Повечето хора говорят със своите домашни любимци, растения и домакински уреди или когато останат вкъщи сами, или когато са в настроение. Мнозина се питат, дали това е нормална реакция. Учените твърдят, че е абсолютно нормално. Нещо повече: според ново изследване, разговорът с домашен любимец може да бъде знак за вашата висока интелигентност.
„Придаването на човекоподобни характеристики на обекти и същества, които не са човешки същества (антропоморфизъм) е естествен продукт на човешкия интелект“ – казва Николас Епли, професор в Университета на Чикаго. Според него хората са единствените, чиито интелект им позволява да разпознават нещо човешко у всеки обект.
Серия експерименти позволила на експертите да предположат, че хората със силна социална интелигентност може да са по-податливи на антропоморфизъм. Според учените-еволюционисти тенденцията да се дават имена и да се влага човешка мисъл в нещо е една от нашите еволюционни функции, свързани с възможността за разграничаване на приятелите от враговете. Други учени смятат, че даването на човешки характеристики на животните, растенията или предметите е начин по който човек общува и който може да е свързан с търсенето на красота в заобикалящия го свят и ориентация в хаоса.
Ето защо не трябва да се притеснявате, когато разберете, че стоите в кухнята и се опитвате да убедите електрическата кана да заври по-бързо. Исторически погледнато, антропоморфизмът се разглежда като знак за незрялост или глупост, но в действителност това е едно от нещата, които правят хората уникални – заключава Николас Епли.
Макар и да не е доказана ясна връзка между антропоморфизма и социалната интелигентност, според д-р Епли връзката е силна, защото колкото по-често хората се ангажират с друг разум, толкова по-успешно интерпретират намеренията му, а това ни прави социално интелигентни.
Д-р Епли е правил експерименти с хора и часовника „Клоки“, който буди, скачайки върху човека или обикаляйки из стаята и за да го спрете, трябва първо да го хванете.
Будилник Клоки
На едната част от групата той казал, че часовникът е предвидим, а на другата – непредвидим. След като ги оставил насаме с него, ги запитал дали часовникът е разумен.
Участниците от „предвидимата“ група по-често казвали, че той е умен. Направеният им магнитноядрен резонанс разкрил, че се активират същите зони на мозъка, с които мислят за други хора.