Китайските йероглифи са една от най-древните писмености в историята.
Тяхното изобретяване и приложение не само допринесли за развитието на китайската цивилизация, но оказали силно въздействие върху прогреса въобще на световната култура. Още преди повече от 6000 години била създадена цяла система от графични знаци, която с времето била развита, усложнена и приспособена за нуждите на бита, икономиката и държавното управление.
В развалините на Банпо в китайската провинция Шанси през 1953 г. били намерени повече от 5000 вида различни надписи с определена закономерност; в тях влизат основните черти на китайските йероглифи. Сравнявайки тези специфични особености, китайските учени стигнали до заключението, че това са просто-йероглифи.
Системата на китайските йероглифи се появила през ХVІ-ти век пр. Хр. В началото на династията Шан (1600-1046 пр. Хр.) китайската култура достигнала високо ниво на развитие – това се доказва от появата на животински кости и черупки от костенурки с надписи. Именно тези надписи са най-древните китайски йероглифи. По време на династията Шан владетелите често гадаели върху черупки от костенурки и кости, преди да вземат важно решение за управлението на държавата. Преди ритуала на гадаенето, отначало черупката се чистела и полирала. След това гадателят нанасял в строго определен ред няколко жлеба и надрасквал надпис от пиктографски знаци – праобраз на бъдещите китайски йероглифи. Надписът съдържал информация, формулирана по такъв начин, че да е възможно да се получи категоричен и еднозначен отговор. После костта или черупката се обгаряла в жлебовете с нагрята бронзова пръчка – а гадателят оценявал резултатите по пукнатините на обратната страна. След гадаенето всички черупки и кости се съхранявали като официални документи. Досега китайските археолози са открили над 160 фрагмента от костенуркови черупки, върху които са изрязани повече от 4 хиляди различни писмени знака. Учените са изследвали 3000 от тях и са направили коментари към 1000. Останалите 3000 или не подлежат на коментар, или историците имат разногласия относно съдържанието на надписите. Въпреки това, на базата на 1000 разшифровани йероглифа изследователите получили основна информация за политическата, икономическата и културната обстановка по време на династията Шан.
Надписите върху черупките от костенурки и животинските кости представляват зряла и ясно формирана система от писмени знаци. Те създали основата за по-нататъшното развитие на китайските йероглифи. След тях вече се появили надписи, които се нанасяли или отливали върху бронзови съдове, възникнали йероглифните стилове „Малък печат“, „Уставен печат“ и др., които се използват до ден-днешен.
Процесът на еволюция на китайските йероглифи представлявал постепенно стандартизиране и унификация. В калиграфския стил „Сяочжуан“ („Малък печат“) се фиксира броят на чертите във всеки йероглиф. Стилът „Лишу“ („Уставен печат“) вече формира нова графична система от китайски символи – рисунъкът става плосък и квадратен. През последните 1000 години именно „Уставен печат“ е стандартната графика на китайските йероглифи.
Китайският йероглиф представлява идеограф – тоест, изразява идея или понятие, което съставлява основата на йероглифното писмо и звук. В китайския език има около 10 хиляди знака. Най-използваните йероглифи са 3000 – те образуват огромен брой словосъчетания и фрази.
Китайската йероглифика оказва голямо влияние върху културата на съседните страни. В основата на националните писмености на Япония, Виетнам и Корея лежат именно китайските йероглифи.
