Мнозина от ръководителите на специалните служби на Третия райх изчезнали в последните дни, а някои дори, може да се каже, в последните часове и минути на войната.
Сред тях бил и началникът на тайната държавна полиция (Гестапо), групенфюрерът от SS и генерал-лейтенант от полицията Хайнрих Мюлер, когото в Германия наричали Мюлер Гестапото.
Той бил един от най-информираните и влиятелни функционери на режима. На практика всички заповеди за смъртно наказание идвали при него за подпис или съгласуване. След атентата срещу Хитлер през юли 1944 г., именно Мюлер ръководел специалната комисия за разследване на заговора, която репресирала над 7 хиляди души.
Мюлер бил видян в бункера под императорската канцелария, след като Хитлер и Ева Браун се самоубили. Според една от версиите, шефът на Гестапо загинал на 2 май. Но няколко години след войната се появили многобройни доказателства, че най-вероятно Мюлер е инсценирал собствената си смърт.
Хайнрих Мюлер
Първият, който потвърдил тази хипотеза, бил генерал-лейтенант Ханс Ратенхубер, началник на личната охрана на Хитлер. На 2 май, когато се опитал да избяга от обкръжението, той бил пленен от съветски войници, а след това отведен в Москва. По време на разпитите Ратенхубер разказал, че в нощта на 2 май той предложил на Мюлер да си пробиват заедно път през обкръжението. Мюлер отговорил, че ще изчака. „Кого ще чакаш?“, учудил се Ратенхубер, но не получил отговор. Той обаче забелязал, че Мюлер е в добро настроение, въпреки че фактически вече нямало шанс за спасение.
Същия ден, когато Ратенхубер бил пленен, сред руините, недалеч от райхсканцеларията, бил открит трупът на мъж в SS-генералска униформа и с обезобразено лице. В джоба на униформата му били открити документи на името на Хайнрих Мюлер. Тялото било погребано.
Според някои съобщения, през септември 1945 г. останките на Мюлер са били ексхумирани, транспортирани до западния сектор на Берлин и там препогребани, което било регистрирано. Известно време след това над гроба му се появил паметник с надпис: „На скъпия ни съпруг и баща, паднал в Берлин през май 1945 г.“.
В началото на 1950-те години на Запад били публикувани мемоарите на бившия шеф на външното разузнаване на фашистка Германия Валтер Шеленберг, озаглавени „Лабиринт“. Тази книга вдигнала много шум. Авторът й твърди, че Мюлер започнал да работи за съветското разузнаване от края на 1943 г. и бил тайно изведен от превзетия Берлин в Москва през май 1945 г. Според Шеленберг, Мюлер установил връзка с руснаците, използвайки случая с „Червения оркестър“ – разкриването на антифашистката агентурна мрежа, ръководена от съветското разузнаване. Но дали това е било възможно по принцип?
След Курската битка през 1943 г. много фашистки лидери осъзнават, че войната е загубена, а крайното поражение на Германия е въпрос само на време. Нацистката върхушка виждала всеки ден онова, за което не пишела германската преса: Хитлер все по-често изпадал в истерия, вземал погрешни решения, които влошавали ситуацията на фронтовете.
Също така, било ясно, че ще трябва да отговарят за онова, което са сторили, особено онези, които „работели“ с „човешки материал“. Но те също искали да живеят. И да живеят добре. През 1943 г. Мюлер бил само на 43 години. На тази възраст всеки човек, ако е физически здрав, се надява да получи от живота още много удоволствия. Мюлер, „нисък на ръст, набит, с квадратен селски череп, с тесни, плътно свити устни и остри кафяви очи“ (според описанието на Шеленберг) – не бил изключение.
Той никога не се качвал на трибуни, рядко се появявал на публични места и предпочитал да стои в сянка. В тесен кръг, Мюлер често се възхищавал от методите на съветското разузнаване, особено след прословутия процес на Тухачевски. Известно е обаче, че люто мразел комунистите и Съветския съюз. И все пак, чисто прагматични съображения биха могли да го накарат да им сътрудничи. Съветската система била силно затворена и Мюлер можел да се надява, че ще му позволят да изчезне в нейните скривалища, каквито имало и в най-глухите райони на планетата.
Скоро експертите обърнали внимание на факта, че на 2 май 1945 г. също толкова загадъчно изчезнал от бункера под Имперската канцелария Кристиян Шолц – щурмбанфюрер от SS, ръкодител на средно ниво в Гестапо. Това бил единственият човек, комуто Мюлер се доверявал напълно. Фактически, Кристиан Шолц бил почти член на семейството му и живеел постоянно в неговия дом в Берлин. Именно Шолц ръководел „радиоигрите“ на Гестапо със съветското разузнаване.
Съществува версия, според която Шолц по тайна инструкция от Мюлер влязъл в контакт със съветското военно контраразузнаване „Смерш“. След 2 май 1945 г. никой не е виждал Шолц жив или мъртъв. Дали пък именно неговият труп с обезобразено лице и с документите на Мюлер в джоба му е намерен сред развалините? Последна „приятелска“ услуга…
В средата на 50-те години германските генерали започнали да се завръщат в Германия от руски плен. Някои от тях твърдели, че са виждали Мюлер в Москва жив и невредим. Такива слухове ставали все повече, а за тяхната проверка през 1960 г. в Западна Германия била създадена специална комисия на криминалната полиция в провинция Баден-Вюртемберг. Детективите разследвали контактите и кореспонденцията на близки роднини на Мюлер – неговата вдовица, баща му, дъщерята и сина, които се заселили в Мюнхен. Но нищо подозрително не било фиксирано. И накрая, през септември 1963 г., тялото от гроба му било ексхумирано. Следствието установило, че трупът принадлежи на друг човек.
Какво ли се е случило с началника на най-страшната тайна полиция в човешката история? Мюлер си остава истински таен докрай.
