Още

    Тупая и етруска земеровка – удивителни мини животни

    Дивата фауна винаги е била обект на дълбоки проучвания от страна на учените. Открити са какви ли не представители на животинския свят, които впечатляват със своите странности, причудливи форми и характерно поведение. В следващите редове, обаче, ще обърнем внимание на нещо друго – дребните диви животни и по-точно на две от тях, които ще ви удивят.

    Тупая

    Заради особеностите във външността си може да бъде оприличена на гризач или насекомоядно животно. Само че, тя не е нито едното, нито другото, а най-примитивната маймуна, живееща в наши дни. От интересни материали в зоопортал Бау Бау научаваме, че Тупая са сочени като предшественици на приматите. Те са бозайници, дребни диви животни, които имат мека космена покривка, споделят специалистите от зоо портал Бау Бау. Най-често окраската им е в сив или червеникаво-кафяв цвят. При някои видове опашката може да бъде напълно рунтава, а при други – оголена в определени части.

    Тупая

    Ако за първи път видите Тупая, може да си помислите, че страда от хронично нервно заболяване. Тя може да се катери и спуска 15 пъти по един клон с главозамайваща скорост и спира едва, когато се изтощи напълно. Или пък рязко спира тези бесни гоненици и започва да друса тялото си като механична детска играчка, споделят представители на интересния портал за животни. След това, изведнъж отново се връщат към стремителното тичане, катерене и спускане със спираловидни движения по стъблото или по някой тънък клон.

    За този представител на дребните диви животни е характерно живеенето както в семейни двойки, така и поединично. Всяка Тупая има своя територия за лов, която зорко и строго охранява. Може да се срещне из екзотичните джунгли на Югоизточна и Южна Азия. От българския зоо портал споделят, че щръкналите встрани редки мустачки са характерни за тези интересни бозайници. Именно с тяхна помощ Тупаите са винаги осведомени за предмети или прегради, намиращи се в близост. Интересно е да споменем, че когато мъжкият маркира границите на своето „имение”, той отделя от гърлото си определени миризливи вещества.

    Етруска земеровка

    Преди 150 години природоизпитател от Италия намира в гнездото на сова костни остатъци на непознато за него зверче. Чудното било не това, че животинчето е непознато за учените, а неговите наистина малки размери, а именно няколко сантиметра. Години наред то е пълна загадка за науката, но изследователите му дават името “етруска земеровка”, казват още от известния портал за животни. Смята се за рядък вид е защитена. Среща се най-често в Азия, Южна Европа, Северна Африка, Мадагаскар и Близкия Изток. Вторият ни представител на дребните диви животни се установява в България за първи път през 1985 г.

    Етруска земеровка

    Преди няколко години на о. Сардиния упорита зооложка успяла да хване живи няколко от тези зверчета. Всяко от тях било едва 3- см дълго, а измереното тегло било само 2,5 г. Черепът на етруската земеровка е с дължина между 1 и 1,3 см. Има и подвижно дълго хоботче. Интересно е как три от тези малки диви животни могат да се поставят съвсем свободно в кутийка от кибрит. Никъде другаде по планетата не са открити по-малки от тези бозайници.

    Може би ще сте любопитни да научите, че етруската земеровка трябва да яде непрекъснато, за да може да живее. В нейното ежедневно меню има скакалци, дъждовни червеи, бръмбари и паяци. Понякога може да се нахвърли и върху по-малки гущери. За едно денонощие нашият представител на малките диви животни изяжда два пъти повече храна, отколкото е собственото му тегло. И почти не му остава време да спи.

    Животинчето е почти в непрекъснато движение, за да открие, улови и изяде храната, която му е необходима. В случай, че не открие храна, интересният представител на малките диви животни ляга на земята, свива се на кълбо и заспива. След като прекара в дълбок сън около 2 часа, отново тръгва на лов и ако този път не открие нищо, се обрича на смърт.

    От портал за животни Бау Бау научаваме също, че се изисква голяма жизнеспособност за преработка на многото храна, която земеровката поема за едно денонощие. Именно за това сърцето й пулсира със, забележете, 1300 удара в минута. За сравнение, това е 50 пъти по-бързо от сърцето на слона и 20 пъти по-бързо от човешкото сърце. Просто удивително!

    Източник : http://zoovidove.baubau.bg/диви-животни

    Автор: Ана Йовчева

    Още публикации

    Коментари

    ВАШИЯТ КОМЕНТАР

    Моля, въведете коментар!
    Моля, въведете името си тук

    Мобилно приложение за Android и iOS

    Най-нови

    Изтеглете 
    мобилно приложение за Android и iOS

     
    close-link