След нашествията на Бату хан през 1237–1240 г. източнославянските земи навлизат в нов исторически период, белязан от зависимостта им от Златната орда. Макар често описвано като „монголо-татарско иго“, управлението на Златната орда над руските княжества представлява сложна система на васалитет, в която местните владетели запазват властта си, но под върховенството на ординския хан. Този модел на зависимост има дълбоки политически, икономически и културни последици, които ще определят развитието на региона за повече от два века.
Възникване на Златната орда
Златната орда се формира като западен улус на Монголската империя след смъртта на Чингис хан. Бату хан, внук на Чингис хан, оглавява западния поход и след успешните кампании в Източна Европа създава държавно образувание със столица Сарай на река Волга. Макар формално подчинена на Великите ханове в Каракорум, Златната орда постепенно придобива автономен характер и се превръща в самостоятелна политическа сила.
Териториално Златната орда обхваща огромни пространства – от долното течение на Волга до степите на Северното Черноморие. В тази геополитическа рамка руските княжества заемат стратегическо положение, като буферна зона между степта и Централна Европа.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
