В историята съществуват много митове, създавани целенасочено и съзнателно с определени политико-идеологически цели – или пък възникващи чисто и просто поради незнание, недостатъчна информация и обикновени заблуди.
Един от най-вкоренените митове е този за „жестоките колонизатори“ и „добрите туземци“. Като пример за тази митология е най-добре просто да разгледаме какво в действителност са представлявали ацтеките, чиято „култура“ била унищожена от испанските конкистадори.
И така, каква „култура“ заварват испанците, когато пристигат в Мексико? Там пред очите на Ернандо Кортес и спътниците му се разкрили най-жестоките жертвоприношения в цялата история на човечеството.
Жертвите, които ацтеките принасяли на боговете, били два вида – сънародници и пленници от съседните племена. За да се наберат такива роби, се водели специални войни, които завършвали след пленяването на необходимия брой хора. Освен това, на жертвения олтар били заколвани длъжници и затворници. Проститутките също били жертвани в чест на богинята на похотта и секса Тласолтеотл. През периодите на продължителна суша мнозина ацтеки били принудени да продават децата си в робство, като цената на дете била 400 царевични кочана. Децата, които не работели добре, също били използвани за жертвоприношения.
Така, например, празникът „Тошкатл“ в чест на бога Тескатлипоки се провеждал за възхвала на събраната реколта. Една година преди тържеството бил избиран млад, красив младеж, обикновено сред заловените пленници, който трябвало да бъде почитан цялата следваща година като бог. В деня на празника го качвали на върха на жертвената пирамида и го просвали върху дълъг камък. Там се извършвала ритуалната церемония – с нож от обсидиан жреците разпаряли гърдите му, бързо изтръгвали туптящото сърце, показвали го на все още живия младеж, а после захвърляли трупа сред тълпата, където отрязвали главата му. Започвало тържество, по време на което изяждали месото на жертвата и танцували. Самото сърце било нарязвано на парчета и изяждано от жреците като особен деликатес.
При други празници от месото на жертвите приготвяли различни ястия за жреците и знатните ацтеки. Най-често го запичали с царевица. Рецептата за едно от ястията с човешко месо се е запазила в хрониките. Това е супата „позоле“, която се готвела специално за императора с месо от бедрото на жертвата.
Костите на убитите по този начин хора се използвали за направа на инструменти, оръжия, битови предмети. Историците смятат, че всяка година в Теночтитлан – днешния град Мексико, били принасяни в жертва чрез разпаряне на гърдите и изтръгване на сърцето около 250 хиляди души.
Най-масовото от известните жертвоприношения било извършено в чест на приключването на строежа на Великата пирамида в Теночтитлан. Този храм бил строен много години, а през 1487 г. бил окончателно завършен. По време на празника, който продължил 4 дни, летописите съобщават, че били изтръгнати сърцата на 84 хиляди души. В интерес на истината, някои историци се съмняват в това количество, като сочат, че просто физически не е било възможно за такова кратко време да се изтръгнат сърцата на толкова много хора. Така или иначе, едно е сигурно: количеството на жертвите било огромно.
Един от най-страшните ацтекски ритуали се провеждал в чест на богинята на царевицата Чикомекоатъл (Шилонен). За жертва избирали младо момиче, все още дете – на около 12-13 години. След продължителни церемонии качвали момичето върху жертвената пирамида, просвали я върху каменна маса и отрязвали главата й. Жрециите събирали бликащата кръв в легени и пръскали тълпата с нея. След това одирали кожата на детето и един от жреците я нахлузвал върху себе си. После танцувал, доколкото му позволявала лепкавата от кръв кожа, която постепенно се свивала. Ритуалът е подробно описан от Джеймс Фрейзър в неговата прочута книга „Златната клонка“.
Още по-страховит, ако може въобще да се степенуват такива кошмари, бил празникът „Тлакашипеуалицтли“ в чест на бога Шипе-Тотек – „Одраният господар“.
Той се състоял в следното. 40 дни преди началото на тържествата избирали неколцина пленници, обличали ги в богати дрехи и настанявали в разкошни условия. В началото на празника, който траел 20 дни, се извършвало масово жертвоприношение, по време на което одирали хората живи. Първият ден бил напълно зает със смъкването на кожите им, а вторият – с разчленяването на телата. По-късно те били изяждани, а жреците нахлузвали кожите и ги носели в продължение на 20 дни, докато окончателно изсъхнат от кръвта и се свият. След това ги запазвали и използвали по време на ритуални танци.
В „културата“ на ацтеките влизало и жертвоприношение на деца. По време на суша в храмовете на бога на дъжда Тлалок завеждали деца, след което разпаряли гърдите, изтръгвали сърцата им и жреците ги изяждали. Телата били откарвани извън града и заравяни в специална яма, за да може върху тях да вали полезния за реколтата дъжд. Много от децата не искали да се качват в храма и плачели на глас. Онези, които не плачели, били принуждавани да го правят, защото техният плач бил необходима част от ритуала.
„Жестоките християни“ принудили ацтеките вместо човешко да използват свинско месо в ритуалите си. Колкото и да е странно, днес има хора, които искрено вярват, че това било „посегателство срещу оригиналната ацтекска култура“.
Такава била оригиналната култура на ацтеките, чието съществуване „жестоките европейски колонизатори“ прекратили. Въпросът е само следният: дали е трябвало европейците да гледат със скръстени ръце как в името на тази „култура“ се одират кожите на живи хора?
