3D технологиите

Телевизията, също като останалите технологии, се развива непрекъснато. Първо черно-белите телевизори придобиха цвят, след това започнаха да стават все по-големи, а през последните две десетилетия LCD и плазма технологиите достигнаха до там, че можете да си купите 61 инчов телевизор, тънък само няколко милиметра. Какво следва?

След като можете буквално да заместите една стена с телевизор и да гледате филми с най-високо качество, какво повече от това можете да искате? Говорим за 3D телевизия.
За нея се споменава за първи път през 1922г. с премиерата на „Силата на любовта”, който бил описван като първият 3D филм.

Следващият бум на 3D-то е през 50-те години. През онези времена купищата нискобюджетни филми разчитали основно на трикове за привличане на зрителското внимание. Филмовите продуценти искали да накарат хората да посещават кино залите. За целта инсталирали вибриращи седалки, които симулирали електрически шок или пък спускали надуваем скелет пред зрителите по време на филма.

През годините излязоха няколко продукции в 3D, но до скоро нямаше нищо впечатляващо. Нека да видим как точно работи 3D технологията.

Да виждаш в три измерения

Защо виждаме всичко в реалния свят като триизмерен обект, а когато го видим на телевизионния екран изглежда плоско? Как 3D технологията заобикаля този проблем?

Всичко се свежда до начинът, по който фокусираме обектите. Виждаме, защото очите ни поглъщат светлината, която се отразява от тях. Мозъкът ни интерпретира светлината и създава образ. Когато обектът се намира далеч, светлината, пътуваща към едното око е паралелна на светлината към другото око. Когато обектът се приближава, тези линии вече не са паралелни, а се събират и очите ни трябва да компенсират.

Когато фокусирате върху обект, мозъкът ви изчислява усилието, нужно за фокусиране, както и колко трябва да се съсредоточи погледът ви. Тази информация в крайна сметка ни дава представата за това колко далеч е обекта.

Тайната на 3D телевизията и филмите е в това на всяко око да се показва един и същ образ, но под леко различен ъгъл. Това заблуждава мозъка, че плоското изображение всъщност има дълбочина. Проблемът е, че тогава информацията за това колко далеч се намират обектите не съответства на реалната. Очите ви се съсредоточават върху двата образа, които изглеждат сякаш са точно пред вас, но всъщност фокусират върху екрана, който е по-далеч. Това е причината да ви болят очите, когато гледате прекалено дълго.

Пасивни очила

В 3D бизнеса има основно два вида 3D очила – пасивни и активни. Пасивните лещи разчитат на проста технология и вероятно са първото, което си представяте като чуете за 3D очила.

Класическите такива имат стереоскопични лещи. Те обикновено са с различни цветове за да филтрират картината от екрана. Най-често използваните цветове са червено и синьо. Ако погледнете картината без очилата, лесно ще забележите, че има два образа, които леко се разминават. Единият има син отенък, а другия червеникав. Когато си сложите очилата, тези образи се съединяват в един, който изглежда има дълбочина.

Какво се случва всъщност? Червената леща абсорбира червената светлина, тоест филтрира червените образи от екрана. Синята леща прави същото със сините образи. Окото зад червената леща вижда само сините образи, а това зад синята леща вижда червените. Мозъкът се заблуждава, че очите виждат един обект и те се съсредоточават в различна точка от точката на фокусиране – точно това дава илюзията за дълбочина на образа.

Напоследък все по-популярни стават и поляризираните очила. Техните лещи пропускат само светлинни вълни от определен ъгъл. Всяка леща пропуска само определената поляризирана светлина. Така отново виждате единичен образ с дълбочина. Поляризираните лещи са по-популярни от стереоскопичните, защото те не изкривяват толкова цветовете на картината и предоставят по-добро изживяване. Те обаче са трудно приложими в домашни условия – ще трябва да покриете телевизора си със специален поляризиращ филм за да се получи 3D ефекта.

Активни очила и 3D телевизори

През последните няколко години инженерите са измислили нов начин за създаването на триизмерни образи във филмите и телевизията. Пак са нужни очила, но те не използват цветни лещи и не променят толкова много цветовете на картината. За да гледате на телевизора си вкъщи не е нужно да слагате нищо допълнително. Очилата работят като контролират кога всяко око да вижда екрана.
Те използват LCD технологията, която става активна част от зрителското изживяване и имат инфрачервени сензори, които им позволяват да се свързват безжично с телевизора ви. За да се получи триизмерният ефект, картината прескача между два различни варианта на един и същ образ. Те леко се разминават, както при пасивната система, но не се показват по едно и също време – спират се и се пускат с много голяма честота. Ако гледате без очилата ще ви се струва, че двата образа се показват едновременно.

LCD лещите в очилата се променят от прозрачни в плътни с честотата на прескачащите образи. Лявото око е блокирано, когато дясното вижда образа и обратното. Всичко това се случва толкова бързо, че мозъкът не успява да засече премигванията. Нещата са така изчислени, че всяко око да вижда само един от образите на екрана.

В продължение на години LCD и плазма екраните не бяха добри кандидати за тази технология, тъй като честотата им на трептене беше твърде ниска за получаването на гладко движение на образите, но в последно време излизат все по модерни телевизори с все по-високи честоти.
За да гледате с активните очила обаче не ви върши работа какъвто и да е телевизор.

3D телевизори

Двата различни образа трябва да се синхронизират по някакъв начин с LCD лещите в очилата. Това става с помощта на стереоскопичен синхронизиращ сигнала конектор. Това е стандартен конектор с три края, които се пъхат в специален порт на 3D телевизорите. Другият край на конектора се свързва с инфрачервен радиопредавател, който изпраща сигнали към 3D очилата. Така става синхронизацията между очилата и екрана.

Има два вида 3D активни очила и те не са съвместими помежду си. Едните са E-D, а другите ELSA. Въпреки, че и двата вида очила работят със стандартния стереоскопичен сигнал, E-D очилата работят само с E-D предавател, който може да се синхронизира с ELSA очилата, но те няма да работят добре.

Дори да имате 3D телевизор, предавател и активни очила, не всичко на екрана ще изглежда триизмерно. Доставчикът на видео съдържанието трябва да оптимизира сигнала за 3D. Въпреки че е възможно да се конвертира вече наличен материал в триизмерен, някои предпочитат още при заснемането да работят в 3D. В бъдеще вероятно ще има много DVD плеъри с възможност за възпроизвеждане на 3D сигнал и може дори да има 3D кабелна или цифрова телевизия.

Лещовидни екрани

Въпреки че 3D технологията е впечатляваща, някои хора искат същия ефект без да е нужно да носят очила. Има няколко опита за създаването на дисплей, който да прожектира образите в триизмерното пространство с помощта на лазери и изкуствен дим, но те не са особено практични.

Има само един начин за създаване на триизмерни образи на места като спортни стадиони или в хотела на конференция. Този метод разчита на дисплей, облечен в лещовиден филм. На екранът вървят два леко различни образа, а лещите насочват светлината от екрана към очите – всяко око вижда само един от образите. Мозъкът събира двата образа и ги интерпретира като триизмерен.

Тази технология изисква видеото да е обработено така, че двата образа да се преплитат.

Друг проблем при лещовидните екрани е, че ефектът зависи от местоположението на зрителя. Ако не сте на правилното място картината става размазана. В бъдеще може би камера ще следи позицията ви и телевизорът ще настройва картината спрямо вас.

Дали 3D телевизията ще е следващата мода в технологиите или ще залезе след няколко десетилетия? Още е рано да се каже, но тепърва предстои да се разгърне истинският потенциал на 3D киното, а и след нечувания успех на „Аватар” много филмови компании се насочват към триизмерната технология. Можем само да се надяваме реалистичното изживяване пред екрана да не остане само в кино залите, а да е достъпно и за всеки вкъщи.

Източник: howstuffworks.com