background img
апр. 4, 2018
10053 Views

Златото на нацистите

Автор:

През лятото на 1983 г. двама туристи се изгубили в гората близо до австрийския град Бад-Аузее. Натъкнали се на малка къща. Нейният покрив бил направен от… кюлчета злато с печати на немската Райхсбанк. Стени и дограма също били изработени от злато. Цената на горската “виличка” била десетки милиони долари. Според австрийската прокуратура е напълно възможно такива вили през 1945 г. да са изнасяни разглобени от Германия като… строителни материали.

През февруари 1945 г. в планините на австрийската област Залцкамергут нацистите масово докарвали ценности от множество окупирани европейски градове.

Казашкият корпус на SS и щабът на предателя генерал Власов донесли със себе си платина на кюлчета, татарският SS-легион „Идел-Урал“ – бъчви със златни монети, а словашкият диктатор Тисо – изумруди.

На 10 август 1944 г. ръководителят на канцеларията на Адолф Хитлер и формален шеф на нацистката партия – Мартин Борман, се срещнал тайно с швейцарски банкери в хотел „Мезон Руж” в Страсбург. С тяхна помощ той превел в Аржентина, Чили и Перу 10 милиарда долара в различни валути.

На 31 януари 1945 г. министърът на финансите на Германия Валтер Функ предложил други ценности да бъдат евакуирани на “безопасно място”. От Берлин заминал влак № 277, чиито 24 вагона били натъпкани с кюлчета от хранилищата на имперската банка. И изчезнал безследно. Всеки влак се придружава от документи – товарителници, пътни листове и т. н. Но по откритите след войната документи влак №227 сякаш бил заминал за никъде.

източник: www.slavorum.org

На ръководителя на специалните части на SS – щандартенфюрера Ото Скорцени, било възложено да оборудва скривалища в планините и езерата на Австрия. След войната съюзниците, които ги отваряли, били доста изненадани: прочутият диверсант и любимец на Хитлер сякаш нарочно бил направил така, че те да бъдат намерени лесно. Каква ли всъщност била целта му?

Някои изследователи смятат, че нацистките скривалища в езерата и планините на Австрия били просто примамка. Според тях планът на Скорцени бил да скрие в този район само малка част от златото на Райха. Целта била съюзниците да бъдат убедени: всичко е скрито тук, просто трябва да се търси добре. Другите ценности заминали по тайни маршрути.

Т. нар. „резерв на Мусолини“, който представлявал 120 тона злато, изчезнал на гара Бад-Ишл. През 1983 г. в изоставени кладенци били открити само 20 тона.

100 тона злато на хърватския диктатор Павелич били прехвърлени в Грац (Австрия). От това количество засега търсачите на нацистки съкровища са намерили една-единствена златна монета.

Седмица преди капитулацията на Германия златарските работилници в Залцкамергут работели денонощно. От злато правели не само къщи, но всичко, за което се сещали – тигани, тежки куки за строителни кранове, ютии. Щандартенфюрерът от SS Фридрих Швенд избягал първо в Испания, а след това в Перу с автомобил, изработен от злато. По-късно Швенд се хвалел, че в края на войната всеки ден изнасял от Австрия по 1 тон чисто злато.

Но може би германците просто не са имали толкова пари? Някои твърдят, че през пролетта на 1945 г. икономиката на Райха се била сринала и всеки пфениг отивал за нови оръжия. Ала Борман строго забранявал да се пипат златото и диамантите.

Парите в хазната на Райха били огромни. Само от Белгия и Холандия немците конфискували кюлчета за почти половин милиард долара – по днешен курс 15 милиарда.

Нацистите разполагали със златните резерви на Австрия, Чехословакия (около 104 тона), Дания и Франция, половината от златния запас на Полша, британски и американски активи (злато за 111 млн. долара).

На 16 май 1945 г. преоблеченият като цивилен Ото Скорцени бил арестуван от американски патрул при езерото Топлицзее. На разпита той посочил само празни скривалища, а 3 години по-късно избягал от плен.

Малко преди смъртта си през 1975 г. Скорцени дал интервю в Мадрид на съветския писател Юлиан Семьонов (автор на романа „Седемнадесет мига от пролетта“), където изразил мнението си за изчезването на нацисткото злато.

– Видях златно кюлче в Перу, – казал Семьонов. – Върху него имаше печат на Райхсбанк. Такива кюлчета все още се пазят и в банката на Хондурас.

– Нищо чудно – отвърнал Скорцени. – Райхсминистърът на финансите Функ в края на април 1945-та ми предложи да замина с него, като ми каза, че няма къде да дене златото.

Скорцени още предположил, че нацистите са изнесли ценностите с помощта на италианската мафия. Мнозина изследователи са склонни да приемат именно тази версия. Отначало немците смятали да възложат това на казашкия корпус от SS, който бил дислоциран близо до Залцкамергут, но Борман се отказал от тази идея: „Опасно е да зависим от руснаците”.

Събраните в австрийския град Грац съкровища изчезнали безследно. Това били:

– 50 тона платина под охраната на казашкия корпус на SS – когато казаците се предали на съюзниците, те посочили скривалищата около езерото Грюнзее. Но всички укрития били празни;

– 150 сандъка със злато на диктатора на Унгария Салаши. Съкровищата били скрити в планините и в езерото Матзее. Една част (15 сандъка), включително короната на свети Стефан, била намерена от американците. Короната била върната на Унгария, а златните кюлчета и досега се пазят (поне такава е официалната версия) във Форт Нокс (САЩ);

– 20 бъчви златни монети-червонци от татарския SS-легион „Идел-Урал“, около един тон злато. Британците намерили бъчвите, но в тях имало само памучна вата;

– диамантите на  гаулайтера на Горна Австрия Август Айгрубер. Това били 3 железни контейнера. През 1975 г. водолази открили само един – в езерото Алтаусзее, близо до къщата на Айгрубер.

Търсенето на нацисткото злато продължава до ден-днешен.

източник: www.reteauadestiri.ro

източник: www.youtube.com/watch?v=pv0twSe2zWU

източник: harcunk.info

Коментирай

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *

Бижута с Истински Цветя

Menu Title