Името на най-прочутата китайска красавица от Средновековието – Ян Юй-хуан, означава „Нефритена гривна“. Тя е родена на 26 юни 719 г. На младини получила прекрасно образование, пишела стихове, пеела и свирела на музикални инструменти, играела шах и поло.
Омъжила се за престолонаследника на император Сюан-цзун от династията Тан (618-907)- принц Ли Мао. По-късно, обаче, самият император се влюбил в нея. Той я поканил в Императорския дворец, където била настанена в Южното крило. Именно за любимата си наложница императорът наредил Южния дворец да бъде преименуван в Дворец „Тайчжен“, което означава Дворец на Висшата естественост.
Скоро Ян Юй-хуан получила титлата „Гуйфей“ („Драгоценна наложница“) – с което име останала в историята. Тя напуснала двореца „Тайчжен“ и от този момент статутът й станал равен на този на императрица. По това време била само на 22 години, а император Сюан-цзун – на 56.
Наложницата Ян Гуйфей била извънредно красива и имала изящни маниери. Тя прекрасно пеела и танцувала. Според легендата, един ден императорът Сюан-цзун се изкачил на планината Нюйер в района Сансяни и красивите пейзажи по вълшебен начин го отвели в приказно царство. Там чул прекрасна мелодия. Той я запомнил, а по-късно в двореца заповядал по нея да създадат ритуалната танцова музика „Нишан Юий Цюй“ („Вълшебно царство в мъглата“). Императорът заповядал да изпълнят тази мелодия за наложницата Ян, която веднага осъзнала дълбокия смисъл на музиката и започнала да танцува. Нейната прекрасна фигура напомняла небесна фея. Танцът на Ян Гуйфей очаровал императора и той още повече я обикнал.
Сред китайците е разпространена и следната легенда. В една късна есен император Сюан-цзун и наложницата Ян Гуйфей се възхищавали на цъфтящите лотоси в езерото Тайечи близо до Двореца на Великата яснота. Гледайки цветята, императорът казал: „Макар лотосите да са много красиви, те не могат да се сравняват с твоята прелест, защото не умеят да мислят. А ти приличаш на вълшебното цвете „цзеюй-хуа“, което разбира мислите и езика на хората“.
Оттогава до ден-днешен китайците наричат умните и красиви момичета „цветя, разбиращи човешкия език“.
Благодарение на фаворитката на императора всички членове на нейния род направили блестяща кариера. Братята й станали важни чиновници в двореца, а на двете й сестри били дадени титлите „го фужен“ – „държавни дами“.
Братът на Ян Гуйфей – Ян Гочжун, дълго време служил като първи министър и имал цялата власт в империята, защото императорът Сюан-цзун се отдавал само на пиянство и развлечения.
В резултат на сериозното влошаване на ситуацията в империята през 755 г. избухнало въстанието „Анши“ на пълководеца Ан Лушан. В междуособицата се намесили араби, карлуки, уйгури и тибетци. Конфликтът бил огромен. Някои историци смятат, че в историята на човечеството до Втората световна война това бил военният конфликт с най-много жертви в процентно отношение спрямо общия брой на населението.
Императорът Сюан-цзун панически тръгнал да бяга в провинция Сечуан заедно с брата на любимата си наложница – Ян Гочжун. Но по средата на пътя разбунтувалите се войници убили Ян Гочжун и принудили императора да заповяда на Ян Гуйфей да се самоубие. Озовала се в безизходно положение, Ян Гуйфей се обесила на крушово дърво пред параклиса на будистки храм. Това се случило на 15 юли 756 г. Тогава тя била на 37 години.
Легендата разказва, че след нейната смърт една стара жена взела пантофките й и ги показвала на всеки, който искал да ги види, срещу заплащане от 100 цяна (1/10 част от юана). Желаещите да ги видят се редели на опашка и по този начин предприемчивата старица доста бързо забогатяла.
За смъртта на наложницата Ян Гуйфей в Китай има различни версии. Някои историци смятат, че се обесила не самата тя, а нейната слугиня. А придворната фаворитка заминала за Япония. Заедно с нея тръгнали жената на брат й Ян Гочжун и неговият внук. Според легендата, по време на странстванията си в Япония Ян Гуйфей помогнала на японския император да смаже опит за дворцов преврат.
В Япония и досега почитат мястото, където се смята, че е погребана. През 1963 г. едно японско момиче показало по телевизията родословието на своето семейство и заявило, че е потомка на китайската наложница Ян Гуйфей. Известната японска естрадна звезда Момое Ямагучи също твърди, че е нейна наследница.
В Япония, както и в Китай, също има различни версии за смъртта на Ян Гуйфей. Най-разпространената повтаря китайската хипотеза, че не се е самоубила, а вместо нея се обесила слугинята й; самата наложница избягала в Япония. Тогава главнокомандващ китайската армия бил пълководецът Чан Сюан-ли, който отговарял за екзекуцията на Ян Гуйфей. На него му било жал да принуди невинната жена към самоубийство. Затова той, заедно с главния дворцов евнух Гао Лиши, я заменили със слугинята. После изпратил свои хора да придружат Ян Гуйфей на юг. Но близо до днешния град Шанхай тя се качила на кораб и отплавала за Япония.
След като разгромил бунта на Ан Лушан, император Сюан-цзун изпратил пратеници в Япония, за да открият неговата любима. Те я намерили и й предали две статуи на Буда, подарък от императора. В замяна тя му изпратила нефритената си фиба.
До ден-днешен в Япония са запазени двете статуи, които императорът подарил на Ян Гуйфей – хората носят там дарове и жертвоприношения. Японците вярват, че ако съпрузи се поклонят на гроба на Ян Гуйфей, небесата ще им подарят красива дъщеря.
На български език е публикуван историческият роман „Заливът на слоновете“ от Майстор Чен (Дмитрий Косирев), където интересно, увлекателно, в крайно динамичен сюжет и с дълбоко познаване на китайската средновековна култура се разказва част от историята на Ян Гуйфей.
