За някои от нас обличането сутрин е досадно, но трябва да признаем, че едва ли има хора, които се притесняват, че облеклото им ще доведе до тяхната смърт. В книгата „Fashion Victims: The Dangers of Dress Past and Present” авторът Алисън Дейвид посочва множеството токсични, леснозапалими и иначе опасни компоненти, използвани за изработване на облекло през 19 век. Ето и някои от най-опасните:
1.Отровни бои за дрехи
През 1780-те години зеленото е било труден за създаване цвят, особено за боядисване на дрехи и шивачите използвали комбинация от жълта и синя боя, за да го постигнат. В края на 1770-те години химикът Карл Шееле създава нова зелена боя, смесвайки калий и бял арсеник в разтвор на меден витриол. Цветът е наречен „Зеленото на Шееле“, а по-късно и „Парижко зелено“ и се превръща в огромна сензация. Започва да се използва за боядисване на стени, в рисунки и платове, за свещи, опаковки за храна и дори детски играчки. Не е изненадващо, че освен всичко друго, предизвиквал възпаления, струпеи, увреждане на тъканите, гадене, колики, диария и постоянно главоболие.
Освен роклите, тогава се произвеждали и изкуствени цветя, също боядисвани с отровна боя, които се закачали у дома, по дрехите или дори по главите на дамите. През 1860-те години излиза доклад от Lady’s Sanitary Association, в който е обявено, че една рокля съдържа достатъчно арсеник, за да убие 20 души.
2. Заразни платове
Войниците от Викторианската епоха са били измъчвани от въшки и други паразити по тялото, които са пренасяли смъртоносни болести като тиф. Но войниците не били единствените жертви на болести, пренасяни чрез платове – дори богатите понякога носели дрехи, които са били направени или дори почиствани от болни, вследствие на което също се заразявали. Жените често се заразявали с тиф от дрехите на болните си съпрузи. Освен това, те се често се притеснявали, че дългите им поли попадат в мръсотията на градските улици, където имало бактерии. Някои от дамите дори носели специални поли, които били малко по-къси от обикновено. Бедните, които често носели рокли втора ръка, лесно се заразявали с едра шарка и други болести, пренасяни от дрехи, които не били добре изпрани, преди да бъдат изхвърлени.
3. Опасни кринолини
Кринолините били чудесни за дамите от висшето общество, но не били особено подходящи за жените, които работели с машини. Според Алисън Дейвид през 1860 година една мелница в Ланкашир поставя знак, който гласял, че в нея се „забранява носенето на грозната мода на кринолините, защото са напълно неподходящи за работа“.
4. Запалими платове
Белият памук, който е толкова популярен в края на 18 и 19 век бил опасен както за производителите, така и за потребителите. Във фабриките често се използвал робски труд, а освен това самият памук бил още по-леснозапалим от коприната и вълната, които се използвали в миналото. Един особен вид памучна дантела създавал огромни проблеми. През 1809 година Джон Хийткоут патентова машина, с която се създава така познатия ни днес тюл. Тюлът се наслоявал, за да има по-голям обем и се правел по-твърд с леснозапалимо нишесте. Танцьорките били най-силно застрашени от тюла, а балерината Клара Уебстър умира през 1844 година, след като роклята ѝ се запалва в лондонския “Duri Lane Theatre”.
5. Отровни препарирани птици
Препарираните птици били популярно допълнение към шапките на дамите през 19 век. Проблемът обаче не бил в самите птици, а в арсеника, който се използвал върху тях. Препараторите използвали арсеник, за да запазят телата на птиците. Някои коментатори на Викторианската мода критикували тази практика, но не заради опасността от арсеник, а защото „един труп не е особено красив орнамент“.
- Шапки с живак
Един мъж от висшата класа не би бил завършен, ако няма шапка на главата си, но в производството на много от тези шапки се използвал живак. Въпреки че ефектите от него били известни, употребата му била най-евтиният начин за постигане на желания ефект. Живакът правел животинската кожа по-гладка, по-блестяща и по-нежна, но това струвало скъпо – както за производителя, така и за потребителя.
Шапкарите често страдали от конвулсии, коремни спазми, треперене, парализа, репродуктивни проблеми и други. Онези от тях, които пиели алкохол, докато работят, което било често срещана практика, само ускорявали ефекта на живака, попречвайки на способността на черния дроб да го елиминира от организма. Някои учени смятат, че с Лудия шапкар от „Алиса в страната на чудесата“ Луис Карол е целял да покаже ефектите от отравяне с живак.
