30-те години на 20 век са едни от най-сухите в американската история. 8 дълги години суша, предшествани от неправилна техника за обработка на земята и финансовата криза на Голямата депресия принуждават много фермери да напуснат земите си в равнините. Когато идват силните ветрове, те носят със себе си горния пласт на почвата, изминавайки така хиляди километри. Много пясъчни бури започват от Тексас и Оклахома, преминават през Ню Мексико, Колорадо и Канзас и се насочват на север. В крайна сметка цялата страна е засегната от силните пясъчни бури, които принуждават десетки хиляди семейства да изоставят животите си и да напуснат домовете си в търсене на по-добри условия за живот.
Ранните европейски изследователи смятат, че Големите равнини са неподходящи за развитие на селското стопанство. Земята е прекалено суха, но правителството настоява да я види обработена. След края на Гражданската война през 1865 година на много от заселниците са им предоставени стотици акри земя. Това води до масов приток на нови и неопитни земеделски производители в района.
В началото на 20 век започва необичайно влажен период, който потвърждава убеждението, че равнините все пак могат да бъдат обработвани. През 30-те години обаче, сушата отново се появява и доскоро напояваната почва се превръща в прах. Малко след това започват пясъчните бури, които скриват небето.
Задушаващите прахови бури, наричани от хората „черни виелици“ обземат цялата страна и поразявайки дори големите градове като Ню Йорк и Вашингтон. В статия в „New Republic” Ейвис Карлсън пише: „Усещането от бурите е като че ли ти изсипват лопата с пясък в лицето. Хората, уловени от бурята на двора си, не могат да видят прага на дома си. Автомобилите спират, защото никоя светлина не може да проникне през такъв мрак… Живеем с праха, ядем го, спим с него, гледаме как отнема притежанията и надеждите ни. Става реално“.
След като ветровете намаляват, а прахът покрива всичко наоколо, президентът Рузвелт инициира огромен проект за засаждане на стотици милиони дървета, които да играят ролята на заслон. Засадени са 220 милиона дървета – от Канада до Северен Тексас. До този момент това е едно от най-големите усилия, които американското правителство е правило, за да се справи с екологичен проблем.
Сега голяма част от дърветата вече ги няма. Тези, които някога са били от съществено значение, сега са се превърнали в тежест за фермерите, чиято цел е да обработват все повече земя, за да имат повече производство. Някои се опасяват, че загубата на тези дървета може да доведе до други пясъчни бури в бъдеще, които да са по-силни от тези през 30-те години.
