В края на 1946 г. адмирал Ричард Е. Бърд, опитен полярен изследовател, получил задача да ръководи научна експедиция в областта Земя Кралица Мод на Антарктида. Експедицията имала кодово название „Висок скок“. Съставът на „научната“ експедиция обаче бил доста странен: 1 самолетоносач, 13 бойни кораба от различни видове, 25 самолета и вертолета, 4100 морски пехотинци, войници и офицери – но само 25 учени! Скоро в американските вестници излязла информация, че истинската цел на експедицията била да намери тайната нацистка „База-211″.
Мнозина днешни историци стигат до извода, че нацистите са започнали създаването на база на ледения континент през 1938 г. Към бреговете на Антарктида бил изпратен изследователски кораб. Неговият хидроплан снимал почти 1/4 от територията на континента и пуснал върху леда метални вимпели със свастика. Германия се обявила за собственичка на огромна територия в района Земя Кралица Мод, наречена „Нова Швабия“. После към Антарктида се отправили подводниците с морските вълци на адмирал Карл Дьониц.
След края на Втората световна война били намерени документи, показващи, че немските учени открили в Нова Швабия система от взаимносвързани пещери с топъл въздух. Когато се отчитал за резултатите от експедициите, Дьониц казал: „Моите подводничари откриха истински земен рай“. А през 1943 г. произнесъл още една фраза, която останала загадка за мнозина: „Германският подводен флот се гордее, че е създал за фюрера непристъпна крепост в другия край на света“.
За да се осигури безопасността на подземния град в Антарктида по време на Втората световна война, германският флот предприел безпрецедентни предпазни мерки. Всеки кораб, който се появявал до Земята Кралица Мод, незабавно бил потопяван.
През 1939 г. започнало систематичното развитие на Нова Швабия и изграждането на нацистка секретна база под кодовото название „База-211″. Веднъж на всеки 3 месеца изследователският кораб „Швабенланд“ правел курсове до Антарктида. В продължение на няколко години там се превозвало минно оборудване и друга техника: железопътни линии, вагонетки и огромни фрези за прокопаване на тунели.
За доставките на „База-211“ се използвали 35 от най-големите немски подводници, от които премахнали въоръжението и ги приспособили за доставка на товари. Освен това, според американския полковник от разузнаването Уиндъл Стивънс, немците построили 8 големи товарни подводници. Всички те се използвали само за доставка на товари до секретната „База-211″.
До края на войната германците разгърнали девет изследователски предприятия, където експериментирали с проектите за съвсем нови по тип летателни апарати – „летящи дискове“. Според изследователите, по време на Втората световна война поне едно такова предприятие е било изцяло транспортирано до Антарктида и там било организирано производство. С помощта на подводници били превозени и хиляди концлагеристи за работна ръка, изтъкнати учени със семействата им, както и членове на „Хитлерюгенд“ – генофонд на бъдещата „чиста“ раса.
Нацистите смятали, че дисколетите са новото перспективно оръжие, което може да обърне хода на войната. Според някои изследователи, немците успели да открият в Тибет някакви „съкровищници“ на древни знания – а извлечената оттам информация била използвана за разработването и създаването на огромни дисколети, способно да развият скорости от 700 километра в час и да обиколят земното кълбо. Независимо, че привържениците на тази хипотеза демонстрират дори снимки на въпросните летателни средства, съмненията в нея засега преобладават.
Експедицията на адмирал Бърд през първия месец направила 49 000 въздушни снимки в района на Земята Кралица Мод. Вече се подготвяло и подробното изследване на сушата. Но… изведнъж се случи нещо необяснимо. На 3 март 1947 г. изследването, което току-що започнало, било спешно прекратено и корабите бързо се отправили към дома.
Година по-късно, през май 1948 г., на страниците на европейското списание „Бризант“ се появила сензационна статия. Според нея, работата на експедицията била прекъсната поради „твърда вражеска съпротива“. По време на въоръжен сблъсък били унищожени един кораб и 4 бойни самолета, а десетки хора загинали. Други 9 самолета били изоставени като повредени, до степен негодност за употреба. В статията били публикувани и спомени на екипажи на бойните самолети. Пилотите разказвали невероятни неща: за „летящи дискове“, които се появили изпод водата и ги атакували, за странни атмосферни явления, които причинявали психически разстройства… Но това било толкова невероятно, че повечето читатели сметнали историята за измислица.
Ала изминали десетилетия и от Антарктида започнали да постъпват съобщения, че дискообразни летящи обекти тук се появяват неколкократно по-често, отколкото в други райони на планетата. Най-известният случай бил през 1976 г. Японски изследователи едновременно забелязали на радара 19 кръгли предмета, които сякаш просто „от космоса“ паднали в Антарктида и изчезнали от екрана.
През март 2004 г. канадският вестник „Торонто трибюн“ публикувал снимка на канадски летци, които фотографирали в Антарктида дисколет, вероятно повреден. Била изпратена експедиция, която обаче не открила нищо. А две седмици по-късно в редакцията дошъл 85-годишният Ланс Бейли. Той разказал на журналистите, че всъщност е руснак, а истинското му име е Леонид Бели. По време на войната бил затворник в концентрационен лагер и работел в тайна военна фабрика в село Пенемюнде – там, където произвеждали прословутите ракети „Фау“, изстрелвани от нацистите срещу Лондон.
Бейли разказал, че на снимката е апарат, какъвто той видял преди 60 години. През септември 1943 г. върху бетонна платформа близо до хангарите четири работници изтеглили кръгъл обект с прозрачна кабина в центъра. Приличал на обърнат басейн върху самолетни надуваеми колела. Апаратът издал съскащ звук, откъснал се от бетонната платформа и известно време висял на височина няколко метра.
Възрастният човек явно нямал мотив да лъже. Но все още „База-211“ остава само недоказана хипотеза…
