Дали покачването на температурите може да причини войни? Нови проучвания, насочени към връзката между промяната в климата и сблъсъците между маите, показват, че е напълно възможно. Учените изследвали около 500 години от историята на маите – от 363 до 888 година. Това е така нареченият класически период, в който мезоамериканската цивилизация нараства изключително много, хората конструират големи градове и високи пирамиди, както и периодът, в който започват да развиват писмената си система.
Маите започват да водят записки на исторически събития, написани върху каменни монументи. На тези каменни плочи учените откриват описания на множество политически събития, както и на конфликтите между различните селища. Археолозите класифицират откритите описания и отделят онези от тях, на които са описани мъките, през които маите преминават, породени от нарастването на температурите и дъждовете в обитаваните от тях региони – низините на полуостров Юкатан, който включва части от Мексико, Гватемала и Белиз.
Наяве излизат описания на 144 конфликта между повече от 30 главни селища на маите. След това изследователите сравняват датите на конфликтите с датите, на които е споменато, че са се случили най-ужасните климатични промени за населението.„Броят на конфликтите се увеличил от 0 до 3 на всеки 25 години през първите два века и до 24 конфликта за 25 години в края на периода“ – разказват изследователите. Освен това, те откриват, че изострянето на конфликтите не би могло да се обясни с промяната в количеството на валежите, а по-скоро с повишаването на температурите през лятото.
Експертите смятат, че има два потенциални аспекта, чрез които повишаването на температурите е довело до големи конфликти. Единият е психологически – когато ставало непоносимо топло, маите били по-заядливи и войнствени. Другият аспект е икономически – повишаването на температурите довело до понижаване количеството на добивите на основната култура, отглеждана от маите – царевицата.
По време на класическия период средната температура варира между 28 и 29 градуса по Целзий. По това време добивите на царевица са стабилни и няма записки, описващи недостиг на храна или конфликти. Но когато температурата започва да нараства и достига до над 30 градуса, реколтата намалява. Започват мащабни обезлесявания, причинени от горещината и намаляването на влажността в почвата. Резултатът е недостиг на храна, който довежда до пикови нива на конфликти между населението.
Първоначално изследователите смятат, че всички тези проблеми довеждат до глад, който в крайна сметка унищожава малко по малко народа. Станало трудно и без това лошо отгледаната царевица да се транспортира и тогава нападението над съседите не изглеждало толкова малко вероятно.
Истината обаче е, че всички тези проблеми могат да бъдат разгледани и под друг ъгъл – да погледнем на войната по начина, по който гледаме на нея днес – като инструмент на елита за поддържане на подкрепата. При намаляването на добивите, един владетел не би могъл да разчита на пищни пирове, нито да осигурява храна за работната си сила, необходима за изграждането на големите паметници на културата. Изглежда войната е била най-ефективната тактика за поддържане на статуса, престижа и властта. Освен това учените смятат, че политическите лидери са постъпвали точно по начина, по който постъпват и днес – отвличат вниманието на проблемите в страната с други – външни проблеми. В крайна сметка нарастването на конфликтите при маите става прекалено опасно и смъртоносно за населението.
