровълновата. За по-малко от две десети от секундата, на хората в Херкулан се случили немислими неща – кожата им се изпарила, мозъците им заврели и черепите им експлодирали.

3. Холокостът на домашни любимци през Втората световна война

От войната има толкова много ужасяващи истории, че някои не са стигнали до нас. Това е лошо, защото дискутирайки неща като бомбардировки, инвазии и разрушени градове, често някъде на заден план остават по-личните ужаси.

По време на Втората световна война, британското правителство сформирало комитет през 1939г, който трябвало да реши какво да се прави с всичките им животни. Основно били загрижени за хранителните запаси, които хората изразходвали, за да хранят домашните си любимци. Решението на комитета било разпращането на брошури, които съветвали хората, ако не можели да изпратят животните си на село, тогава да се отърват хуманно от тях. Как са приели гражданите тази заповед? С протести? Не точно. В рамките на седмица, 750 000 домашни любимци били „унищожени“.

4. Първата жена сериен убиец си е правила каквото поиска по време на Римския мир

Римският мир е един от най-спокойните периоди в историята: Римляните решили, че империята им била достатъчно голяма и спрели със забиването на ножове в гърба, за да се фокусират върху по-полезни неща като писането на закони, които използваме и днес. Как иначе Рим е щял да се задържи толкова дълго, ако не е имало закони, които да държат хората като серийните убийци далеч от улиците?

Всъщност, забравете за това. Първата жена сериен убиец в историята (документирана) властвала като луда кралица в продължение на 15 години по време на този период. Казвала се Локуста и кариерата й е доста по-впечатляваща от тази на Ханибал Лектър.

Историята на Локуста започва в средата на първи век, когато била арестувана за отравяне на хора. Щастието обаче й се усмихнало, когато Агрипина решила да отрови император Клавдий. Познайте кой помогнал? Точно така, Локуста, която била помилвана за съдействието си.

И какво сторила тя със свободата си? Година по-късно била арестувана за отравяне на хора. За нейно щастие, новият император Нерон имал нужда от нея за друга работа и Локуста била помилвана отново, за да забърка смъртоносен коктейл за 13-годишния доведен брат на императора. За това, тя била възнаградена с вила и ученици, които й помагали. Точно така, макар да била известна убийца, Локуста получила всичко нужно, за да си открие собствено училище по убийства.

Късметът й обаче се изчерпал, когато Нерон се самоубил и приятелите й нещо оредяли, а репутацията й била като тази на магьосница. Локуста била арестувана и екзекутирана от император Галба през 69г. Как е умряла? Била публично изнасилена до смърт от диво животно (някои казват, че е било жираф), обучено специално за тази цел. На ви римски закони!

5. Жана д‘Арк се е била редом до убиец на деца

Докато Жана д‘Арк е най-известна с това, че е помогнала на Франция да се опълчи на Англия през 15-ти век, нямало е как да го направи без съюзници като Жил дьо Ре, един от най-смелите рицари във френската армия. Тогава защо днес хората не кръщават църкви и на него? Вероятно, защото Жил дьо Ре обичал да убива деца на възраст между 6 и 18 години.

Говорим за един от малцината мъже във френската армия, помогнал на Жана д‘Арк да стане светица… който по случайност също така измъчвал, осакатявал и убивал деца. В зависимост от това кого питате, дьо Ре е убил между 80 и 800 деца, което го прави един най-активните серийни убийци в историята. Очевидно, Жана не знаела нищо за това. И също като старата си дружка, дьо Ре бил изгорен от властите, макар едва ли да е бил изненадан.