Подобно на всяка друга машина, космическите спътници и станции не са вечни – независимо от това дали тяхната работа е събиране на данни за климата, осигуряване на комуникация или провеждане на изследователски операции, в крайна сметка те остаряват и се разпадат, както обикновените прахосмукачки или пералните машини. Когато това се случи, те остават на земята, но къде е тяхното гробището?
Падането на такива устройства се контролира от човек, а повечето от “умиращите” спътници се оказват, по един странен начин, на едно място, което носи тайнственото име Точка Немо. Според представители на НАСА, това място за масово погребване на остарели космически кораби е най-близо до Нова Зеландия и Аржентина, но в действителност е най-отдалечената точка на света от всяко населено място. И, разбира се, Точка Немо е просто част от Световния океан или по-скоро – от Тихия. Наричат я също така “Океански полюс на недостъпността” и “Необитаемата част на Тихи океан”. Това гробище на мъртвите спътници се намира на около 4000 км от най-близката суша. Точните координати са 48 градуса 52,6 минути южна ширина и 123 градуса 23,6 минути западна дължина.
Това са големи дълбочини (около 3 км), на които основно има китове и октоподи. Вероятно тези тъмни морски води обгръщат космическите кораби, които са паднали в тях със същия син воал, както пространството на Космоса.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
Вход Регистрация
