Този търговски керванен път бил най-дългата сухоземна артерия (над 7 хиляди км) преди промишлената епоха. Той представлявал връзка между различни цивилизации и социално-икономически системи.
За Великия път на коприната решаваща роля изиграл китайският чиновник Чжан Цян. През 138 г. пр. Хр. той се отправил на дипломатическа мисия в Средна Азия. Там научил колко са търсени китайските стоки и видял много непознати неща. Завръщайки се в Китай през 126 г. пр. Хр., представил на императора доклад за ползите от директната търговия с държавите от Средна Азия.
В периода 123-119 г. пр. Хр. китайските войски разгромили чергарите сюнну, като по този начин осигурили спокойното пътуване от Китай на запад. Именно това се смята за началото на Великия път на коприната, свързващ всички големи цивилизации на Стария свят – Китай, Индия, Близкия изток и Европа. Тази огромна система от керванни пътища просъществувала повече от 1500 години. Стоките се движели главно от Изток на Запад.
Покупателната способност на европейците била нестабилна след падането на Западната римска империя. Стоки от Изтока започнали да достигат само до Византия. Едва в периода на зрелия феодализъм, след ХІ-ти век, в Западна Европа отново започнали активно да купуват източни стоки.
Тъй като по Великия път на коприната потребители на стоки също били страните от Близкия изток и Индия, той не замрял дори в Ранното Средновековие. За успешното му функциониране била необходима политическа стабилност по целия маршрут – от Източното Средиземноморие до Китай. Митата и таксите от търговците давали висок доход на владетелите на азиатските държави, през които минавали керваните. Поради това те се стремели да гарантират сигурността им и да получат контрол по възможно най-голяма част от маршрута. В историята имало 3 кратки периода, когато той бил почти изцяло контролиран само от една държава: Тюркския каганат през 570-600 г., империята на Чингис хан и наследниците му през 1225-1250 гг. и империята на Тимур (Тамерлан) през 1370-1400 гг. Но поради голямата дължина на маршрутите било изключително трудно те да се обединят под единен контрол. По-често били поделяни между няколко големи държави.
До ІІІ-ти век сл. Хр. почти цяла Евразия била контролирана от четири регионални империи – Римската (Средиземноморието), Партската (Близкият изток), Кушанската (Индия, Афганистан, Централна Азия) и империята Хан (Китай). Като цяло „Квартетът на империите“ успявал да осигури стабилността на керванните пътища. После тази система рухнала: от Римската империя останала само Византия, Партската империя била заменена от Персия на Сасанидите, а Кушанската империя и Хан се разпаднали на множество воюващи царства.
След известен хаос през Ранното Средновековие могъщата китайска империя Тан (618-907) заела водеща роля в контролирането на маршрутите в Централна Азия. Воювайки с чергарските племена, китайците поставили под свой контрол почти цяла Средна Азия до Самарканд и Бухара. Този период (618-750 гг.) мнозина историци определят като най-висок разцвет на транс-евразийската търговия. Но през 751 г. в сражението при р. Талас арабите разбили китайската армия. От този момент до края на Пътя на коприната керванната търговия била почти напълно монополизирана от мюсюлмански търговци и от еврейските „рахдонити“. Последният си разцвет Великият път на коприната преживял през ХІІІ-ХІV-ти вв. Тогава отново го контролирали 4 империи: китайската Юан, монголската Джагатай-улус, иранската на Хулагуидите и Златната орда в Каспийско-Черноморския регион.
По време на войните си срещу Златната орда през 1389-1395 гг. Тамерлан практически изтрил от лицето на земята всички търговски градове между Каспийско и Черно море – така Северният маршрут на Пътя на коприната бил изоставен.
Но истинският залезът на Великия път на коприната дошъл най-вече с развитието на търговското корабоплаване. През ХІV-ХV вв. морската търговия станала по-привлекателна от опасните сухоземни керванни маршрути. Морският път от Персийския залив до Китай траел 150 дни, а керваните го изминавали за около 300. Един-единствен кораб превозвал толкова стоки, колкото огромен керван от 1000 товарни камили.
Основните стоки по Пътя на коприната били копринени тъкани и сурова коприна. Те са най-удобни за транспортиране на дълги разстояния, тъй като коприната е лека и била много ценна – в Европа струвала повече от злато. През Средновековието Китай също изнасял порцелан и чай. От Южна и Югоизточна Азия търговците карали подправки в Европа (пипер, индийско орехче, канела, карамфил и т. н.), които били използвани за готвене, консервиране на продукти и производство на лекарства.
За обслужване на търговските кервани работели хора с най-различни професии: преводачи, собственици на керван-сараи с много складове, сарафи, камилари, мулетари, въоръжени стражи на керваните, събирачи на мита и такси и т. н. Страните, през които минавал Великия път на коприната, приемали строги закони в защита на търговците, за да не губят митата и таксите при преминаването им. Например, в империята на Тамерлан онази провинция, на чиято територия ограбвали търговец, била длъжана да му компенсира загубите двойно, както и да плати на самия Тимур глоба в петократен размер на откраднатото.
Независимо от всички мерки за защита, керванната търговия винаги била свързана с висок риск. Пътят от Източното Средиземноморие до Китай и обратно обикновено траел няколко години. Мнозина загивали от болести, непривичния климат, нападения на разбойници и от произвола на местните власти. Керваните пътували през пустини, като се ориентирали по скелетите на хора и камили, които навсякъде били осеяли Пътя на коприната.
Награда за смелчаците била изключително високата печалба – често около 2000 процента спрямо разходите. Но търговците рядко изчаквали да преминат целия Път на коприната – те обикновено продавали стоките си в някой от междинните градове, там купували нова стока, продавали я в следващия град и така до края, като по този начин си гарантирали бързи печалби и намалявали възможните рискове.
