През 2015г се навършиха 100 години от началото на арменския геноцид, при който около 1.5 милиона от 2-та милиона арменци в Османската империя губят живота си. Старателното потулване на събитията от страна на Османската империя, както и невъобразимия мащаб на систематичните варварства означават, че истинският брой на убитите никога няма да е ясен и варира от източник до източник. Това се наблюдава при геноцидите – извършителите целят да заличат всяко доказателство за съществуването на жертвите. От оцелелите източници обаче могат да се извлекат някои доста шокиращи факти.
Тримата паши въвличат Османската империя във война и налагат геноцида
Става въпрос за Талад паша (велик везир), Енвер паша (министър на войната) и Джемал паша (министър на морския флот) през Първата световна война.
Омразата на Талад паша към арменците е дълбока. В своите мемоари датският филолог Йоханес Оструп твърди, че Талат му е споделил неговото намерение да изтреби всички арменци още през 1910г. Цитира го да казва следното: „Ако някога се изкача на власт в тази страна, ще използвам цялата мощ на мое разположение, за да залича арменците.“
Желанието му за власт се сбъдва през 1913г, чрез преврат. На следващата година Османската империя влиза в Първата световна война, а година по-късно започва систематично да избива арменци.
След загубата във войната, и тримата паши бягат от империята. Новото правителство ги набеждава като причина за участието на страната във войната и те стават известни като Тримата паши заради своите престъпления към човечеството.
Говорейки за убийствата при властта на Тримата паши, Абдул Меджид II, последният османски халиф, е казал следното: „Те са най-голямото петно, опозорявало нацията и расата ни“.
Един от първите съконспиратори на Хитлер е бил свидетел на арменския геноцид
Макс Ервин фон Шойбнер-Рихтер служи като консул в Ерзурум по времето на арменския геноцид. Той осъжда османските практики в своите записки като политика на унищожение.
При завръщането си в Германия обаче става особено деен в нацисткото движение и създава близки взаимоотношения с Хитлер. Застрелян е и убит на място по време на неуспешния Бирен пуч, марширувайки ръка до ръка с Хитлер. Фюрерът по-късно посвещава първата част на „Моята борба“ на Рихтер. Сведения за техните разговори почти няма, но може да се предположи, че Хитлер е бил в час със записките и опита на Рихтер.
На 22 август 1939г Хитлер дава реч в дома си в Оберзалцберг. Това е седмица преди германците да нахлуят в Полша и той изразява на своите командири желанието си за тотално унищожение на поляците. Луис П. Лохнър, който е имал източници в нацисткото правителство, твърди че е получил оригиналната транскрипция на речта, която публикува в своята книга през 1942г. В нея Хитлер е цитиран да казва: „Наредих на моите отряди без никаква милост и състрадание да изпратят на смърт много жени и деца с полски произход. Само така ще получим необходимото място за живеене. Все пак кой днес говори за унищожението на арменците?“
Не може да се каже доколко арменският геноцид е повлиял на Холокоста – приликите са ясни, както и това, че Хитлер е бил наясно с кланетата.
Способните мъже са били убивани, а останалите арменци са изпращани в пустинята
Често за начало на геноцида се посочва 24 април 1915г, когато 270 арменски водачи са принудително изведени от Константинопол и преместени в Анкара. Още преди това обаче османците прехвърлят всички арменци от армията към невъоръжени работнически батальони, за да бъдат по-лесно убити после.
Щом всички способни арменски мъже са избити, жените, децата, недъгавите и възрастните са изпратени в пустинята под предлог, че ги изселват. Общо 1.5 милиона арменци загиват в геноцида. В началото на Първата световна война два милиона арменци живеят в рамките на Османската империя, което означава, че 3 от 4 са убити.
Много от тях умират от глад и жажда. Жени от всички възрасти са редовно изнасилвани и оставени да умрат. Масови разстрели, удавяне, изгаряне и отравяне също са чести практики. Онези, които успяват да доживеят до края на марша на смъртта, след това са изпращани в концлагери.
Ислямска държава унищожи храм-паметника на арменския геноцид в Дейр ез-Зор
Строежът на храм-паметника е завършен през ноември 1990г и е осветен на 4 май 1991г. Църквата е важно място за поклонение за мнозина арменци. Най-голямото събиране на хора се е случвало всяка година на 24 април, за да се отбележи датата на геноцида от 1915г. Хиляди са се събирали да отдадат почит.
Дейр ез-Зор в Сирия е важен, защото е крайната точка за арменците, които са марширували през пустинята. Точното място на църквата някога е било място на концлагер, център за убийства и гробище за арменците, които са оцелели след марша.
Църквата е взривена на 21 септември 2014г, когато Армения празнува 23 години независимост и само месеци преди 100-годишнината от геноцида. Смята се, че отговорни са бойците от Ислямска държава.
Гръцкият и асирийският геноцид се случват по същото време
Арменците са най-избиваният народ по време на опитите на Османската империя да унищожи християнските малцинства около и през Първата световна война, затова и арменският геноцид обикновено е най-споменаваният. По същото време обаче са извършени геноциди над асирийците и гърците.
Изчислява се, че са избити около 300 000 асирийци, като повечето са били около границата на империята с Персия. В град Мидят, където 25 000 асирийци губят живота си, е имало малко въстание, което е потушено. Заради подобни бунтове като този, убийствата на асирийците са определени от някои турски историци като отговор към въстание, което може да се класифицира като клане, а не като геноцид.
Броят на убитите гърци е около 750 000. През 1923г се случва обмяна на население между Турция и Гърция, което ефективно прекратява кръвопролитията, когато два милиона души са принудително изселени. Около 1.2 милиона гърци християни са преместени от Трабзон, Понтийските планини, Кавказ, Анадола и Източна Тракия. В замяна, около 400 000 мюсюлмани са изгонени от Гърция и пратени в Турция.
Арменската революционна федерация предприема ответен удар
При операция Отмъщение между 1920 и 1922г Арменската революционна федерация убива седем високопоставени османски и азербайджански офицери, отговорни за геноцида. Джемал паша и Талат паша – двама от Тримата паши – са убити от АРФ.
И двамата бягат от нахлуващите съюзници в края на Първата световна война и са обвинявани за влизането на Османската империя във войната. Осъдени са на смърт от съдебната система на страната си, но е нямало да бъдат екзекутирани.
АРФ проследява Джемал паша в Тифлис, Съветска Грузия и го застрелва заедно с двама негови сподвижници. Талат паша е застрелян от Согомон Тейлиран в Берлин на 15 март 1921г. Федерацията казва на Тейлиран да не бяга, за да се привлече внимание към страданието на арменския народ на последвалия процес. Тактиката е успешна – процесът е отразяван от всички международни медии.
Тейлиран е оправдан за убийството. Защитата му печели с довода, че макар да е убил Талат паша, събитията от арменския геноцид са повлияли на психическото му състояние.
Тримата паши използват войната за прикритие на геноцида
За Тримата паши е важно геноцидът да бъде извършен бързо, докато мъглата на войната все още не се е вдигнала. Така чуждестранните сили са заети с други въпроси и нямат време да се занимават с хуманитарни кризи.
Дори са се хвалели с действията си. Талат паша е цитиран да казва на представител на германското посолство: „Турция се възползва от войната, за да ликвидира вътрешните си врагове, местните християни, без да бъде възпрепятствана от външна намеса.“
Макар повечето от убийствата да стават по време на войната, официалната крайна дата е спорна, като някои твърдят, че е през 1923г – пет години, след като Тримата паши бягат от страната.
В Турция има улици и сгради, носещи имената на извършителите на геноцида
Отричането на геноцида е толкова успешно, че много османски политици, помагали с ликвидационния процес, са запомнени с добро в някои части на Турция. Булеварди, авенюта, магистрали и цели квартали носят имената на Тримата паши. Има дори училища, кръстени на тях.
През 2003г Джемал Азми, известен като „Касапина от Трабзон“, също отдава името си на училище. Документирано е, че е бил особено жесток към деца, които е избивал с хиляди. Любимият му метод бил да изпраща лодки, пълни с деца в Черно море, след което да ги потапя.
Младите момичета срещали още по-ужасна съдба. По време на процесите в Трабзон през 1919г, очевидец разказва, че Азми правел оргии с арменски момичета в болница, която бил превърнал в собствен „дворец на удоволствията“, след което убивал момичетата.
Азми е един от седмината важни лидери, убити от АРФ като отмъщение.
Арменците не са получили репарации
Османците заграбват парите и вещите на арменците. До днес обаче нищо, принадлежало на арменци преди геноцида, не е върнато на законния му собственик. Масовото унищожение и емоционалния белег никога не са компенсирани под каквато и да било форма.
Османската империя вече не съществува, аз да бъде държана отговорна. На нейно място е Турция, а онези, които искат репарации, смятат, че именно Турция трябва да ги изплати. Все пак, земята и собствеността, които османците са заграбили, сега са турски.
Турция все още отрича, че геноцидът се е случил
Турция, наследник на Османската империя, винаги е отричала, че започналото през 1915г е било систематичен геноцид на арменците. Азербайджан е единствената друга страна, чието правителство активно отрича геноцида. Много други държави отказват да заемат позиция по въпроса.
Турското правителство е обвинявано в активни опити да забранява използването на термина „геноцид“, съветвайки политици, журналисти и преподаватели да мълчат.
Отричането на термина „геноцид“ е болезнено иронично, когато се вземе предвид факта, че думата за първи път е използвана от Рафаел Лемкин в неговата книга „Режимът на Страните от оста в окупирана Европа“ през 1943г, за да опише точно тези убийства и извършваните от нацистите. Той определя геноцида като „координиран план от различни действия, целящ унищожението на национални групи.“
