Величието на Рим

Днешните хора постоянно се вълнуват от въпроса за някаква тайнствена древна, развита цивилизация – която по неизвестни причини изчезнала.

Но в същото време ние често забравяме, че поне една такава, изключително високоразвита цивилизация, познаваме още от детството си, от училищните учебници. До ден-днешен ние използваме нейното право, пътищата, мостовете, езика й.

Римската империя.

Римският орел разпростирал крилете си над огромни територии – от мъгливата Великобритания до горещите пустини на Африка. 2 хиляди години преди наши дни Европейският съюз съществувал не само на картата – всичко в тогавашната известна Европа било подчинено на Рим; при това някои закони по онова време били доста по-смислени от сегашните европейски. Във всеки случай на римляните, кой знае защо, не им хрумвало да забраняват кривите краставици…

Единната финансова система, въведена в ЕС, има добре работещ древен римски прототип. За международната комуникация се използвал латинския език, който послужил като основа за много от днешните европейски езици. До ден-днешен това е универсалният език на такава важна област на знанието като медицината.

Местните власти и делопроизводството, правната и търговската документация били стандартизирани, което означава – ефективни. Цялата съвременна гражданска юриспруденция се основава на римското право.

Римската армия, която била решаващият фактор за могъществото на държавата, в продължение на много векове предопределила тактическото формиране на войските. Чак до появата на ракетните войски, а и след това, всички армии по света са организирани, като основната им тактическа единица е батальонът – някогашната римска „манипула“.

Римляните били великолепни строители. Един от най-впечатляващите паметници на империята е мостът над река Гар във Франция (Пон дю Гар), построен от древните римски инженери преди 20 века. Триетажната конструкция с височина на 16-етажен жилищен блок свързва двата бряга на реката, но не в права линия, а с лека извика. Това предотвратява разрушаването й от сезонните наводнения. Съвсем доскоро по този мост, построен от римските роби, минавал автомобилен трафик!

Някои римски пътища в много части на Европа са били използвани по предназначение чак до началото на 20-ти век. Невъзможно е дори да си представим, че модерен път може да издържи без ремонт не 2 хиляди, а поне 20 години.

Империята не би могла да съществува без пътища, затова когато римляните строели пътища, фактически изграждали империята си. За строителството им отговаряла специално учреждение – Quattuorviri viarum curandarum. Общата дължина на пътищата в Римската империя била между 250 хиляди и 300 хиляди километра. От тях 90 хиляди с твърдо покритие. В самата Италия тяхната дължина била 14 хиляди километра – всичко останало било в провинциите.

Римските строители на пътища не разполагали с булдозери, самосвали и багери, всичко се правело на ръка. Днешната технология на изграждане на пътното платно почти изцяло копира древноримската: отначало се изкопавал ров с дълбочина около 1 метър. Ако почвата не била плътна, в дъното на рова набивали дървени пилони, а стените се укрепвали с каменни плочи. Сетне поставяли онова, което днес се нарича „пътна възглавница“ – слой едри камъни, след това камъни с по-малки размери, пясък, отново камъни, вар, керамични парчета и накрая каменни плочи. Пътят винаги имал лек наклон с цел дъждовната вода да се оттича в страничните канавки.

Древните римски строители се стараели да не следват релефа – защо пътищата на великата империя да кривуличат? Ако отпред имало падина, строели мост, ако срещали скала – прокарвали тунел. За характера на римляните можем да съдим по тунел недалеч от Неапол – той е дълъг 1300 метра. Прокопан на ръка!

Почти всички най-големи съвременни градове в Европа са основани от римляните: Париж, Лондон, Будапеща, Виена, Белград, Орлеан, София, Милано, Торино, Берн … В Римската империя имало около 1800 градове.

Населението на града Рим по време на върха на могъществото на империята било 1 милион души. В европейските градове такова ниво на урбанизация било достигнато едва в началото на ХХ-ти век.

За да се осигури живота на толкова голям брой граждани, имало нужда от вода. Имперските аквадукти са истинско технологично чудо дори по съвременните стандарти – например, за да се осигури вода на Рим, била изградена канална система с дължина 90 километра. Хиляда години след това Европа  нямало да види такъв водопровод. Канализацията за отпадните води, без която съвременният град е немислим, също е построена за пръв път в Рим още през VII-VI в. пр. Хр.

В римските градове се прилагала дренажна система за дъждовна вода, която била толкова ефективна, че в наши дни се тества нейно копие в Холандия.

Така не само прочутите железни легиони – но и цивилизацията, която те носели навсякъде, била истинското доказателство за величието на Римската империя.