Подобно на всяка друга машина, космическите спътници и станции не са вечни – независимо от това дали тяхната работа е събиране на данни за климата, осигуряване на комуникация или провеждане на изследователски операции, в крайна сметка те остаряват и се разпадат, както обикновените прахосмукачки или пералните машини. Когато това се случи, те остават на земята, но къде е тяхното гробището?
Падането на такива устройства се контролира от човек, а повечето от „умиращите“ спътници се оказват, по един странен начин, на едно място, което носи тайнственото име Точка Немо. Според представители на НАСА, това място за масово погребване на остарели космически кораби е най-близо до Нова Зеландия и Аржентина, но в действителност е най-отдалечената точка на света от всяко населено място. И, разбира се, Точка Немо е просто част от Световния океан или по-скоро – от Тихия. Наричат я също така „Океански полюс на недостъпността“ и „Необитаемата част на Тихи океан“. Това гробище на мъртвите спътници се намира на около 4000 км от най-близката суша. Точните координати са 48 градуса 52,6 минути южна ширина и 123 градуса 23,6 минути западна дължина.
Това са големи дълбочини (около 3 км), на които основно има китове и октоподи. Вероятно тези тъмни морски води обгръщат космическите кораби, които са паднали в тях със същия син воал, както пространството на Космоса.
И както споменахме по-горе, Точка Немо е внимателно наблюдавана за падането на космически кораб. За да може спътникът да „се пенсионира“, където е необходимо, космическите агенции трябва да контролират този процес, като премахнат „умиращото“ устройство от орбитата. Малките спътници, разбира се, не достигат до Земята, унищожават се в атмосферата. Но по-големите и тези, които първоначално са разположени на ниски орбити, не изгарят напълно и останките им попадат в Точка Немо.
Според официални данни между 1971 г. и средата на 2016 г. глобалните космически агенции са изпратили 260 космически апарата до необитаемата част на Тихи океан. Сред тях са четири товарни кораба HTV, принадлежащи на Япония, пет кораба с автоматични товари на EКA, 140 руски транспортни кораба и спътници, включително станция „Мир“ (през 2001 г.), няколко товарни кораба на Европейската космическа агенция и дори една ракета SpaceX.
Понякога обаче възникват неуспехи. През март 2016 г., стартиралата през 2011 г. 8,5-тонната китайска космическа станция Tiangong-1 излязла извън контрол от китайската агенция и се загубила някъде в дълбините на Космоса. Предполага се, че в края на 2017 г. и началото на 2018 г., тя е паднала на Земята, започвайки да намалява скоростта си до 290 км / ч.
Повечето части от космическите станции и спътници изгарят по време на падането. Например, от огромната станция „Мир“, тежаща 143 тона, преминавайки през всички слоеве на атмосферата, са останали само 20 тона.
В цялата космическа надпревара на човечеството има един единствен случай, когато човек е пострадал от падането на космически апарат от Космоса. Това била жена от Оклахома, САЩ, вървяща по черен път в средата на безкрайните фуражни полета. Всъщност малка част от падащия спътник леко докоснала рамото й и тя била повече уплашена, отколкото физически наранена.
Точка Немо обаче не е единственото място за „умиращите” космически кораби. Всъщност има две такива места, второто е далеч в Космоса. Още през 1993 г. всички космически агенции в света се споразумяха за общи правила за изхвърляне на „мъртви” космически средства, било във „водния гроб“ на Тихи океан или в така наречената „гробищна орбита“, която е далеч от Земята. Тя се намира на разстояние около 36 000 км над Земята и на 322 километра от най-близките работещи спътници и станции.
