Ако пътувате дълбоко в средния запад на Америка по безлюдните полета на Небраска, ще преминете покрай няколко малки къщи. Всички сгради, без една, са напълно изоставени и разрушаващи се. Вероятно бихте подминали мястото и не бихте помислили повече за него. Но това е най-малкият град в цяла Америка, който е с население само 1 жител – Елси Айлър.
И тук не става въпрос за онези хора, които се отказват от шумния и натоварен живот в града и заминават заедно със семейството и караваната си на отдалечено място из горите, защото Моноуай действително е град. Той невинаги е бил толкова малък, а дори напротив – някога е бил оживен град, малък, но проспериращ. Моноуай е създаден през 1902 година от група чехи. Той достига разцвета си през 30-те години на миналия век като по това време го населяват 150 души. Тогава в града има дори гимназия.
Но увлечението на повечето хора към големия град и възможността за развитие в кариерата принуждава по-младите жители да напуснат Моноуай един по един, включително децата на Елси. До началото на 2000 година единствените жители в градчето са Елси и съпругът й Руди.
Въпреки че само те обитават Моноуай, двамата имали уютна къща, която наричали свой дом, Руди управлявал местната библиотека, а Елси имала заведение за хранене. Сега вероятно се питате защо в град с двама жители е необходимо да има библиотека и заведение. Но двата обекта имали доста посетители – главно преминаващи пътници и фермери от съседните градчета, които вероятно са били страшно благодарни да открият заведението на Елси в средата на нищото.
За съжаление през 2004 година един от жителите на Моноуай умира. Руди загива, затова табелата на града била сменена и вече показвала, че в него има не двама, а само един жител. Милата Елси, макар и съкрушена от загубата, не се отказва и продължава и до ден-днешен да ръководи както заведението, така и библиотеката – напълно сама.
Елси прекарва дните си в разговори с посетителите, които вече я познават и спират, за да опитат от известните й домашно приготвени бургери. Но нещата не приключват до тук. Тъй като Елси е единствен гражданин, тя е и самоизбрал се кмет на Моноуай.
Но управлението на град, било то толкова малък, има своите задължения и отговорности. Елси трябва да плаща данъци, както и да получава разрешително за продажба на алкохол, за да продължи да работи в заведението си. Освен това, тя трябва да създава общински план всяка година, за да може по уличките на Моноуай да има осветление.
Моноуай може би е единственият град в света, в който кметът ще ти даде книга, ще ти сервира бира и бургер. А може би не точно? На тридесет минути път от Моноуай е разположено малко градче, наречено Грос. В него жителите са съвсем малко повече от тези в Моноуай – двама. Съпрузите Мери и Майк Финеган са единствените жители на Грос и точно както Елси управляват заведение за хранене, а Майк е също така и кмет.
Много малки градчета в тази област биват изоставяни заради липсата на работа. Но Елси е силна и отказва да напусне Моноуай, въпреки факта, че е напълно сама. Главните улици вече не приличат дори на улици, църквата е изоставена, а всички къщи са почти изцяло срутени. Елси обаче е склонна дори да се смее на съдбата си. В заведението си тя е окачила табела, на която пише, че само тук посетителите могат да намерят „най-студената бира в целия град“, която се оказва, че е и единствената бира в градчето.
