Когато човечеството открило металите и започва да ги използва, настъпила нова епоха – по-богата и блестяща.
Но специално на европейската метална култура й липсва оригиналността и уникалността, които са присъщи на европейското изкуство от каменната епоха. Данните показват, че способността за извличане и обработка на метали произхожда от Западна Азия. Оттук бронзът се разпространил главно към Източна и Северна Азия, както и към Средиземноморския регион. Третата посока на разпространението му била към Северна и Централна Европа, вероятно по бреговете на Черно море и Дунав; тя достигнала северната част на Балканския полуостров и Северна Италия. Европейската бронзова епоха продължила, най-общо казано, от 2500 до 700 гг. пр. Хр. – с отклонения в различните европейски региони.
Бронзът стигнал до северната част на Европа по големите германски реки, вливащи се в Балтийско море. По същия път в обратна посока племената, които получавали бронзови оръжия и съдове, от своя страна изпращали кехлибар.
Бронзовата европейска култура в чистия си вид се развива най-пълно в земите на днешна Унгария, Швейцария и на север – на територията на Великобритания, Ирландия, Скандинавия и Северна Германия. Там многобройните артефакти показват, че бронзът първо бил отливан, а едва след това започвала обработката му чрез коване.
Вносът на блестящия и гъвкав метал причинил истинска революция в общата атмосфера на тогавашния европейски живот. Повечето от инструментите и оръжията, които дотогава се правели от камък, рог и кост, а при по-напредналите народности – от мед, започнали да се изработват от бронз. Кинжалите се превърнали отначало в къси, а после и в дълги мечове. Дамите получили различни аксесоари от бронз – гребени, фибули, принадлежности към облеклото, които вече се превърнали в произведения на изкуството. Много предмети и украшения, за които преди използвали слабообработени или съвсем необработени естествени материали – камък, кости или дървесина, започнали да се изработват от бронз.
Поради гъвкавостта на бронза се появили декоративни форми, които дотогава не били известни. Настъпило времето на „закръгляването“ – започнали да изливат или коват обръчи-диадеми за глава, огърлици, гривни за ръце и крака, пръстени, вериги и верижки. Дрехите и предметите от бита се украсявали с кръгли бронзови щитчета.
Въпреки това, основите на другите изкуства не се променили веднага. Къщите и колибите в Северна и Централна Европа продължават да се изграждат на същите принципи, както в каменната ера. В Швейцария се откриват постройки от бронзовата епоха върху дървени и каменни пилони. Строели ги в езерата, далеч от брега, а мостовете към тях били дълги понякога до 300 метра.
Селищата ставали по-обширни и понякога се превръщали в цъфтящи, гъсто населени градчета, разположени над водната повърхност.
Бронзовата епоха в много части от Европа съвпада с опитомяването на конете и използването на колелото; появяват се талиги и колесници. По всяка вероятност именно тогава в Британия започват да се строят прочутите келтски бойни колесници, за които в по-късни времена споменават римските летописци, описвайки въоръжението на британските келти.
Немалко са историците, които допускат хипотезата, че когато в „Илиада“ и „Одисея“ Омир говори за „медни“ оръжия – мечове и копия, всъщност има предвид бронзови такива.
Въобще, именно бронзът отваря вратите на Европа към историческата епоха – когато постепенно започват да се появяват и писмените паметници на европейската история.
