Роденият в Унгария, Ануш Хуан Мориц е аржентински предприемач, колекционер и етнолог на тайнствени факти. Ануш прекарва голяма част от живота си в Южна Америка. 1965 г. е съдбоносна за него, защото това е годината, в която намира разклонена система от подземни комуникации с невъобразима древност. През 1969 година, предприемачът запознава света с откритието си.
Изследователят твърди, че огромната мрежа от подземни пътища и тунели се разпростира на хиляди километри, като преминава не само покрай Аржентина, но и през територията на Перу и Еквадор. Тунелите завършват с огромни подземни зали. Вглеждайки се можете да видите, че стените на тунелите са полирани и гладки, а таваните – плоски и равни, сякаш са покрити с глазура.
Мориц остава възхитен, когато в една от галериите попада на двадесеткилограмови книги, които на всяка страница имат гравирани или щамповани мистериозни знаци. Книгите са направени от тънки метални листове с размери 96х48 см, познати като плакети. Най-вероятната хипотеза, която може да ви хрумне е, чу това е библиотека на древна цивилизация. Ако е така то Хуан Мориц и колегите му изследователи Петронио Харамило, Стенли Хол и световноизвестният Ерих фон Деникен най-вероятно ще ви подкрепят.
Като всяка теория, и тази има и други версии. Например, че мистериозните символи в металните книги са древни пророчества на инките или остатъци от необятните познания на извънземни, които някога са посетили нашата планета. Покрай галериите възникват и други въпроси. В центъра на библиотеката са открити подобия на маса и столове около нея, които са изработени от неизвестен материал – не е нито обичайното дърво, нито камък или метал. Материалът е по-близък до керамика или някои от съвременните композитни материали. Най-често композитите се използват в космонавтиката и авиацията заради високата си устойчивост на високи температури и здравина. Така възниква въпросът възможно ли е преди хиляди години да са съществували подобни материали?
В подземията са намерени и много златни фигурки на животни – слонове, маймуни, крокодили, ягуари, бизони, които са разположени покрай стените на проходите и залите. На пода на тунелите пък са открити многобройни интересни рисунки. На една от тях се вижда реещ се над планетата човек. Може би за сферичната форма на Земята се е знаело много преди да възникне космонавтиката? На пода на тунела е открита и рисунка на изкопаем гущер, който наподобява динозавър. Рисунката е от около IV – IХ хилядолетие пр.н.е, така че дали динозаврите са обитавали Земята преди 65 и повече милиона години или това е още една конспирация?
Една от гравираните рисунки на пода е на фигура с правоъгълно тяло и кръгла глава, разположена върху кълбо-глобус. Фигурата е разположила в „ръцете” си Луната и Слънцето. Друга фигура е така нареченият „клоун” или „пилот”, която носи шлем с наушници на главата си, а на ръцете си има ръкавици. Проводниците към костюма напълно утвърждават теорията, че това е някакъв вид скафандър.
Уникалното строителство на тунелите също буди загадка. Дори днес няма подобни технологии за подземно строителство. Да сте чували за някой, който е успял да пробие гранитните планински канари в перфектно равни тунели с полирани стени, преплитащи се като гигантски подземен мегаполис? Не? Затова и на дневен ред идва теорията, че това изящество е постигнато с помощта на извънземна технология.
Хуан Мориц е оригинален учен – според него унгарските корени са в основата на всяка една съществуваща цивилизация. След общуване с индианците, дори стига до извода, че те разбират цели фрази на унгарски език достатъчно задоволително.
За да потвърди откритието си, Мориц кани независим изследовател, на който показва фотографии на тунелите. През 1972 г. Хуан Мориц се среща с Ерих фон Деникен за да му покаже входа към пещерните лабиринти, водещи до голяма подземна зала. Въпреки всичко, Деникен видял само тунелите, но не и прочутата метална библиотека, за чието съществуване уверява Мориц. За впечатленията си Деникен говори в своя бестселър „Златото на боговете”: Там той пише следното: „Безспорно, не става дума за природни образувания: подземните коридори завиват строго под прав ъгъл – те са ту широки, ту тесни, но стените навсякъде са гладки, като шлифовани. Таваните са идеално равни и сякаш покрити с лак”.
И изведнъж сякаш нещо се случва – внезапно в интервю пред немските издания „Щерн” и „Шпигел”, Януш Хуан Мориц категорично отрича някога да е бил в пещерите с Ерих фон Деникен. Всички се усъмняват в швейцареца, всеобщото мнение е, че той просто е излъгал за невероятните факти, които доказват присъствието на древни астронавти на Земята. Единственото, което не се връзва е защо Фон Деникен е оставил координати за връзка с Хуан Мориц ако наистина е изфабрикувал всичко?
Отношенията между двамата ескалират, но това става причина Мориц да събира все повече почитатели – като американецът Стенли Хол. Двамата решават да направят експедиция в района на Куева де лос Тейос, където е разположен входът към подземието с металната библиотека. За целта обаче се налага да открият някой известен, който да оглави експедицията.
Това е американецът с шотландски корени – астронавтът Нийл Армстронг. Заради военната хунта управляваща в Еквадор, в експедицията се обединяват еквадорската и британската армия, която да поддържа участващите в проучването геолози, ботаници и други специалисти. Говори се, че дори принц Чарлз ще участва в експедицията, но накрая шотландският фактор надделява.
На 3 август 1976 г. Нийл Армстронг отново попада в историята със стъпването си в древната тунелна система. За жалост металната библиотека не е открита. За сметка на това учените правят нещо изумително – каталогизират 400 непознати досега разновидности на растения и откриват погребална стая с погребение, от 1500 г.пр.н.е.
След смъртта на Януш Хуан Мориц през 1991 г, съмишлениците му продължават да търсят загадъчната библиотека. Граф Пино Турола твърди, че металната библиотека е нужното доказателство, което да накара хората да повярват в пророчествата на Едгар Кейси.
Усилията на Стенли Хол да разбере местонахождението на пещерата с библиотеката от Петронио Харамило остават без резултат, защото Харамило умира през 1998 година. Стен Грист от своя страна се вживява като новия Индиана Джоунс, който мисли, че входът към въпросната пещера се намира под водата и таи надежда да организира собствена експедиция в района Куева де лос Тейос.
Тайната на библиотеката все още остава неразкрита, но съществуването и се подхранва от артефактите, събрани от отец Креспи. Той е монах, мисионер, живеещ в Еквадор. Като благодарност за неговата работа, местните индианци често му подаряват разни предмети. На въпросите му откъде са ги взели отговарят, че са ги намерили в подземни пещери в джунглите.
Дали някога ще бъде открита Металната библиотека? И ако я открият, дали ще я направят достояние на всички? Предстои да разберем.
Автор: Божидара Иванова
