Представете си утро през 2035 г. Будите се в жилище, субсидирано от работодателя ви. Осветлението се включва плавно според биологичния ви ритъм, следен от фирмения часовник на китката ви. Кафето в кухнята не се плаща с евро, долари или йени, а с вътрешни кредити, автоматично удържани от заплатата ви още преди да сте я получили. Излизате навън и вървите по улица, която не принадлежи на общината, а на компанията. Човекът на ъгъла не е полицай в публична служба, а частен охранител с право да ви задържи, ако нарушите правилата на квартала. Не гласувате за кмет. Гласувате чрез акционерни пълномощия. А ако загубите работата си, не губите само доход. Губите жилище, здравно покритие, достъп до вътрешната валута и дори правната среда, в която съществувате.
Това звучи като антиутопия, но тревожното е, че много от тези елементи вече се появяват в реалния свят. Големите корпорации отдавна не са просто производители на стоки или услуги. Те управляват инфраструктура, комуникация, разплащания, жилищни проекти, данни и социални отношения. Тук започва темата за корпоративен феодализъм: свят, в който властта не се упражнява чрез корона и земя, а чрез платформи, абонаменти, договори и икономическа зависимост.
Завръщането на фирмения град
Исторически фирменият град е добре познат модел. В края на XIX век миньори, железопътни работници и фабрични служители често живеят в селища, построени и управлявани от работодателя. Компанията притежава жилищата, магазина, училището, понякога дори местната полиция. Работниците получават заплащане под формата на фирмени пари, валидни само във фирмения магазин. Така кръгът се затваря: работиш за компанията, за да получиш пари, които после връщаш обратно на същата компания.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
