След смъртта през 814 г. на Карл Велики – основателя на могъщата империя на франките, престолът бил наследен от сина му Людовик Благочестиви. Той продължил политиката на баща си за укрепване на вътрешния ред във франкската държава. През юли 817 г. в столицата Аахен издал законодателния акт „Подредба на империята”.
Сега, независимо от старата франкска традиция, след смъртта на владетеля държавата не трябвало да се разделя на части, а оставала под върховната власт на един император. За свой наследник Людовик провъзгласил най-големия свой син – Лотар, комуто било дадено и правото да управлява империята заедно с баща си.
Другите синове получили за управление различни части от държавата, макар да оставали под върховната императорска власт. Провинциите Аквитания, Васкония и Испанската марка се предавали на Пипин I, а Бавария и Каринтия – Людовик ІІ. По-късно на Людовик се родил и друг син – Карл II, а императорът отново преразпределил земята между синовете си, за да има територия и за него.
Продължете да четете
Влезте или се регистрирайте безплатно, за да отключите цялата статия.
