Три верни кучета, доказали се на собствениците си. Те имат морал, предани са и стоят редом до стопаните си на бойния фронт. Имат заслужено място в човешката история и до днес.
Чували сте приказката, за това как кучето е най-добрият приятел на човека. Благодарение на своята сила и вярност, тези три кучета са достойно доказателство, че кучето наистина е най-добрият приятел на човека.
Сержант Стъби
Всичко започнало в един обикновен, но по-късно оказал се съдбоносен ден на 1917 г. В кампуса на Йейлския университет било намерено изгубено кученце – от смесена порода питбул. Сякаш съдбата се намесила – точно в този ден 102 пехотен полк имали тренировка в кампуса.
Покорен от малкото кученце, редник Дж. Робърт Конрой го осиновява и го кръщава Стъби, защото има къса дебела опашка. Стъби става част от екипа и посещава мисии. Придружава редника на френския фронт и взема активно участие. Дори се научава да отдава почит с дясната си лапа. Уникално, нали?
По-късно Стъби бива обгазен с иприт на френска земя.
Дори пострадал, Стъби показва невероятна воля. Веднага след възстановяването си се връща на първата фронтова линия. Налага се да носи специално пригодена за него противогазна маска, но това не го спира. Противогазната маска наред със силното кучешко обоняние, му дава възможността да известява своя полк за вражески химически атаки.
Това смело куче успява да си спечели ранга сержант. Това се случва след като забелязва немски шпионин и го атакува, задържайки го достатъчно, докато дойдат другите военни. За 18-те месеца, в които служи, Стъби взема участие в 17 битки, преборва се с множество тежки рани и предоставя своята кучешка подкрепа на своя екип.
След Първата световна война Стъби се прибира САЩ, където става национален герой. Умира през 1926 година, но през целия си живот постига много успехи и си спечелва най-различни почести и награди.
30 години по-късно даряват тялото му на научноизследователския и образователен институт „Смитсонов“ в САЩ. То бива изложено на място, където можете да видите смелият герой и днес.
Оуни
Оуни е осиновен през 1888г. от пощенски работници в Олбани, щата Ню Йорк и става част от техния екип. Въпреки, че стопаните му не са го искали той все пак намерил своето място в света.
Оуни бил сладък бордър териер. Спял върху чантите с писмата и не пречел на никого, но постепенно станал част от семейството на пощальоните и започнал да ги придружава в обиколките по къщите. За няколко години станал толкова важен, че участвал в техните пътувания с влак из страната, а по-късно из целия свят.
Дори медийният свят проследява пътуванията на Оуни, което го прави още по-популярен. За периода на цялата си кариера получава толкова много медали, че няма как да ги носи всичките.
През 1895 г. кучето пощальон се качва на борда на парахода „Виктория“ за 129-дневно околосветско пътешествие. През цялата си 9-годишната служба като талисман на американските пощенски услуги , кучето има пропътувани над 225 000 км.
Не се знае как е починало пощенското куче, но има хипотези, за това как Оуни е ухапал пощальон от Охайо и по-късно е направил опит да нападне разследващият случая орган. Когато пощенските служби известяват смъртта на кучето пощальон, вестници из цялата страна отдават почит на Оуни и публикуват негови некролози.
Историята на това куче е истинско вдъхновение за много хора. И днес в интернет пространството и социалните мрежи може да намерите подробности за подвизите му. В негова памет дори е пусната пощенска марка през 2011 г. А в Националният пощенски музей „Смитсонов“ във Вашингтон, може да видите все още запазеното тяло на пощенският герой.
Балто
Чували ли сте за дифтерит? За тези от вас, които не са го чували, дифтеритът представлява силно заразна болест на дихателните пътища. През януари 1925 г. деца в град Ноум, Аляска стават жертви на тази коварна болест, което принуждава лекарят, д-р Къртис Уелч да обяви карантина, заради опасността, че всички 1400 души в селото могат да станат потенциални носители на заболяването.
Единственият вариант, който има докторът е животоспасяващ серум като най-близкото място, от където да го вземе било градче намиращо се на повече от 1500 км. от Ноум. Суровите зимни условия пречат на самолетите и корабите да стигнат до града и най-удачният вариант бил да се използва кучешки впряг.
Кучешкият впряг тръгва от Ненана. За цялото пътуване са използвани 150 кучета, които постоянно се сменяли. Температурата стигала до -53 градуса по Целзий, имало силен вятър и виелици.
Това ни най-малко не притеснява Балто да води своя впряг само напред. На 2 февруари 1925 година, Балто (който е от породата сибирско хъски) и неговият кучешки впряг влизат в град Ноум, а водачът е приветстван като герой.
Това прави кучето изключително популярно, а през декември 1925 е построена негова бронзова статуя в Сентръл Парк, Ню Йорк.
Балто умира на 14 годишна възраст на 14 март 1933 г. в Кливланд. След това е препариран и даден на Кливландския природонаучен музей, където може да го видите и днес.
Автор: Божидара Иванова
