За тайнствената и загадъчна Атлантида, която почти 2500 години тревожи въображението на човечеството, всъщност знаем само от две произведения на древногръцкия философ Платон (427-345г. пр. Хр.) – „Тимей“ и „Критий“. Това са, казано с днешна терминология, политико-философски есета, написани във формата на диалог: единият герой пита, другият отговаря. В малка част от тях философът разказва за тайнствена страна, която съществувала 9000 години преди неговото време. Била разположена на огромен остров с много планини. Страната се наричала Атлантида, а нейните жители – атланти. Те смятали, че водят родословието си от самия бог на морето – Посейдон. Островът бил гъстонаселен, в него имало много градове с великолепна архитектура, удивителни статуи и прекрасни храмове.
Атлантида имала силна армия с флот от 1200 кораба и екипажи от 240 000 души, а сухопътните й войски наброявали 700 000. Тези огромни маси хора изисквали да бъдат нахранени, облечени, обути, въоръжени… Затова и непрекъснатите войни са се превърнали в неразделна част от държавната политика. Успешните завоевания все повече увеличавали могъществото на атлантите. Но на пътя им се изпречила Атина.
Според Платон, 9000 години по-рано Атина била силна държава. Независимо, че била изоставена от съюзниците си, тя успяла да победи нашествениците. Но тогава се намесили боговете. Зевс и другите олимпийци отдавна и внимателно наблюдавали Атлантида. Те забелязали, че атлантите от благородни и духовни хора, каквито били в началото, постепенно се превърнали в алчни, нагли и покварени хора – които имали за цел само да поробват съседните народи. И един ден земята се разтворила, а бушуващите води нахлули на острова. Атлантида потънала в морските бездни. Гневът на боговете не пощадил и Атина, която също била пометена от природното бедствие и се превърнала в развалини.
Общо взето, това е кратката информация, която може да се почерпи от двата диалога, които Платон пише в залеза на живота си.
Първият, който изразил съмнение, че Атлантида изобщо някога е съществувала, бил ученикът на Платон – Аристотел. Според него всичко, което учителят му написал по въпроса, било пълна измислица, а целта – просто да се илюстрират определени политически и морални тези. Съмненията му били подети и се споделят от мнозинството изследователи до ден-днешен.
Къде е проблемът? Проблемът е в това, че до ден-днешен не е открито нито едно материално доказателство за съществуването на Атлантида. Поне една изтъркана монета, връх от стрела, счупен меч, парче от строшено гърне. Но не. Абсолютно нищо. Всичко, което знаем за тази страна, е единствено и само написаното от Платон. Никой друг писател, хроникьор, историк не споменава макар и само думата „Атлантида“ в свои исторически трудове и изследвания. Разбира се, хипотезите са твърде много, някои с твърде сериозни – но все косвени доказателства.
Така например, Платон твърди, че Атлантида се намирала отвъд Херкулесовите стълбове, т.е. Гибралтар. И наистина, в района, където някога може да е имало голяма суша, днес се намират Азорските острови, които са и главният претендент за реликтови останки от митичната страна – почитателите на историческите загадки смятат, че именно това са били върховете на планините на Атлантида. Но всичко си остава само хипотеза.
През 1898г. от Европа до Америка прокарвали подводен телеграфен кабел. Станала авария и той се скъсал – единият край потънал на океанското дъно. Вдигнали го обратно със стоманени куки. Заедно с кабела от водата извадили и парчета стъкловидна лава, които попаднали между зъбците на подемните механизми. Геолозите обявили сензацията: лавата може да приеме такава форма само, ако се втвърди на въздух. При изригване на подводен вулкан тя придобива не стъкловидна, а кристална структура. Така изводът се натрапвал от само себе си – някога сред необятните води на Атлантическия океан, между Исландия и Азорските острови, е съществувала суша. Защо пък това да не е била Атлантида?
През 1900г. английският археолог Артър Еванс намира следи от древна средиземноморска цивилизации в критския град Кносос. Той я нарича Минойска – но в същото време твърди, че именно това е Атлантида. Археологът се позовава на слой пепел, намерен на морското дъно, чиято възраст е 3400 години. На 120 км от Крит е остров Санторини. Именно тук, според Артър Евънс, се е намирала столицата на Атлантида. През 1400г. пр. Хр. на Санторини изригнал вулкан. Цялата средна част на острова потънала в морето. Но нали Платон сочи датата около 9000г. пр. Хр.? Евънс обаче посочил обосновани аргументи, че текстът в диалозите е разбран неправилно – вместо 9000 години трябвало да се чете 900, и така пасиансът в хронологията се подреждал.
Учените от различни страни се опитвали да търсят Атлантида още и на Канарските острови, по бреговете на Исландия, в централната част на Атлантическия океан, на остров Пасха. Хипотезите се множали – но без никакъв реален резултат. А Атлантида все още чака своите откриватели.
