1. Деменция
Агата Кристи е изключително последователен автор. В продължение на десетилетия тя успява да създаде мистериозни романи, които поддържат високо ниво на изненада, изобретателност и правдоподобност. Въпреки това, последните й няколко романа (с изключение на „Завесата“), показват спад в отчетливостта и проследяването на сюжета.
Оказва се, че това не е резултат от изхабяване на авторката, която работи толкова успешно десетилетия наред. Това е доказано при едно изследване на Университета в Торонто. Учените анализират книгите на Кристи и установяват, че богатството на речника и сложността на изреченията намаляват в последните й няколко творби. Въпреки, че Кристи никога не е била диагностицирана с подобно заболяване, учените предполагат, че е страдала от болестта на Алцхаймер (или друго подобно заболяване), която й е създавала проблеми с писането.
Според изследователите Кристи е била наясно с проблема си. В един от последните й романи – „Слоновете помнят“ тя засяга темата за загубата на паметта, а главната героиня е автор, който учените смятат, че е базиран на самата нея.
2. Кристи е мразела Поаро
Най-популярният герой на Агата Кристи несъмнено е Еркюл Поаро, белгийският детектив със силно чувство за ред и глава, пълна с „малки сиви клетки“. Той се появява в 30 от романите й и е популярен герой и до днес. Кристи се стремяла да създаде детектив, който е различен от популярните такива през 20-те и 30-те години, които често били елегантни и аристократични.
Оказва се обаче, че с течение на времето Кристи започва да мрази Поаро. Това не е тайна. Самата Кристи споделя този факт в множество интервюта. Интересното е, че можем да разберем чувствата на авторката към героя й само чрез книгите. Описанията на Поаро са винаги на външността и действията му, ние не можем да видим вътрешния му монолог, което предполага разстоянието, на което Кристи стои от героя си.
Друг любопитен факт е, че Кристи убива Поаро през 1945 година, когато пише „Завесата“, след това заключва романа в сейф и позволява да бъде публикуван малко преди смъртта й.
3. Препратки към себе си
Агата Кристи в един момент е най-известната жена на света. Когато през 1926 година тя изчезва за 10 дни, това изчезване предизвиква множество спекулации – и слага началото на славата й на автор. Творбите й обикновено са с добре премерен тон, който е реалистичен и земен.
Понякога обаче, тя включва в книгите си препратки към самата нея. Най-очевидна е тази в романа „Трупът в библиотеката“, в която дете посочва известните детективи, от които има автографи – включително Дороти Сейърс, Джон Диксън Кар, Н.С.Бейли и Кристи.
Освен това, Кристи създава авторката Ариадне Оливър и описва нея и нейната кариера в тонове, които разказват всичко за мнението на Кристи относно живота и кариерата й.
4. Тя често не знае кой е убиецът
Кристи много често не знае кой е убиецът на собствената й история, когато започва да пише. Тя използва уликите, които е написала по-рано и постъпва така, както би постъпил читателят – свързва частите на пъзела, докато не намери цялото решение на загадката.
