Мелузина
В стара френска притча се разказва за Мелузина – русалка, която се омъжва за смъртен човек, за да придобие душа. Смята се, че историята е написана за първи път през 1387-1393, но се е предавала от уста на уста дълго преди това. С времето легендата се е променяла, но в една от най-известните ѝ версии, Мелузина обещава да се омъжи за рицар, ако той обещае никога да не я поглежда през събота, за да не види опашката ѝ. Двамата се женят и тя му ражда деца, но една събота рицарят нарушава обещанието си и вижда Мелузина, докато тя се къпе.
По-късно той я обвинява за смъртта на сина им (за която тя не е виновна), а в яда си Мелузина се превръща в дракон. В по-късните версии на историята, русалката се спасява, благодарение на това, че приема християнството.
Атаргатис
Митът за Атаргатис е сред най-старите – датира от около 1000 г.пр.н.е. Атаргатис била асирийска богиня на водата, плодородието и живота, а хората я почитали в храм, до който имало езеро. Атаргатис убива по погрешка своя смъртен любим и е толкова засрамена от постъпката си, че се скрива в езерото. Езерото обаче не можело да я скрие напълно, заради нейната невероятна красота, затова Атаргатис превърнала долната част от тялото си в риба, за да може да остане във водата завинаги.
Ундина/Ондина
Ундина е морска нимфа. Тя била безсмъртна, докато не родила деца от смъртен човек. С течение на времето, когато започнала да остарява, любимият ѝ престанал да я обича и когато Ундина го вижда с друга жена, тя го убива. Името на Ундина става нарицателно за всички морски нимфи, които се влюбват в смъртен и му раждат деца.
Йемания
Йемания е африканско/бразилска богиня. Африканците, мигрирали в Бразилия, пренесли почитта си към богинята в новия си дом. Почит, която се отбелязва и до ден-днешен. Йемания е жена на бог и е считана за „майка на света“. Тя се жени за своя брат и по-късно е изнасилена от сина им Орунган. Йемания е символ не само на майчинството, но и на сексуалността. Често е изобразявана като огромна риба или като русалка.
Седна
Седна е богиня на морето и земята, почитана от инуитите и е едно от най-важните божества в тяхната култура. Седна изкарвала на показ животните за лов и ги скривала, когато било необходимо, за да не бъдат убивани. В една от версиите на легендата, Седна по погрешка се омъжила за птица, дегизирана като мъж и заживява с него на отдалечен остров, защото той ѝ обещава богатства и огромен дом. Когато заминава с него обаче, Седна разбира, че той е птица и не може да ѝ предложи нищо повече от едно гнездо. Тогава баща ѝ отива с лодка да я спаси, но птицата размахва крила толкова силно, че предизвиква буря. Бащата на Седна иска да я потопи във водата, но когато вижда, че Седна не пуска края на лодката от ръцете си, отрязва пръстите ѝ. Пръстите ѝ се превръщат в китове и други морски животни, а Седна – в майка на всички водни същества.
Ала-Муки
Ала-Муки е митична жена-дракон от хавайската митология, която обитавала река Уайлуа. Хората вярвали в същества, наречени „kupuas”, които имали както човешка, така и животинска форма. Най-великите сред тях били драконите, а вулканичните изригвания били считани за знак, че се е родил нов бог-дракон. Най-важната сред тези божества била Мо-о-инанея, която донесла всички останали богове-дракони в Хаваите. Ала-Муки била една от наследниците на Мо-о-инанея, която пазела река Уайлуа и понякога убивала онези, които се разхождали в района.
Кето
Гръцката богиня Кето е дъщеря на Гея и Понт. Тя символизирала опасността на моретата. Кето имала множество чудовищни деца от брат си Форкис. Именно тя била майка на Горгоните, най-известната сред които е Медуза, която станала смъртна.
Лорелай
На бреговете на река Рейн, в близост до Санкт Гоарсхаузен, Германия, се намират скалите Лорелай, наречени така на името на легендарна девойка, която се хвърлила в морето, след като открива, че любимият ѝ е неверен. Тя се превръща в сирена, която разрушавала корабите на моряците, привличайки ги чрез красотата си. В района често има някакъв постоянен звук, за който в продължение на векове, се счита че се дължи на скръбния плач на Лорелай.
