Още

    Публичният срам на първия британец, който се осмелил да излезе на улицата с чадър в ръка

    В началото на 1750-те години англичанинът на име Джонас Хануей се завърнал от Франция и започнал да носи чадър по дъждовните улици на Лондон. Хората били шокирани. Някои крещели и се възмущавали от Джонас, докато той минавал край тях. Други просто гледали с невярващ поглед. Кой бил този странен непознат мъж, който изглежда изобщо не се интересувал, че извършва социален грях?

    Хануей бил първият мъж, който без срам, но с чадър в ръка, обикалял улиците на Англия през 18 век – време и място, в което чадърите представлявали едно огромно табу. В умовете на много британци употребата на чадър била проява на слаб характер, особено сред мъжете. Малко хора се осмелявали да се покажат навън с такава „гнусна и изтънчена измислица“. Да носиш чадър докато вали – това заслужавало публична подигравка.

    Освен това, британците смятали, че чадърите са прекалено френски, вдъхновени от слънчобрана, който в далечния изток в продължение на векове предпазвал знатните особи от слънцето. Чадърът се появява във Франция в началото на 18 век, когато парижкият търговец Жан Мариус изобретил по-лека и сгъваема версия на слънчобрана, който благодарение на това, че бил изработен от водонепроницаем плат, можел да предпазва и от дъжд. През 1712 година френската принцеса Елизабет Шарлота фон Пфалц си поръчва чадър от Жан Мариус и много скоро чадърът се превръща в абсолютно задължителен аксесоар сред знатните дами в цялата страна. Британците, които използвали чадъри след Джонас Хануей, често били наричани „превзети французи“ заради това, че искали да се предпазят от дъжда.

    Джонас Хануей, който винаги бил крайно упорит, не обърнал никакво внимание на одумващите. Той бил изключително ексцентричен, а общественото неодобрение не му било чуждо – малко преди това той пламенно се възпротивявал на внасянето на чая в Англия и дори написал есе, в което описвал пагубните последици от пиенето на чай.

    С течение на времето Хануей и чадърът му станали жертва на всякакви обиди от страна на британците, които го подминавали. Най-грубо към него се отнасяли файтонджиите. Защо? Защото когато навън вали, хората винаги използвали тях, за да се предпазят от дъжда и да пристигнат на мястото, към което са се запътили, сухи и здрави. Чадърът на Хануей представлявал огромна заплаха за техния бизнес.

    Страхувайки се да не загубят работата си, много от файтонджиите се отнасяли грубо към Хануей – някои го замеряли с боклук, а един дори се опитал да го прегази. Хануей използвал чадъра си, за да даде на онзи, който го блъснал „добър бой“.

    Тези файтонджии имали основание да се притесняват обаче, тъй като малко след появата на Хануей, употребата на чадъри се разраснала. Общо взето всеки по-голям град в Англия имал своя Хануей и все по-малко хора започнали да се притесняват от срама, който срещали в очите на минувачите, когато излизали с чадърите си.

    До смъртта на Хануей през 1786 година чадърите се използвали из цяла Англия. В дъждовните дни все повече хора обикаляли градовете със своите чадъри, гордо вдигнати над главите им. Три месеца след смъртта на Хануей, за огромно съжаление на файтонджиите, в London Gazette била поместена реклама за отворена нова фабрика за чадъри, които се отваряли и затваряли с „огромна лекота и гъвкавост“.

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови

    Изтеглете 
    мобилно приложение за Android и iOS

     
    close-link