През есента на 1956 година Великобритания и Франция все още изглеждат като велики сили. Те имат армии, флоти, колонии, ядрени амбиции и места сред победителите от Втората световна война. Лондон и Париж са свикнали да вярват, че могат да диктуват събитията в Близкия изток. Само няколко седмици по-късно тази илюзия ще бъде разбита.
В центъра на конфликта стои тесен воден път през египетската пустиня. Суецкият канал е една от артериите на световната търговия и най-краткият морски маршрут между Европа и Азия. Когато египетският президент Гамал Абдел Насър обявява национализацията му, Великобритания и Франция възприемат решението не просто като икономически удар, а като открито предизвикателство към техния престиж.
Суецката криза ще доведе до тайна конспирация, израелско нахлуване в Синай, англо-френски бомбардировки, битки край Порт Саид и международен натиск, който принуждава победителите на бойното поле да отстъпят политически. Светът ще разбере нещо, което Лондон и Париж все още отказват да приемат: след 1945 година истинската власт вече принадлежи на други.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
