мар. 15, 2018
4936 Views

Преди Великото преселение

Автор:

През първите 400 години сл. Хр. миграциите на народите и войните, които те водели, формирали основата, върху която впоследствие била изградена цялата социална, политическа и военна структура на средновековна Европа. Но днес малцина европейци познават тези събития. Съществува хипотеза, според която тези знания се ограничават съзнателно, за да не се пречи на съвременното навлизане на африкански и азиатски мигранти в Европа – но, поне засега, това си остава само предположение.

Днес „вандали” се наричат ​​хулиганите, а терминът „готически“ се използва в архитектурата, макар да няма никаква връзка с племето готи, което изчезнало 500 години преди да възникне този стил. Названията на тези племена в унизителен смисъл започнали да се използват от римляните в периода на упадъка на империята. Естествено, рафинираните и разглезени римляни се гнусели от невъзпитаните „варвари“; но в един момент те вече не можели без тях. По-голямата част от имперската армия била съставена не от коренното римско население, а именно от готи, вандали и всякакви други „варвари“, като римляните дори невинаги заемали командни позиции – ситуация, която преди това била напълно абсурдна. Ленивите жители на градовете не искали де са подлагат на трудностите на военната служба. Това била една от причините, поради които господството постепенно преминало в ръцете на по-енергични хора.

Периодът на Великото преселение на народите обикновено се нарича “тъмни векове”. За произхода на това название има различни версии. Някои смятат, че възникнало, понеже информацията за онази епоха е малко (макар, ако се вгледаме в хрониките, с изненада ще установим, че има изобилна информация за почти всяка година между V-ти и ІХ-ти век). Според други, то е изкуствено създадено с чисто идеологическа цел: през „тъмните векове“ се извършва християнизирането на Европа, което, според мнозина историци с атеистично или антихристиянски възгледи е „мрачен“ и „тъмен“ исторически процес – съответно така го и обозначават. Всъщност, класическите историци от Такцит през 70-80-те години до Прокопий Кесарийски в средата на 500-те, разказват много неща за варварите около границите на империята.

Хронологично историята на човечеството е разделена на две части – преди и след Христа. През столетието, когато се родил Иисус Христос се е родил (т. е. от 50 г. пр. Хр. – до 50 г. сл. Хр.) древният свят вече бил в развалини и постепенно започнал да придобива нови, неясни форми.

По този начин, използвайки християнската хронология, можем достатъчно добре да си представим глобалните катаклизми, които разтърсили Европа при рухването на Римската империя. Разбира се, тъй като този процес се е развивал по немного мирен начин, той дал силен тласък на военното изкуство и в резултат се появили нови оръжейни модификации.

Ако обобщим, през І-в. пр. Хр. ситуацията била следната: Средиземноморието и по-голямата част от Близкия изток били почти изцяло под властта на Рим. Картаген бил разрушен, Северна Африка и Испания били римски провинции, а Гърция загубила последните остатъци от своята независимост. Египетската цивилизация с нейната 3000-годишна история била в последна степен на разпадане, страната управлявали слаби владетели на династия, основана от най-способния военачалник на Александър Македонски – Птолемей. Вавилон и Асирия вече не съществували, дори могъщата някога Персия била в упадък.

Северно от границите на империята се намирали горските масиви на Централна Европа, обитавани от келтите, също както Галия (днешните Франция и Пиренейски полуостров) и Британия. Въпреки, че войнствените и високо цивилизовани келти не били политически обединени, племената им образували някакво подобие на империя. Нейните части, обаче, били слабо свързани помежду си. На север и изток от Галия, по десния бряг на река Рейн, живеели диви, агресивни и тайнствени германски племена.

Такова било състоянието на нещата до 58 г. пр. Хр., когато цял народ – хелветите, който бил едно от най-цивилизованите и влиятелни племена в Галия, решил да напусне родните си земи. На свой ред това отворило вратите за други племена, които бавно поели към равнините на Централна Европа.

По този начин буферът от келти между римляните и германците изчезнал. Сега Рим притежавал земите по целия ляв бряг на Рейн и се изправил лице в лице с германците – примитивни и жестоки племена, чието единствено занимание била войната.

На Дунава римляните се срещнаха с други племена – алани и сармати. Това били получергарски народи, които се занимавали с отглеждане на коне върху земите на някогашните скити. Те били превъзходни конници. В същото време римската армия се състояла главно от легионери-пехотинци, затова в тази посока не можело да се очакват лесни военни победи.

Галия процъфтявала под римско управление и ставала все по-богата и по-цивилизована. Но австрийските и южногерманските келти също решили да тръгнат на запад към Галия, за да се ползват от комфорта и благоденствието или, казано с днешни термини – на „стандарта на живот“, на който се радвали техните роднини. Те се записвали в галските легиони на римската армия. По този начин в центъра на Европа се формирал вакуум на силата.

А в това време северните народи се придвижвали бавно на юг. Племето бургунди окупирало територията южно от Балтийско море, срещу остров Бургундархолм (днес Борнхолм). Малко на изток от тях се заселили лангобардите. През I-ви век бургундите и ломбардите започнали движение на юг.

На изток от тях, където сега се намира град Гданск, започнал дългият поход на готите. Това пътешествие с времето щяло да ги докара чак до Италия и Испания, където те нарушили абсолютното господство на Рим и за хиляда години наложили в Европа своя начин на водене на война.

Такава била ситуацията през първата половина на І-ви век, когато започнало Великото преселение на народите.

Миграции 2 – 5 век. Източник – Уикипедия

Категория:
История · Любопитно

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Powered by WordPress Popup

Menu Title