Може ли човек да живее вечно? Въпрос стар, колкото човечеството.
Биологично погледнато, безсмъртието е възможно. Най-старата и най-ранна форма на живот е бактерията, тъй като тя се възпроизвежда чрез клониране, което технически означава, че всяка бактерия, която някога е съществувала, винаги е била същата от самото начало. По-сложните клетъчни организми като T.dohrinii – малка средиземноморска медуза пропускат остаряването и смъртта, ставайки все по-млади (може би имат връзка с Бенджамин Бътън) и клонирайки се в хиляди. Никой не знае на колко години са!
Интересното е, че безсмъртието не се проявава единствено в по-простите форми на живот. Има дървета като Pinus longaeva от семейство Борови, които са на хиляди години. Едно от тях, намиращо се в Норвегия, е на 9550 години ( а никак не му личат – изглежда само на 5000 ).
Всичко това е уникално, но може ли да се случи на човека? Някой вече знае отговорът на този въпрос.
Името й е Хенриета Лакс и е „безсмъртна“. Тя е изключително важна дама на 20-ти век, за която почти никой не знае. 20 години след смъртта си, тя едва не поражда дипломатически конфликт между СССР и САЩ. И да – тя умира през 1951 година. Запознайте се с „безсмъртната“ Хенриета Лакс.
На 29.01.1951 година майката на три деца Хенриета Лакс е приета в болница „Джон Хопкинс“ в Мериленд с диагноза рак на шийката на матката. От този ден нататък всички последвали медицински изследвания, дори и в днешно време, станали възможни именно заради тази 31-годишна умираща афроамериканка.
Преди случая с Хенриета медиците нямали почти никаква информация за заболяването, тъй като не можели да го изучават извън човешкото тяло. По време на лечението й е направена биопсия, без нейно съгласие – честа практика по онова време. Изследванията показали на лекуващия я лекар – д-р Джордж Гей нещо уникално, невиждано и нечувано – туморните клетки на Хенриета били безсмъртни. Те никога нямало да умрат.
Изолирайки индивидуални клетки д-р Гей имал възможността да ги мултиплицира и да създаде линии от клетки, наречени на пациентката – „ХеЛа“ и по този начин успял да започне изучаване на рака в лаборатория – гениална възможност за онова време. Гей популяризирал методите, техникитие и откритията си. Единственото, което запазил в тайна, било от къде е получил туморните клетки, които е изследвал. През 1954 година Джонас Салк успява да създаде ваксина за клетките „ХеЛа“.
През следващата 1955 година клетките „ХеЛа“ станали първите човешки клетки, успешно клонирани от Теодор Пук и Филип Маркъс в Университета на Колорадо. До 2009 година повече от 60 000 научни статии били публикувани относно клетките „ХеЛа“. Научните постижения в изучаването на раковите клетки продължават да нарастват, а Хенриета няма представа колко много е помогнала за развитието на медицината. Тя умира на 4.10.1951 година и е погребана изключително скромно, без дори да има надгробен камък. До 2010 година дори семейството на Хенриета не знаело, че е била полезна за някой друг, освен за самите тях.
След успеха в поддържането на раковите клетки живи в лаборатория и през следващите 20-25 години, медицинските изследвания продължават уверено, докато не започва така наречената „война на рака“ през 70-те години, когато наяве излиза тревожна аномалия. Проверката на етническия произход на иззетите тъканни проби се проучва и съветските изследователи забелязват необичаен брой на проби с афро-карибски произход. Чернокожите, живеещи в Русия, не били чак толкова много, за да се потвърдят лабораторните резултати. Нещо не било наред. След като руснаците публикуват констатациите си през 1975 година, те предизвикват голям дипломатически скандал между СССР и САЩ. 20-30% от всички изследвани видове ракови образувания били на хора от афро-карибски произход. Виновникът се оказва Хенриета Лакс…
Когато Джордж Гей осъзнава колко агресивни били туморните клетки на Хенриета, след наблюдения с микроскоп, той осъзнал колко упорити можели да бъдат. Клетките „ХеЛа“ в лабораторията били различни, те действали като вирус. Тогава Гей осъзнал, че всъщност всички медици са изучавали един и същ вид клетки – „ХеЛа“, а не клетките на различните видове тумори. Това означавало, че всичките тези години на труд били напразни.
През 2014 година Хенриета Лакс най-накрая била представена в Залата на славата в Мериленд като жена, помогнала за голяма промяна в света. Тя била помогнала на множество хора, спасявайки животите им и докарала милиони на фармацефтичните компании.
Всяка нейна туморна клетка все още е жива. Затова Хенриета Лакс никога няма да умре.
