Открай време хората от различни страни търсели прословутия „еликсир на безсмъртието“, който давал вечен живот. Естествено, понеже никой не го намирал в собствената си страна, легендите твърдели, че все някъде го има, но в много далечни земи. И винаги се намирали желаещи да го търсят.
Една от тези експедиции е свързана с името на великия китайски император Цин Шъхуанди (259 – 210 г. пр. Хр.), който обединил разпокъсаните царства и създал Поднебесната империя. Пак той започнал и строежа на Великата китайска стена.
Императорът имал още едно намерение, за което други владетели дори не смеели да мислят: Цин Шъхуанди решил да живее вечно. Затова се оттеглил в далечните покои на двореца си и започнал да чете старинни мъдри книги. В една от тях древен автор пишел:
„Казват, че в средата на Източното море има три необичайни острова. Те не са толкова далеч от местата, обитавани от хора, но, за съжаление, щом някой опита да спре на бреговете им, започва бурен вятър, който прогонва кораба. Всички живи същества там, дори птиците и животните, са бели на цвят. На един от островите има извор, от който блика вино с цвят на нефрит. Ако човек пие от него, става безсмъртен“.
Цин Шъхуанди – Уикипедия
Още същия ден Цин Шъхуанди заповядал да се построят 20 големи кораба. Но, колкото строителството на флота напредвало, толкова по-голямо съмнение обхващало императора. Може ли да напусне двореца и Забранения град, без да рискува да загуби империята? Веднага, щом флотилията под платната от жълта коприна – знак, че на един от корабите е самият император , отплава, несъмнено щял да избухне бунт. Било пределно ясно, че щом тронът опустеел дори за малко, щели да се вдигнат цели орди от кандидати за него.
Един ден на императора предали писмо от непознат човек на име Су Ше. В него пишело: „Ние умоляваме да ни позволят да отидем с юноши и девойки, за да търсим островите на безсмъртието“.
Императорът бил убеден, че съдбата е чула неговите мисли. В определения ден всичките двадесет кораба били пуснати на вода. Флотилията с 3 хиляди младежи и девойки, както и с много работници, дърводелци и слуги, поела към Източното море.
Изминали дълги месеци. От Су Ше нямало новини. Императорът прекарвал много часове на брега, взирайки се в неясния хоризонт. Но корабите никога не се завърнали. Китайският летописец разказал за края на експедицията следното: „Су Ше открил мирни и плодородни земи. Там се заселил, станал цар и не се завърнал“.
Тогава императорът започнал да търси други начини за безсмъртие. Особено внимание отделял на даоските монаси, които съхранявали древни познания. Тогава в Китай мнозина вярвали, че даосите ревниво пазели тайната на някакво „хапче на безсмъртието“, което би могло да удължи живота на човек без ограничения. Но никой не знаел състава му. Само в един от изворите се съобщава смътно, че то имало 8 съставки. Начинът да се направи „хапчето на безсмъртието“ бил дълъг и сложен:
„Слънцето, луната и звездите трябва да завършат кръга си седем пъти, а четирите годишни сезона да се извървят 9 пъти. Трябва да промивате сместа, докато стане бяла, и да я разбивате, докато стане червена. Така ще получите еликсир, който ще ви даде живот от десет хиляди епохи“.
Цин Шъхуанди заселил в двореца си даоски монаси, които опитвали да създадат хапчето на безсмъртието. Но, явно не успели, защото великият основател на Поднебесната умрял през 210 г. пр. Хр.
Ала, така или иначе, частица безсмъртие му било гарантирано – именно неговият вечен покой пазят 8 хиляди воини от прочутата Теракотена армия, където техните статуи са строени в пълен ръст. Този паметник на древната китайска култура наистина ни дава усещането за безсмъртие, дошло от дълбините на вековете.
ПРОЧЕТИ ПОВЕЧЕ ЗА: Теракотената армия на първия император – Цин Шъхуанди
