Древен ядрен реактор на 2 милиарда години звучи като нещо налудничаво. Може би, защото познаваме ядрения реактор като създадено от човека устройство. Тук обаче говорим за един регион, богат на уран, намиращ се в Окла, Габон. Уранът е естествено радиоактивен, а условията в тази скалиста местност са се оказали идеални за някои ядрени реакции.
Естественият реактор сигурно доста е подразнил учените: Първият създаден от човека ядрен реактор, произвеждащ електричество, е започнал работа през 1951г и е бил не особено ефективен. Реакторът в Окла обаче е произвеждал енергия още преди 2 милиарда години.
За първи път е открит през 1972г, когато френски учени взели проби уранова руда от мина в Габон, за да изследват съдържанието й. Обикновено, урановата руда е съставена от три вида (изотопа) уран, всеки с различен брой неутрони: уран 238, който е най-изобилен, уран 234, който е най-рядък, и уран 235, който е най-интересен за учените, защото може да поддържа ядрени верижни реакции.
В урановата руда би трябвало да има 0.720% уран 235 – толкова се открива в другите проби от земната кора, Луната и дори метеорити. Френските учени обаче са попаднали на нещо съмнително: урановата проба съдържала само 0.717% уран 235. Това може да изглежда като нищожна разлика от 0.003%, но всъщност е доста значително, когато говорим за уран.
В крайна сметка това означавало, че в мината липсвали около 200кг уран 235. Липсващите 0.003% претърпели ядрена реакция и се разцепили на други атоми. Това заключение със сигурност е предизвикало някои съмнения, тъй като са нужни три много специфични условия, за да може един реактор да произвежда енергия. След като дори учените толкова дълго не успявали да създадат ядрен реактор, как може природата да го е създала толкова отдавна и случайно?
Малко вероятно е, но не е невъзможно, защото точно това се е случило. Условията се оказали перфектни.
За захранването на ядрена реакция е нужен добър процент уран 235. Макар 0.720% да звучи доста малко, това е идеалното количество за ядрено делене и вероятно това е бил процентът в Окла преди 2 милиарда години, когато е започнала реакцията.
Второто необходимо условие е източник на неутрони. Уран 235 се разпада на торий, с което освобождава неутрон. Този неутрон след това се насочва към друг атом уран 235 и започва процеса на делене. Ядреното делене се случва, когато атомът се разпадне на други атоми, освобождавайки енергия. Неутронът се слива с атома уран 235 и комбинацията от двата образува уран 236, който е нестабилен. В резултат на това той се дели на различни по-малки, стабилни атоми и неутрони. Тези неутрони пък се насочват към други атоми и продължават верижната реакция.
Естественият ядрен реактор е разполагал и със запаси от вещество, регулиращо реакцията: приток от подземни води. Когато атомите са започнали да се делят, те са освобождавали неутрони и енергия. Водата е забавяла неутроните, но енергията я е загрявала. Постепенно водата е ставала толкова гореща, че е кипвала. След време се е изпарявала толкова много вода, че не е оставала достатъчно, за да забавя неутроните. Те са започвали да се изстрелват към земята, без да реагират с нищо, с което реакцията е спирала. Когато се съберяла достатъчно вода, процесът започвал отново. Този цикъл вероятно е продължавал стотици хиляди години.
За съжаление обаче, всяко нещо си има своя край: нивата на уран 235 се изчерпвали, докато не станали толкова ниски, че вече не можели да поддържат ядрените реакции. Реакторът постепенно е забавил работа и накрая е спрял, оставяйки след себе си само няколко следи – включително мистерията на липсващия уран.
